до привържениците на естествените неща в майчинството

Наистина са дивотии. Зарежи ги. Тук в България не е на мода този начин на гледане и затова понякога на човек му се налага да използва термина, за да обясни какво прави на баби и дядовци, които се сърдят защо не си гледа детето понаучному, ами го храни преди да е станало 9.45, да речем. Майка ми веднъж беше питала разтревожено "Има ли въобще система в начина, по който си гледаш детето" и като й казах "Има бе, системата на Сиърс", се успокои и ме остави да действам както си знам.

А впрочем в книгата на Сиърс си пишеше по повод на обезболяващите - така и така, има риск, обаче вие си знаете колко търпите на болка. Решете си.

ами преди много много / може би не чак толкова но все пак далечно / време жените са раждали все нормално но една голяма част то тях са завършвали своя земен път раждайки ...  все си мисля че затова човек се е развил дотолкова че да може да спасява живот - на детето на майката - преди са вадели мозука на детето за да може да излезне ако се закучи раждането - и сега ли да се практикува?
аз мисля че е най удачно ако има вероятност за усложнения при едно раждане - то трябва да е секцио  ако ли не и всичко върви нормално - много ясно че едно нормално раждане е доста по приятно / ако така може да се нарече/ изживяване за майката - аз си спомням с умиление раждането и на двете си деца и няма нещо по важно за мен от това че съм им дала живот и че съм успяла да дам всичко от себ си за да мине безпроблемно и нормално изгонването и на двете
... бебето ми се сабуди и нямам повече време да пиша иначе ми хареса темата мнооого 

Лично моите отговори:

- не съм против упойката като такава... За себе си, обаче, съм против. Родих без упойка и макар че по едно време сериозно приритах, се оказа, че вече няма закога и разбрах, че болката нито е нетърпима, нито е толкова драматична, като по филмите. Болката не е страшна. За мен болката, която както казах, не беше нетърпима и страшна, беше част от родилния процес, помагаше да знам докъде съм стигнала, да знам какво предстои... Просто помогна да изживея пълноценно раждането и не съжалявам никак, че не използвах упойка. Другия път със сигурност ще искам да родя отново без упойка. Прагът на болка не ми е нисък, не е и висок - просто точно тази болка не боли толкова 

- Не, не е това 'привързаното' родителство. Както вече са казали - това е просто един термин. Няма такова нещо като "трябва" - поради простия факт, че няма единствен "правилен" начин да се отгледа едно дете 

- За ваксините и лекарствата - всеки решава сам. Аз също не бих рискувала да не сложа ваксина, но и не бих слагала допълнителни за разкош. Вместо това предпочитам да лекувам (с хомеопатия в случая) така, че имунната система да е достатъчно силна, за да няма нужда от лекарства, още повече непрестанните химии, с които всеки почти лекар е готов да залее пациента. Все пак всяко такова лекарство е нож с две остриета.

Радвам се, че има интерес по темата Радва ме също, че има все повече отговорили, които са стигнали до възгледите си не поради проблеми с традиционните препоръки, а чрез наученото от други източници. В този дух, Поли, подкрепям създаването на сайт (не съм видяла досега дискусия обаче), за подфорум, не знам, малко съм с двойствени чувства - от една страна това означава изолация, от друга - спокойствие от възмутени съфорумки...

По повод на едно мнение, че жените тук се изживяват като някакви героини, мисля, че и от темата е видно, че това не е вярно. Всички без изключение казват, че (1) просто правят това, което е естествено и (2) НЕ налагат никому възгледите си. Няма нито едно различно мнение по този въпрос. Има обаче друг проблем. Много жени се чустват гузни, когато умишлено правят това, което не е естествено, респективно са много чувствителни на темата и склонни да търсят "под вола теле". Има купища примери, надявам се настоящата тема да не се превърне в един от тях... (Илиана Сърталанска, бих ти отговорила на въпросите, но в друга тема)


Много ми хареса това обобщение. Мисля, че то отговаря на въпроса какво е общото между раждането без упойка и привързаното родителство например - и двете са връщане към природата, противно на досегашните тенденции (макар и постинга на Василиса да ме навежда на мисълта, че са се променили тенденциите). Да си призная, и аз не бях напълно убедена в това, затова и едно от питанията ми беше дали "нетрадиционните" възгледи по един въпрос, водят до "нетрадиционализъм" в много отношения. Явно обаче всеки поставя границата на различно място.

