как бихте приели факта, ако ви се роди грозновато дете?

Аз съм напълно съгласна с миро_слава! Тя така е възпитана, мен също така са ме възпитали, в пубертета от малкото сладко слабо  русо момиченце, което беше свикнало да получава комплименти непрекъснато , станах закръглена тъмнокоса девойка с по-голямо носле.Майка ми и баща ми, бях на около 15 започнаха усилено да ми говорят да започна диета, баща ми непрекъснато се шегуваше, че носа ми  е станал по-голям от неговия!повярвайте ме никак не ми беше добре- но не ги упреквах, защото знаех че са прави , усещах че не ме харесват с новия ми външен вид продиктуван от пубертата! непрекъснато се ограничавах, но не не успявах да отслабна и така бях близо 6г, след което отново претърпях метаморфоза незнайно как и отново станах слаба и така вече 7год.носа ми някак си с годините се оформи и ми пасна на лицето и си беше съвсем нормален! И вече започнаха пак да ми правят комплименти, колко добре изглеждам  и че е хубаво малко да надебелея! Майка ми никога не е крила, и е казвала виж тази или тази ти приятелки какви са слабички и хубави, но точно тези мои приятелки с годините много се промениха визуално и напълняха пък аз се разхубавих! И майка ми  и баща ми все по-често започнаха да ми правят комплименти! Така, че и аз не смятам че е правилно да се спестяват някои външни недостатъци на вече порасналите деца!Предпалогам сте виждали  доста отблъскващи жени, които са със самочуствие на мис Свят относно външноста си и откъде според вас е подхранено то?- естествено, че на първо място са родителите!

Марсианка, мерси за подкрепата. Точно за това щях да пиша- за така отблъскващите некрасиви хора с огромно самочувствие: родителите са им направили "мечешка услуга" и сега са за присмех. Родителя може да показва любовта си към детето по много начини, не само с думите "колко е прекрасно и красиво". За всяка майка детето и е единствено и неповторимо, най-обичаното дете на света...Но за красотата нека сме реалисти

marsiana и на мен ми се случи това в пубертета нямаше нужда родителите ми да ми кажат колко съм дебела (не са го и правили, и слава богу) аз си го виждах. Отслабнах от само-себе си и сега съм даже доста слаба. Това смятам, че се дължи на нашествието на хормоните в организма по време на пубертета и не знам до колко може да се коригира с диети. Не смятам, че на едно дете натякването на родителите му ще му помогне да се мобилизира и да отслабне. Все пак има деликатен начин да кажеш на детето си да намали храната. Би се приело по добре от детето и не би сринало самочувствието му и усещането за приемането му от родителите му. Ако моя син напълнее драстично, бих му казала съвсем деликатно, че би се чувствал много по добре ако свали няколко килограма и би изглеждал по привлекателен, а и от здравословна гледа точка ще е по добре. Не бих му изръсила, ти си дебел вземи да отслабнеш.

Детето се променя всеки ден от деня на раждането си, като бебе може да е хубаво, след това не толкова и обратното! Най-важното е да е живо и здраво, а не колко е красиво, защото има и хора красиви, но не много щастливи! Красотата не е гаранция за щастие! Какво толкова го мислиш? Винаги съм искала да ми е живо и здраво детето, пък какво такова!

Абсурдно е да кажеш на 16-годишната си дъщеря Много си дебела и не си хубава! Това би травмирало момичето както нищо друго. Ако моите дъщери станат дебели бих търсила вина в себе си, но за нищо на света не бих ги осакатявала психически. Едно е на улицата някой да ти каже дебела свиня, друго е родната ти майка да ти каже, че не си хубава

 
Очите на майката са слепи за подобни глупости!!!Абе,изобщо,ти добре ли си,бе,момиче  Направо не мога да повярвам какво чета,наистина!Тръпки ме побиха 

Имам приятелка, която е пълна открай време. Страхотен човек е, със самочувствие, вкус и много силен характер. Още в университета остана пълен сирак и успя да завърши и изгради кариера съвсем сама. Гаджета никога не са и липсвали. Не мисля, че родителите са и направили мечешка услуга като не са я подлагали на диети и не са и натяквали, че е  дебела.. Напротив, възпитали са я да цени други неща в хората, освен външната красота, развили са други качества у нея. И тя е щастлива и харесвана такава, каквато е. Евала!

Съгласна!

miro_slava_ евала по тъпо изказване не очаквах да прочета.
Надявам се децата ти никога да не пъпчасат или напълнеят.
И сега по твоята логика да кажа на дъщеря ми,че ушите и стърчат или че сина ми е нисък А?
Благодарна съм на майка ми,че е изградила в мен достатъчно самочуствие,за да не се притеснявам от нещата които не харесвам в себе си.

