- Публикувана: 6 фев. 2007, 11:35 ч.
- Последно мнение: 8 фев. 2007, 14:01 ч.
Арогантността недостатък ли е?
Предимство е. Така се бориш с лакти сред тълпата, не позволяваш да те мачка.
Българското разбиране за арогантност, обикновено включва селяния, простотия.
Арогантните хора са хитри и културно-пресметливи. Евала
Българското разбиране за арогантност, обикновено включва селяния, простотия.
Арогантните хора са хитри и културно-пресметливи. Евала
Предимство е съгласно "западните" ценности и модел- успех на всяка цена, винаги да сме първи, винаги с едни гърди пред другите, да сме най умните, най богатите. Съществуват обаче и т. нар. "източни" философии, които поставят на първо място пътя, а не дестинацията. За някои хора добрите отношения с околните, душевното спокойствие струват повече от първото място.
Трудно е да се каже дали е предимство или недостатък.
П.С. Лично аз предпочитам за събеседници бохемски разпиляни хора пред културно пресметливи.
Арогантността е придобито, а не вродено качество. Тя няма общо с амбицията, пробивността, състезателния дух, здравословния егоизъм - онези неща, които са производни на истинкта за оцеляване. Арогантността се култивира изкуствено - вероятно, за да прикрие страхове, самота, мекушавост или нещо друго. Понякога е по детски трогателна тая поза "Ще се държа като пълен гъз и хич, ама хич не ми дреме какво си мислите." 
Ведно със стремежа, амбицията и пробивността идва момент, когато ставаш и малко арогантен. Просто ситуацията, борбата го наречи и обстоятелствата го изискват. Сам дори може да се учудиш на собствената си арогантност Минавала съм през подобно нещо веднъж. Все едно се гледах отстрани и се чудих мога ли аз да постъпя по такъв начин
Минавала съм през подобно нещо веднъж. Все едно се гледах отстрани и се чудих мога ли аз да постъпя по такъв начин 
Лиске и Вечернице, сега ще ме накарате да се замисля и да пусна тема "Прави ли емиграцията хората арогантни?"
Но си права за това
Арогантността е придобито, а не вродено качество. Тя няма общо с амбицията, пробивността, състезателния дух, здравословния егоизъм - онези неща, които са производни на истинкта за оцеляване. Арогантността се култивира изкуствено - вероятно, за да прикрие страхове, самота, мекушавост или нещо друго. Понякога е по детски трогателна тая поза "Ще се държа като пълен гъз и хич, ама хич не ми дреме какво си мислите."
Темата пусна ли я?
1. Навън определено се налага да си арогантен като защитна реакция.
2. Точно за да си прикриеш страховете.
2. Точно за да си прикриеш страховете.
Не смятам, че е баш от страх.
Просто нямаш право за междуметия.
Аз например отвикнах от неопределителността
и двузначността в общуването. Лиска се овълчи.
Дето се вика.
Е, вече няма какво да добавя.
Ама айде. Че току-виж - на мен утре някой ми го казал
Арогантност е да си паркираш бенца насред Дондуков на аварийки. Дори да имах бенц, не би ми хрумнало да го направя.
Страх? Доказване, че и пишката му е голяма, колкото колата? Все ми е тая, да се оправя.
А теб, Лиска, вече са те категоризирали. Само дето ме разсмя: видиш ли, във всеобщия дух на уважение и подкрепа, ти си била вечната контра, това какво значи? Неуважителна, дрън-дрън
[/quot
Ами смей се като ти е смешно,смехът подмладява
Всеобщ дух на уважение и подкрепа не съм твърдяла,че има,но Лиска наистина е вечна контра,даже на моменти изпада в смешни ситуации да си противоречи сама на себе си.По темата-не мисля,че думата арогантност е заредена с какъвто и да е положителен заряд,определено смятам,че е недостатък.
Ама айде. Че току-виж - на мен утре някой ми го казал
Арогантност е да си паркираш бенца насред Дондуков на аварийки. Дори да имах бенц, не би ми хрумнало да го направя.
Страх? Доказване, че и пишката му е голяма, колкото колата? Все ми е тая, да се оправя.
А теб, Лиска, вече са те категоризирали. Само дето ме разсмя: видиш ли, във всеобщия дух на уважение и подкрепа, ти си била вечната контра, това какво значи? Неуважителна, дрън-дрън
[/quot
Ами смей се като ти е смешно,смехът подмладява
Всеобщ дух на уважение и подкрепа не съм твърдяла,че има,но Лиска наистина е вечна контра,даже на моменти изпада в смешни ситуации да си противоречи сама на себе си.По темата-не мисля,че думата арогантност е заредена с какъвто и да е положителен заряд,определено смятам,че е недостатък.Предимство е съгласно "западните" ценности и модел- успех на всяка цена, винаги да сме първи, винаги с едни гърди пред другите, да сме най умните, най богатите. Съществуват обаче и т. нар. "източни" философии, които поставят на първо място пътя, а не дестинацията. За някои хора добрите отношения с околните, душевното спокойствие струват повече от първото място.
При западните общества, фокцията е друга. Не точно арогантност, по-скоро съревнование, вманиачаване, които водят до тежките депресии, поне тук...
Затова смятам, че определенията ни са различни. Аз не приемам арогантния, като човек, който мачка всички около себе си, заради лична изгода или да им покаже, че са по-долу от него, а той е на пиедестал. Арогантният, дори и да те прецака, няма да те остави с това чувство за преебаност. И поведението му сред хора, е достатъчно добронамерено изглеждащо и все пак, вдъхващо респек.
Какви страхове прикрива? Общуване и поведението са сложна материя. Да се научиш да се усмихваш - също. Но да се усмихваш и да позволяваш да те мачкат, какво е...? Със сигурност, не е богоугодно.
Душевното спокойствое е право на всеки. Но всеки е задължен да се бори сам за него. А не да чака сивата тълпа да му го създаде
п.п. И да не забравя, да се включа в общото припяване... Арогантна ли е Лиска?
Надявам се, поне малко да е, защото донякъде я харесвам Ама и снимка искам Арогантността е придобито, а не вродено качество. Тя няма общо с амбицията, пробивността, състезателния дух, здравословния егоизъм - онези неща, които са производни на истинкта за оцеляване. Арогантността се култивира изкуствено - вероятно, за да прикрие страхове, самота, мекушавост или нещо друго. Понякога е по детски трогателна тая поза "Ще се държа като пълен гъз и хич, ама хич не ми дреме какво си мислите."
А доколко емиграцията ни прави арогантни - не виждам задължителна пряка връзка. За себе си мога да кажа, че станах по-пряма, мога много по-спокойно да гледам хората в очите и да казвам "аз мисля", мога много по-уверено да си отстоявам правата, много по-лесно приемам, ако нещо не стане, както ми се е искало, и много по-бързо успявам да го използвам като шанс за учене, може би съм по-малко егоцентрична, доста позагубих това качество, и съм много по-концентрирана върху това, което върша. От друга страна пък съм по-наясно как да преставям себе си според това къде и как трябва. Но не ми се струва, че всичко това е арогантност.
Засега издъхвам само в отношенията с местните индийци, случайно или не - не знам. Там, както и да опитвам, все налитам на арогантност. Тогава осъзнавам, че ми се налага и на мене да съм арогантна, иначе ме очаква смазване. И макар и по друг път, стигам и аз до въпроса "Дали емиграцията прави някои хора арогантни, или това е заради средата, от която идват, или аз по правило налитам все на изключенията?"