- При мен е нещо средно между "изстрадан" и "по стечение на обстоятелствата" избор. Още първия път исках да родя нормално, защото се дразнех как постоянно докторите ми навираха в лицето възможността за секцио (един от тях дори ме определи като миньонче , въпреки че съм висока 1.70 и ханшът ми е широк още от девойка), а за кърменето знаех, че е най- доброто за бебето ми. Не се справих достатъчно добре първия път- родих с предварителна задължително епизотомия, с епидурална, която не знам защо после беше допълнена и от пълна упойка и кърмих под режим, с ранно захранване до 3-я месец, защото млякото ми "изведнъж" спря. Вторият път без да съм го търсила попаднах на доктор, който ми спести "цивилизованото" раждане с епидурална и предварителната епизотомия и на страхотна акушерка, която ми помогна да родя сравнително леко и без усложнения. Контролирах напълно тялото си и разбирах какво става, а болката беше кратка и изобщо не може да се сравни с тая, която изживях първия път, заради зарастването на шевовете от епизотомията. Та този положителен втори опит ме накара да погледна с отворени очи на естественото раждане и ако има трети път ще искам да е пак така, но във вода. А за възприемането на "кърмене на поискване" ми помогнаха статиите и момичетата от Кърмаческия- достатъчно беше само да ми кажат, че така ще кърмя по- дълго бебето си, за да стана последовател. А другите "естествени" неща съм възприела къде по интуиция или водейки се по децата (спането в едно легло, да не ги оставям да реват, неползването на проходилка), къде от любопитство и след като съм видяла, че има добър резултат(ЕБХ )
- Не мисля, че съм "нетрадиционна". Напротив, в много отношения съм традиционна и трудно се променям- не съм привърженик на здравословното хранене, на живота сред природата, на "бабешките" лекове, но не мога да отрека, че това са  хубави неща. За ваксините също съм традиционалист.
- Говоря и споделям, ако ме попитат или ако става въпрос за много близък човек. Но нямам желание да убеждавам "на всяка цена". Ето сестра ми, въпреки моя опит, смята да роди със секцио и да кърми, само ако има мляко-т.е. ако се наложи да полага някакви допълнителни усилия, за да се случи това, нямало да се мъчи.  Все пак тя ми е достатъчно близка и си позволих да й разпечатам няколко статии от Библиотеката на Кърмаческия, но след като не срещнах положителна нагласа спрях. В началото мислех, че проблемът е в моя подход, но всъщност си дадох сметка, че тя е от хората, които не търси и другата страна на монетата. Нито чете, нито се интересува допълнително за това, което я очаква като майка- достатъчна й е информацията, която получава от доктора си. Ами това е нейния си избор и аз го уважавам, дори и да не съвпада с моите нагласи. Е, ако след време си промени мнението, знае къде да ме намери.

Ето тук:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=163484.0

А за форума и аз не съм наясно. Искам да питам Бу, за нейното мнение! Моля те, Бу, изкажи се! На практика ти вече си създала такъв форум под закодираното название "Кърмене и захранване".
И още нещо искам да питам Бу:
Когато говоря на някой се усещам, че май не го правя по най-добрия начин. Например, твърде многосолвна съм и се губи есенцията. Ти, като учила за La Leche Leader - в обучението ви влизаше ли как да разговаряте с хората, които консултирате? Мисля, че в рожанските курсове за консултанти по кърмене има такова нещо.