Гери, много ясно съм казала, че за неща, които не могат да се променят не говоря!!!Прочети по-горе внимателно. Евала на мен или не, така аз мисля и на никого не налагам мнението си. Възпитавайте си децата, както искате, те са си ваши

Ще си позволя да те цитирам: Разбира се, ако не зависят от вас нещата, пак е по-добре да му обясните, че може да не е особено красиво, но пък е умно, т.н и красотата не е най-важното. Но не бива да се създава грешна представа у детето. Аз съм възпитавана по този начин и го одобрявам.
Има хиляди начини да помогнеш на детето си да излезе от това му състояние,без да му казваш,че не изглежда добре.

Миро-слава, добре че майка ми не прилича на теб! Не знам как щях да приема да ми каже "Дебела си и не си хубава!"в пубертета. Това е доста грубо и не мога да си представя как един нормален родител ще го изтърси в този вид! Разбирам идеята ти, но не си си обмислила отговора...Има други начини един родител да помогне на детето да разреши проблемите с външността, когато това е възможно или пък приемливо. Аз също напълнях по време на пубертета, но майка ми не ми е казвала, че съм дебела! Аз самата се оплаквах от килограмите и майка ми обясни, че аз съм хубаво дете, но ако огранича сандвичите например, ще мога да стопя излишните килограми. И на масата не ми слагаше хляба отпреде. Проблемът се разреши и отново се върна с 2-те бременности. И въпреки че съм голям човек вече, майка ми пак не ми каза, че не съм хубава, а ми направи плодовите салати за диетата, защото знае, че никакво време не ми остава да се погрижа за себе си. Не знам дали си майка, но ми се струва, че не. Това би било извинение за непознаването ти на детската психика. Вземи почети малко, има много литература затова как родителите могат да помогнат на децата си да бъдат щастливи и пълноценни личности. А това, че сме заобиколени от хора, на които им липсват всякакви ценности и външният вид е единственото, което могат да оценят у един човек, то проблемът не е в пълничките деца. Подигравки има не само по повод килограмите, а и за очилата, за щръкналите уши, за дългите носове, за прекалено високия ръст и т.н. Какво тогава правим? Подлагаме на пластична хирургия децата си, за да се харесаме на простаците?!! А за анорексия чувала ли си? Да натякваш на детето си, че е пълничко, е един от пътищата към нея. Аз лично предпочитам детето ми да е с повече килограми, отколкото да рискувам да го подтикна към нещо, което може да го доведе до фатален край само, за да прилича на русото стройно съседче. И пак се връщаме на същината на тази абсурдна тема - красотата ли е най-важната в тоз живот? Ако за една майка е - то тогава горко му на детето!

Марсиана, а ако ако носът ти не се беше оправил, все така ведро ли щеше да гледаш на закачките на родителите си? Защото за мен те са поели голям риск с това да ти напомнят недостатъка по този начин. А ако беше останала пълничка и не се беше разхубавила? Мислиш ли, че самочувствието ти щеше да е на ниво? И въобще какво правят пълничките жени? Те да не би да нямат право да се чувстват добре в кожата си? Или те трябва да се скрият някъде и да не се обаждат, че току-виж някой ги обвинил в прекалено самочувствие!

Това май се превръща в поредната тъпа, но "неумираща" тема, която гледам сега "метамофозирала" в дискусия за родители, подлагащи тийнейджъри на диета. Няколко реплики и от мен.

- Случайно преминаваща с две думи е казала каквото има да се казва за думите на Деси-слава.

- Очевидно, ако си говорим за дете с наднормено тегло, че то е хранено от своите родители и е попило техните хранителни навици и всичките им неврозите ("детето не яде" или "прекалено много яде, ще стане дебело" и подобни).  Значи в примера по-горе, суб-нормалните родители до тийнейджърската възраст не са съумели да изградят нито добри хранителни, нито елементарни спортни навици в детето си, но извъднъж се обръщат да й кажат: много си дебела?!

- Защо, по дяволите, се дрънкат глупости за "некрасиви" хора (подразбирайки външност). Ами некрасиви хора са тези, които казват на подрастващата си дъщеря "много си дебела и не си хубава", а не хората с големи носове (да използвам друг пример от писаното по-горе). Некрасиви хора са тези, които не възпитават децата си да станат свестни хора; некрасиви хора са кукувиците, които по-ги е грижа да не би дъщеря им да е грозновата, а не какви шибани стереотипи насаждат в дъщерите си и как им показват кое е важно и кое -повърхностно.


ПС Видях какво е написала Лала по-горе; съгласана съм,  искам да почертя, като тема за размисъл, думите й, че : А сме заобиколени от хора, на които им липсват всякакви ценности и външният вид е единственото, което могат да оценят у един човек, то проблемът не е в пълничките деца. Подигравки има не само по повод килограмите, а и за очилата, за щръкналите уши, за дългите носове, за прекалено високия ръст и т.н. Какво тогава правим? Подлагаме на пластична хирургия децата си, за да се харесаме на простаците?!!