Имоти за деца и внуци

Ти пак не четеш, от зор да пишеш. Покупко-продажба, не само продажба.
Ако чакате все на наследени имоти, там е друго, не знам какви са ви сметките.


Знаеш ли, имам пред себе си примери за няколко деца със стипендии - в Лондон, в Сащ... Родителите им пак имаха разходи по тях, точно на цената на по един апартамент - купени имоти, не наследени - едните в Иван Вазов, другите във Варна, третите пак в провинцията... Децата не успяха да живеят съвсем без родителски разходи. Но хубавото е, че тези инвестиции се оказаха невероятно успешни и сега децата са с топ реализация в направленията си. Купиха имоти в градове, в които родителите им никога не биха могли да им осигурят такива.

Та понякога изборът е точно между имот и образование. И да, хубаво е да има имот, а това какво да го прави всеки решава.

Ние сме от имотните, получихме от родителите си, надградихме, ще оставим и за децата си. Имат и в България, имат и в чужбина. Надявам се да не стигнат до кавги заради имоти, поне така учим детето си. За всеки случай имаме и завещания, че не се знае кой ще влезе в семейството (видяла съм много неща, не искам заради някакви си имоти да се изпокарат)

Да, бих осигурила на детето/децата си имоти. Не го намирам за разглезване, те ако искат ще го продадат и ще си купят друго жилище, но въпросът е, че им “затварям” едни пари, които в повечето случаи стават повече (не бих купила жилище в някой краен и съмнителен квартал, нито пък в някой прекалено малък и безперспективен град).
Няма по-добра инвестиция и чувство за сигурност от имота. Аз имам мое си, наследствено жилище, но иначе живея в друго, което е общо с ММ. Той също си има отделно наследствено. Планираме след 10-15 години да си купим къща, а това, в което в момента живеем, ще оставим на детето (евентуално децата), с цел да го ползват докато се ориентират или докато учат. Бих купила колкото имоти мога.

А аз да допълня, че явно сте далеч от тази материя
Ще ви дам няколко примера -  ЧУ в София от ПУК до 7 клас , няма стипендии, няма дотаци - ориентировачна сума : 60 000 Евро.
АК предлага стпендии само на база социални. Ако имаш жилище стипеднията е мираж
Дете със стипендия в Букони - максималната 1/2 от такасата. Квартира в Милано - реалнио една стая в пет стаен апартамент с обща баня и тоалетна е на цена 800 Евро на месец без режийни - 10 000 евро  на година.
Дете завършило медицина в Англия, кара дву годишен стаж в който заплащането е доста ниско, а разходите доста високи.

Та калкулацията стипедния = на безплатно образование хич не е вярна.

Колко да е далеч с пет деца на всякакви възрасти?

Ще ме разпнете на кръст, но ще споделя моята гледна точка. Никога не съм искала да имам повече от едно дете. Преценила съм, че силите ми и желанието ми стигат само до там. Защо го казвам? Защото това, което ще му оставя един ден е достатъчно от моя страна да подсигуря спокоен живот на един човек. Другото зависи от него. Абсолютно съм на мнение, че родителите трябва да подсигурят имот на детето си. Поне това могат да му оставят. Другото си зависи от него. За сведение детето ми е на 20 години и работи в голяма международна организация и получава добри доходи, та не е някой хрантутник. Впрочем получава повече пари от мен, въпреки моето солидно образование получено преди време. За нищо не ми послужи в живота. Но това е отклонение от темата.

Аз съм съгласна,че е по-добре инвестиция в образование отколкото имот, особено докато си млад,обаче при големия ми син образованието ще е мираж(като дете с увреждания няма дори диплома за завършено средно да има нищо че ходи в масово училище) и предпочитам да го осигуря максимално добре с каквото мога -в случая отделен етаж от къщата,в която живеем и после според зависи.
И аз съм с много добро образование,но нещата се стекоха така,че няма никаква полза от него.Даже съвсем скоро казах,че се срамувам,че имам три специалности с отличен успех и никаква реализация по тях.Обаче детето ми е на първо място,после всичко останало(малкият също ми е приоритет,слава богу той е добре и се надявам и занапред да е все така).

Hope for Two, явно съм далеч, след като двете ни най-големи дъщери завършиха през последната календарна година (на втората й остава дипломирането) с пълни стипендии в чужбина (с допълнителни студентски заеми, които изплащат сами и с помощ от нас и наши близки там на място, а за магистратурите с финансиране И от работодателите им срещу сключени трудови договори по специалностите им).
Третата ми дъщеря завършва гимназия след 1,5 г. В държавно училище е. ЧУ за мен не е равнозначно на добро образование. Беше спечелила частична стипендия з чужбина след 10-ти клас, но не я пуснахме, за да довърши тук гимназиалният си етап, а и частична стипендия на възраст, в която не може да работи пълноценно, не е достатъчна, колкото и да помагат родителите. Така сме учени ние, така учим и тях. След гимназия също заминава за чужбина, според това за къде ще успее да спечели стипендия или финансиране.
Другите ни деца са във втори клас и на 16 месеца и за тях има тепърва време да се ориентират.