Poli., разсмя ме
'кърмене и захранване' не е точно ЕБХ, все пак Трябва ви човек, който би оформил сайта, макар в опростен вид, да го поддържа; трябва да се купи домейн и да се намери място за хостинг, ако ще е без пари; трябва някой да превежда/пише материали, които да се качват на сайта...това е май

За говоренето с хора - да. Много голяма част от обучението е именно за общуването и поднасянето на информация, за това как да се даде така, че да не се чувства отсрещната страна нападната, примерно, ако възгледите й са различни, да не е агресивно и/или излишно и т.н.
Но това за комуникацията си е общовалидно - не непременно свързано с кърменето. На чуждия пазар има много книги за успешна комуникация - която ще върши работа от кърмаческа пропаганда до лансиране на нов моден тренд сред зарзавата

Здравейте и от мен!

Много хубава темичка, абонирам се. Също така смятам, че се отнася и до мен.

- Смятам, че при мен най-голяма роля изигра информацията, съчетана с вътрешната ми
интуиция. Смятам, че до голяма степен истината за нещата е заложена дълбоко вътре в мен,
но понякога се нуждая от някаква (нова) информация, на която да откликна и да разбера какво наистина мисля.
За съжаление допреди 1 месец източниците, които
 използвах бяха доста остарели и не можах да намеря отклик
в себе си на много от нещата, които четях. Аз до голяма степен се доверявам на логиката и много често
се питам "Добре де, а как е било преди 100-200 години, дали хората са постъпвали така?" Например
едно от най-фрапиращите неща за мен беше захранването от 3-ти месец, и прибавянето на МЕСО, ЯЙЦА и тн.
от 4 мес.(ако не се лъжа...вж. Лоранс Перну) . Направо ми настръхнаха косите. Мисля, че тук до голяма степен изигра разбирането
ми за здравословното и разделно хранене...Та с някои неща се помирявах, тъй като не бях чувала
за алтернативите, но с някои категорично не можех да се съглася. Сега, след като съм си в къщи и мога
да ползвам интернет постоянно, намерих огромно количество нова за мен информация, която ми
звучи много логично и на която откликвам веднага. Затова смятам, че достъпа до информация, себеобучението
и четенето са много важен ключов елемент. Тук във форума чух за ЕБХ (преди това си мислех "Абе няма ли
друг начин, винаги ли са повивали децата или е имало и друг начин), тук научих за СЛИНГА, за кърменето
на поискване, за педагогическото захранване, за активното раждане и още много други неща. Това са неща, на
които вътрешната ми интуиция веднага откликна и си казах "ето това е логично, ето така е естествено". Затова
съм много благодарна на Поли, Хедра, Бу и всички други майки, които споделят на нас бъдещите майки това, което
те вече са научили и практикували. Чувствам се като част от едно общество на съмишленици, където се учим едни от други.

Да, смятам, че в много отношения с мъжа ми сме нетрадиционалисти; да, различните идеи вървят ръка за ръка,
защото се подчиняват на една и съща логика и имат един и същ произход. Нашият нетрадиционализъм се простира
отвъд нещата, които се дискутират в този форум, но и затова ще споделя, когато му дойде времето.

Относно споделянето на нашите разбирания с другите хора, тук съм правила много грешки, а понякога и продължавам да ги правя.
Желанието да споделя винаги е идвало от любовта към хората, с които споделям, от желанието да им дам нещо, което имам и което ме прави щастлива.
За съжаление обаче често бъркам в методите и често се е стигало до неприятни спорове (относно други теми от живота).
Мисля, че ако методите ни са правилни, желанието да споделим е добро, стига да не го правим от желание да се докажем като "най-прави",
а от желание да помогнем на другите.
Хора, не се отказвайте от споделянето с другите, дори и да има такива, които ще ви замерят с камъни (както се случи с Людмил и жена му),
защото има хора, които само това чакат да чуят и можете да достигнете до сърцето им и да им помогнете с разбиранията си. Ето аз съм жив пример
 Мисля, че един от най-ефективните (но не толкова лесен) начини за нежно убеждаване е, когато човекът насреща има различни или неправилни
възгледи по даден въпрос, вие да му задавате насочващи въпроси. Отговаряйки на тези въпроси хората се замислят и сами стигат до правилния отговор.

