Здравейте, налага ми се да започна работа след повече от година безработица и изключително много ме притеснява въпросът, който очаквам да получа от интервюиращите, а именно каква е причината за безработицата ми. Не бих искала да споделям лична информация с интервюиращите и не знам как да процедирам. Ще може ли да ми дадете съвет?
- Публикувана: 7 ян. 2024, 20:59 ч.
- Последно мнение: 2 фев. 2024, 19:18 ч.
Интервю след години безработица
Казваш, че причините са лични, но вече си на линия за пазара на труда и нямаш търпение.
Има хиляди начини да не споделяш лична информация.
Има хиляди начини да не споделяш лична информация.
Друг вариант са семейни обстоятелства, обучение, и пр. Във всеки случай избягвай отговори, които биха те представили в негативна светлина.
Притеснява ме да не искат подробности, като кажа, че съм била безработна поради семейни причини. Това е истинската причина, но темата е тежка за споделяне.
Казваш, че причините са лични, но вече си на линия за пазара на труда и нямаш търпение.
Има хиляди начини да не споделяш лична информация.
Има хиляди начини да не споделяш лична информация.
Иска ми се да кажа точно това, но на интервюиращите не им е достатъчно и продължават да искат още информация.
Кажи, че си била извън Бг.
Не съм се сетила. Благодаря за предложението. Може и да се получи.
Друг вариант са семейни обстоятелства, обучение, и пр. Във всеки случай избягвай отговори, които биха те представили в негативна светлина.
Притеснява ме да не искат подробности, като кажа, че съм била безработна поради семейни причини. Това е истинската причина, но темата е тежка за споделяне.
Не следва да искат подробности, това вече ще е простотия. Ако го направят обаче, не споделяш, отписваш ги и продължаваш с търсенето на работа.
С лъжата за чужбина голям батак може да стане. "Така ли? В коя държава?... В кой град?... Аз имам братовчед там.", "О, значи имате познания по език." и още безкрайно много ситуации на работа после. Лъжите винаги лъсват. По-добре нещо от рода на "Семейството ми преживя тежък период и имаше нужда от моята покрепа и помощ." или нещо друго, максимално близо до истината, но без подробности. Кой нормален човек ще рови в личния живот до толкова?
С лъжата за чужбина голям батак може да стане. "Така ли? В коя държава?... В кой град?... Аз имам братовчед там.", "О, значи имате познания по език." и още безкрайно много ситуации на работа после. Лъжите винаги лъсват. По-добре нещо от рода на "Семейството ми преживя тежък период и имаше нужда от моята покрепа и помощ." или нещо друго, максимално близо до истината, но без подробности. Кой нормален човек ще рови в личния живот до толкова?
Случва ми се на всяко интервю да искат подробности какво точно се е случило. Не ми се отдава да лъжа и като се притесня започва да си личи, а не искам да споделям лична информация и става отвратителна ситуация.
Категорично нямат право да ровят за детайли. Лични причини, свързани с полагане на грижа за близък. Без повече информация.
При въпроси, навлизащи в личното пространство, отговор от сорта на "Съжалявам, но темата е тежка за мен, не бих искала да я дискутирам." би трябвало да сложи край на въпросите.
При въпроси, навлизащи в личното пространство, отговор от сорта на "Съжалявам, но темата е тежка за мен, не бих искала да я дискутирам." би трябвало да сложи край на въпросите.
Категорично нямат право да ровят за детайли. Лични причини, свързани с полагане на грижа за близък. Без повече информация.
При въпроси, навлизащи в личното пространство, отговор от сорта на "Съжалявам, но темата е тежка за мен, не бих искала да я дискутирам." би трябвало да сложи край на въпросите.
При въпроси, навлизащи в личното пространство, отговор от сорта на "Съжалявам, но темата е тежка за мен, не бих искала да я дискутирам." би трябвало да сложи край на въпросите.
Благодаря, следващия път ще го кажа. Надявам се да се получи.
А наистина на всяко интервю ли става дума за тази дупка от 1 г.? Това е леко странно, все пак периодът не е толкова дълъг.
Да, на всяко. Първоначално си помислих, че няма да е толкова голям проблем, но явно е.