Джемма, прегръщам те! Моите съболезнования! Моят татко ( Бог да го прости) разбра за смъртта на собствения си баща едва след като се прибра от Иран месец по-късно. Никой не посмя да му каже преди това...
- Публикувана: 3 фев. 2007, 18:38 ч.
- Последно мнение: 14 фев. 2007, 00:03 ч.
Трагедия в семейството ми
Джемма, прегръщам те! Моите съболезнования! Моят татко ( Бог да го прости) разбра за смъртта на собствения си баща едва след като се прибра от Иран месец по-късно. Никой не посмя да му каже преди това...
И моят също. Не беше тук, когато дядо почина, разбра 40 дни по-късно, когато си дойде. Когато майка му почина- тя беше в кома известно време, чакаше го, почина точно като се прибра от рейс. Сега пак го няма, когато леля си отиде. За съжаление пропусна и сватбата на сестра ми, както и кръщенето на малкия ми син. Това е риск на професията.
Много го обичам и предпочитам аз да поема този товар, но да предпазя него, знам че ще му е много тежко, той много обичаше леля. За съжаление нищо не мога да направя.
Моите съболезнования! Прегръщам те! Бъди силна! 
Джемма, Джемма, за бога не извършвайте тази чудовищна несправедливост да не казвате за случилото се на близки роднини! 
Какво значи "ще се разстрои"? Вие там не сте ли разстроени? Ужасно е да крият от теб толкова важно нещо, повярвай! На хиляди километри от България съм. Преди 1 години почина баба ми. Съобщиха ми след погребението и и бях просто бясна. 
Наскоро се спомина дядо ми и почти същата история. Добре че е снаха ми -само часове след погребението звънна плахо и ми каза, че решила че трябва да знам. Много съм и благодарна- щяха кой знае още колко да крият... 
Разбери, Джемма, макар и далеч, ние също имаме огромна нужда да бъдем мислено с роднините си в момент на подобно нещастие. Това ни прави по-силни, сплотявани с близките много повече. Просто кощунство е да се крие! Това се възприема един вид като..."ти не си тук- значи отпадаш от живота и проблемите на семейството и нямаш право да си част от тях". МНОГО БОЛИ!
Какво значи "ще се разстрои"? Вие там не сте ли разстроени? Ужасно е да крият от теб толкова важно нещо, повярвай! На хиляди километри от България съм. Преди 1 години почина баба ми. Съобщиха ми след погребението и и бях просто бясна. Наскоро се спомина дядо ми и почти същата история. Добре че е снаха ми -само часове след погребението звънна плахо и ми каза, че решила че трябва да знам. Много съм и благодарна- щяха кой знае още колко да крият... Разбери, Джемма, макар и далеч, ние също имаме огромна нужда да бъдем мислено с роднините си в момент на подобно нещастие. Това ни прави по-силни, сплотявани с близките много повече. Просто кощунство е да се крие! Това се възприема един вид като..."ти не си тук- значи отпадаш от живота и проблемите на семейството и нямаш право да си част от тях". МНОГО БОЛИ! 
Ох и аз се разкъсвам- хем да кажем, хем да не кажем. Много е трудно да се вземе решение. На сестра ми вече казахме. Тя беше подготвена донякъде, така че... Издирвахме леля ми толкова много време, че уж очаквахме и този вариант.
За татко обаче- не знам. Много ще е трудно да му кажем като дойде.Но пък и сега ако му кажем- работата му е много отговорна, свързана с машини, а и той не е в идеално здраве. Ще се разстрои, че не може да е тук и може да стане беля. А и единствено с радиограма може да му съобщим за момента. Майка взе решение - да не му праща такава.
Ох и аз се разкъсвам- хем да кажем, хем да не кажем. Много е трудно да се вземе решение. На сестра ми вече казахме. Тя беше подготвена донякъде, така че... Издирвахме леля ми толкова много време, че уж очаквахме и този вариант.
За татко обаче- не знам. Много ще е трудно да му кажем като дойде.Но пък и сега ако му кажем- работата му е много отговорна, свързана с машини, а и той не е в идеално здраве. Ще се разстрои, че не може да е тук и може да стане беля. А и единствено с радиограма може да му съобщим за момента. Майка взе решение - да не му праща такава.
Повярвай Джемма, ще се разстрои много повече от факта, че не сте се отнесли с уважение към чувствата му. Ще се чувства многократно по-зле от факта, че това е скрито от него, и че мислено не е могъл да бъде с вас в скръбта. Как ще тръгне друг път на пътуване, знаейки, че ако се случи нещо лошо в дома му, той дори няма да бъде поставен в известност?
Виж, мъката си е мъка, работата-работа. Ако сметнат за нужно, от ръководството му ще му дадат нужното време да дойде на себе си и ще го подкрепят в изживяването на траура. Но ще си ляга с мислена молитва за упокой на душата и и ще се чувства по-добре от този факт, отколкото в последствие да си спомня как се е веселил на някакво парти, когато за полагали сестра му в гроба.
п.п. Татко също е в Аржентина в момента, може да са на един и същ кораб.
Писах ти на лични.