Осиновено и биологично дете в едно семейство

  • 8 257
  • 34
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 9 517
Както вика една мама, Господ като дава корем, като че ни взима някъде на съхранение част от акъла Simple SmileSimple SmileSimple Smile

Hug По-точно не би могло да се каже.

Кудку, изчакай да родиш, пък и няколко месеца след това и нещата ще си дойдат на мястото. Никого няма да ощетиш - нито биологичното, нито осиновеното - децата са различни, искат различни неща. Щеш или не ще се ревнуват, ще недоволстват, важното е ти вътрешно да си убедена, че правиш най-доброто за всеки един от тях.
Освен това, повярвай ми, по никакъв начин няма да ги делиш - това е все едно да делиш две биологични или осиновени. Дори поне за мен като се появи ситната и някакси пъзелът с големия се подреди в главата ми и почнах да давам, да давам...
Сега хормоните яко те тресат, после пак ще те тресат, но след година и половина, като се заиграят и задърпат играчките, ще те питам  Wink

# 31
  • Мнения: 3 715
Ами някак не ми се иска да давам на малкото това, което големият не е получил. Фокси го беше казала в темата по-долу. Пък знам, че не съм права.


П.С. Абе сигурно ще кърмя, бе, хора, ако мога Simple Smile. Да не съм луда да дезинфекцирам непрекъснато шишета и да преварявам вода. Пък тук изворна вече втори месец месец не намирам в голяма бутилка. Що да си слагам трън в гащите.

# 32
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Ами някак не ми се иска да давам на малкото това, което големият не е получил. Фокси го беше казала в темата по-долу. Пък знам, че не съм права.

Охх, Кудку, много е сложно. Нямам опит с биологично и осиновено, но моите пък ги осинових на различна възраст. Спомням си колко щастливи бяхме всички когато Албена направи първите си стъпки. Направихме си малък празник... снимки... А през нощта си поплаках колко само е било другото ми дете през този период от живота си... На другия ден пак с цялото си същество се радвах за успехите на малкото.

# 33
  • София
  • Мнения: 9 517
Ами някак не ми се иска да давам на малкото това, което големият не е получил. Фокси го беше казала в темата по-долу.
Не помня какво съм казвала, но в никакъв случай не е било, че трябва да предупределиш предварително живота на малкото в зависимост от живота на големия. Няма начин единия да не получи повече от другия, най-малкото първите 2 години за вас и 3 за нас - това не мога да му го върна по никакъв начин.
Между другото постоянно се чувствам като Ганката, но ставам и продължавам и се надявам, че когато малката стане на 4 години нещата вече ще бъдат изравнени и няма да е толкова тежко - не за мен, за него.

Последна редакция: сб, 04 юли 2009, 19:14 от Фоксче

# 34
  • Мнения: 1 249
Ами някак не ми се иска да давам на малкото това, което големият не е получил. Фокси го беше казала в темата по-долу.
Не помня какво съм казвала, но в никакъв случай не е било, че трябва да предупределиш предварително живота на малкото в зависимост от живота на големия. Няма начин единия да не получи повече от другия, най-малкото първите 2 години за вас и 3 за нас - това не мога да му го върна по никакъв начин.
Между другото постоянно се чувствам като Ганката, но ставам и продължавам и се надявам, че когато малката стане на 4 години нещата вече ще бъдат изравнени и няма да е толкова тежко - не за мен, за него.


Фоксче, Кудку, Гъни,


Не съм на мястото ви и мога само да предполагам как се чувствате, но бих искала най-приятелски да ви уверя,  че осиновените ви деца  няма как да са ощетени от вас, нито преди, нито сега, нито в бъдеще.
Старите баби имат един верен израз, че децата са за майката като пръстите - нямаш два еднакви пръста, но който и да ти отрежат - все ще те боли.

А Фокси,

Той много добре те е разбрал и дори, повлиян силно от това, че си го приела, с което е получил определена сигурност да си разсъждава,  вече си оформя представи - едните деца идват от корема, други от - къщата за деца.
Определено е разбрал какво си казала  (появил се е от чуждо коремче) и няма нужда да му се повтаря, но дава своето заключение, което е балансирано като за него (реалността за него е вешето семейство и там наистина идва от къщата) и за момента е получил спокойствие и удовлетвореност и на този етап повече не му трябва. На други етапи ако има нужда да говорите - времето ще покаже кога, какво и дали.
Нищо от старанието ти не е отишло напразно.
Да не се изкарвам преводач Simple Smile, но аз така му разбирам думите.

Общи условия

Активация на акаунт