Моят съвет е, който има повече от 1 дете, да оставя всичко уредено преди смъртта си. Шансът да се изпокарат после с делби е огромен. И аз не съм вярвала, че ще изпадна в такава ситуация. Хем ме боли, че брат ми стана алчен и меркантилен, хем ме е яд, че тези пари са някакви къщи и апартаменти, а можеше да имам доста по-хубаво образование. Като знам как съм се блъскала сама, как не съм имала стотинки за обяд в стола, как съм ходила с пробити ботуши. А сега сме наследили имоти в София, на тия цени са ужасно скъпи. И какво от това? Като ми е бил празен хладилника, работех на 4 часа, за да уча и взимах мизерни пари.

Мисля, че малко хора могат да си позволят и жилища за всяко дете, и образование на ниво. Ако трябва да избирам за своите деца, ще избера образованието.

Въпросът има нюанси. Има разлика дали семейството има едно или повече деца, както и дали ще осигурят на всеки отделно жилище, или ще оставят едно наследствено на няколко братя/сестри.

За мен осигуряването на жилище в ранните 20 може да е доста разглезващо, нуждата да се отделят пари за наем или кредит е стимул за по-висока заплата и по-добра реализация. Когато става дума за наследство обаче, за мен е важно всяко дете да наследи по един отделен имот, а не братя и сестри да си делят части. Защото те може и да имат образованието и доходите да придобият и свои, но ако го правят заедно с половинките си, един ипотечен кредит се изплаща за 10-15 години поне, а статистиката показва, че много от браковете вече не издържат и толкова. Ако жилището е СИО, става неприятно.

Дописвам - не мисля, че идеята родителите да оставят жилище на детето си, е остатък от социализма. Тогава идеята не е била "жилище за всяко дете", а "жилище за всяко семейство". Синът води булката вкъщи, дъщерята отива в семейството на мъжа и живеят по 3, а понякога и по 4 поколения под един покрив. В днешно време е много различно, хората се местят, бракове и взаимоотношения издържат едва по няколко години. Трудовият пазар също е много динамичен, не е както преди да се работи на едно място от завършване до пенсия. Затова за мен е много важно в днешно време всеки, независимо мъж или жена, да си има нещо свое, отделно от родители, братя и сестри и половинка. После ако иска и може, да надгражда, било то сам, или с партньор.

Не всяко образование е скъпо.
Дете на моя приятелка е студент държавна поръчка в СУ. Около 700 лв му е семестриалната такса, живее в жилище на родителите си (т.е. без наем), работи в свободното време, от заплатата си отделя за таксата и за режийни. Специалността му е хубава. Не ми звучи непосилно или пък като равностойностно на апартамент. Не е задължително да се учи в частни училища или в университети с такси над 2000+ лв.

Аз въпроса го разбирам като отделен имот за всяко дете, по документи на негово име, без условия.
От себе си го разширявам - на място - квартал, град, държава, където детето би искало иска да живее, а не родителите му.

Хубаво е когато се споменава образование за десетки хиляди да имаме реална преценка и дали е релевантно спрямо конкретните си наши деца.
Моите са малки, голямото е в първи клас, и разбира се ще получат най-доброто спрямо възможностите ни и потенциала си. Не всеки става за Харвард, ако и да е мечтата в живота, образно казано.
Неслучайно студентските заеми са такъв огромен проблем - особено в САЩ има хора с десетки и стотици хиляди долари в студентски кредити за професии, които нямат чак толкова добри доходи, та да се изплатят без проблем.

Тоест, ако видя че на мое дете възможностите не са като за СМГ или АК, не бих го бутала насила и по-добре покрив над главата и образование/професия според интересите и капацитета.

Фивър, аз сама съм се издържала и справяла след първи курс. И някак успях, учила съм в СУ. Сега на 30 се дообразовам пак сама с магистратура.

Според мен можеше да завърша далеч по-добра специалност навън, но без никаква подкрепа просто е почти невъзможно. Иначе да, самоиздържащ се студент в БГ не е невъзможно, трудно е, но има как. За студент в чужбина- не мисля. Като казвам, че не съм имала абсолютно никаква подкрепа това е 0 лв на месец. Но наистина моите родители са уникум за доста неща, не всичк хора са така за щастие.


Така е! Защото накрая става като при нас, наследихме дялове тук и там и е невъзможно да управляваме имущество така. Нито да се поделим с добро. Да не говорим , че някои родители си мислят, че апартамент или къща ще откажат детето от живот в чужбина. А това е абсурдно.

По отношение на образованието, в белите страни има финансиране, стипендии от работодател, частни фондове.
Вкл и в САЩ, не е задължително да излезеш с хиляди долари кредити. Въпрос на планиране и търсене е, както и на здраво учене.