Според мен би било хубаво да има отделен форум за такива възгледи.

 

по повод на "ТУК" обаче имах впредвид мястото ,където живея и жените там,а не форума или темата.и пак ще кажа,че ако влезеш в някой немски форум за раждането,ще се натъкнеш на тонове информация коя как е получила разкъсвания(тук се предпочита да не те режат,а тъканта сама да се скъса колкото и трябва), епизиотомия,когато се ползва щипци се прави, анална тромбоза, проблеми със зараствнео на шевовете след разкъсване и т.н.като се начетеш на тия дивотии казваш, че ужасно си се панирала от усложненията след нормално раждане.и всички се нахвърлят отгоре ти и казват,че ти едва ли не не си никаква майка щом си си го помисляла.и почват пак да разказват какви болки са имали,колко са траели ,но как не са искали упойка и са издържали геройски.според мен тези майчета са толкова комплексирани и тъй като не са успели да се докажат в друга област от живота си,смятат,че като са родили без упойка автоматично се превръщат в перфекнтите майки.гледа се твърде едностранчиво.
а що се отнася до това, че жените,които избирали упойка или секцио се чувствали гузни,мисля,че са пълни измишльотини.аз мисля за сега да раждам нормално,въпреки че имам 7диоптъра късогледство и всички бг лекари казват,че не трябва.тукашните естествено са на друго мнение.но не го правя ,за да се доказвам или да се бия в гърдите колко съм естествена,а поради други причини.
и както и по-горе казах много от нещата за естественото гледане на деца ми харесват и дано да мога да ги правя.но някои от тях отиват далече

Ааа, виж - то темата е озаглавена "сайт за ЕБХ", ама ще го сменяме, защото повечето искат направо да си се прави сайт насочен към естественото майчинство във всичките му етапи.
Имах предвид, че в Кърмаческия оставяте да се пускат и теми за съвместния сън, за слинга, за носенето на бебета, маймунската тема (димек, активно раждане), последно и темата за изхождането. Т.е. практически се получава, че мамите, които имат такива "наклонности" четат и пишат именно при вас.
И другият ми въпрос към теб беше - как се отнасяш към подфорум (пак да кажа - не става въпрос за ЕБХ, а за всичко свързано с "маймунския" начин на отглеждане) тук в bg-mamma. Дали няма да се конкурира, така да се каже, с твоя форум?

И аз да се запиша като привъженик на естествените методи при отглеждането на деца. Винаги когато съм имала въпроси и не съм получавала адекватни отговори (най-вече от доктори или наложени стереотипи по повод отглеждането), съм се обръщала към природата, ако мога така да се изразя. Там няма залъгалки, шишета с адаптирано мляко или с вода, хранене под час, "възпитание" чрез рев (за да не се разглезва детето) и т.н. Никога не съм сбъркала като съм следвала естественото развитие на нещата. Оставям се на майчиния си инстинкт, който никога не ме е подвеждал. А и мисля, че това е тенденция в цял свят.
За ваксините, честно казано съм пред голяма дилема. Прочетох доста неща и ми настръхнаха косите и не знам още какво да правя. Въреки, че в Б-я нямаме голям избор.
За възпитанието към този начин на мислене мисля, че семейната среда не оказва голямо значение, по-скоро човек си го носи в себе си. Поколението на нашите родители е с доста остарели разбирания, но това е в реда на нещата.
На никого не натяквам възгледите си. Свободно ги споделям с хората, а те сами преценяват дали им допадат или не. С радост мога да споделя, че доста мами са привърженици на  естествените методи.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=163863.new#new

Поли. ме подсети, че и тук е хубаво да пусна покана за срещата на "естествените" - ето я. Моля, разпишете се, ако бихте искали да дойдете.

И аз искам ама нямаааа

И аз така...