И сега след последните 3-4 мнения, пак да дойде някоя със спящо бебе и да каже, че е въпрос на организация.
- Публикувана: 19 фев. 2024, 16:16 ч.
- Последно мнение: 30 март 2024, 16:22 ч.
Красиви и след брака и детето
Моята организация се състоеше в това да си преобърна целия живот. Зарязах офис работата и започнах да давам уроци в частни школи, за да не съм на цял работен ден. Е, все пак, успявах да се наглася около обяд, да се гримирам и да отида на работа.
Бащата - вечно в командировки, вечно твърде зает, той трябва да спи. Как да е, минало.
Бащата - вечно в командировки, вечно твърде зает, той трябва да спи. Как да е, минало.
И сега след последните 3-4 мнения, пак да дойде някоя със спящо бебе и да каже, че е въпрос на организация.
Мой близък чака първо дете и ми обяснява, че можело всяко дете да го накараш да спи...
Намерил на кого да си развива теорията, не съм спала както трябва от 2+ години. 
Фивър, как не ти омръзна тази реплика. Ами не на всички мъжете са хипер добре платени адвокати, които си работят когато си искат.
И сега след последните 3-4 мнения, пак да дойде някоя със спящо бебе и да каже, че е въпрос на организация.
Но, както ги научиш децата.
Изхождах от егоизма, че и аз съм човек и след цял ден тичане по детето, след 21ч е моето време, за мъжа, за винце, за телевизия и за каквото си реша.
А бащата къде е, когато бебето не иска да спи, а майката е убита от умора?
Нали знаеш, че на малко хора офисът им е в блока, в който живеят.
Да не говорим за мъжете, които работят извън офис.
Отделно, когато бебето е неспящо, обичайно двамата родители не спят нощем, а сутрин мъжът отива на работа. Жената остава сама с отново неспящото бебе. Моето имаше и рефлукс, та се къпехме и преобличахме общо взето на всяко ядене. Една година живяхме в този кошмар, а мъжът ми е грижовен баща и не се скатава. Имах време и за фризьор и за козметик, но общо взете предпочитах да поспя, отколкото да си правя прически.
пп. Хепи док, това си е баш начукване на канчето, и не е гот.
Моето първо дете не спеше. Опитвахме всичко. Посиняваше от рев. И се разнасяхме денонощно. Започна да спи повече чак след година.
Второто ми дете започна да спи по цяла нощ от втория месец. Ма не съм го научила аз, то просто си беше кротко бебе.
Най-милото и съпричастно изказване към кошмара, който изживявах с неспящото бебе, беше от моя чайлд фри приятелка. Всички останали гледаха на моето недоспиване спрямо тяхното недоспиване. "Ама защо не пробваш това", "аз направих еди-как-си"... бях пробвала ВСИЧКО. Лекарства, хомеопатия, остеопатия (не вярвам и в двете), всички техники по книги и Интернет... бях готова и на африкански марабу да платя. Нищо не помогна, просто го израстна. После го отбих и почна да спи по цяла нощ. От раз. На 8 месеца. На мен ми трябваха още 2 за да почна да спя по цяла нощ и да си върна в голяма степен когнитивните възможности. Но нещо в мен се счупи. Оттогава съм различна.
Аз и досега се будя на 3 часа. Като часовник! В 12, в 3, в 6...