Зимна вечер,студ,децата нахранени изкъпани,облечени със пижамките и са вече във леглата си.На свой ред,редувайки се аз и мъжът ми също взели душ и по пижами доволно се намърдваме под-юргана и точно тогава:дзън-дзън,ама като на пожар.
Поглеждам часовника 22.15часа
Става моят и аз се услушвам като гърмян заек,чува се "Ами заповядайте"
Ставам аз нахлузвам пантофите на босите си крака и се изстрелвам от топлата спалня към коридора.Наши познати увити, като мумии от студа,решили на гости да ни идват.Побеснях.
Държаха ни до 00.30 часа,сигурно и още щяха да стоят,ношни птици са,но аз културно се извиних и казах,че отивам да си лягам,защото на сутринта Преслава става рано,и ще съм изморена.
Те явно се усетиха и се изметоха.
Никакво съобразяване нямаха.Няколко вечери поред пак по-това време се изтръсваха у дома.Предпоследният път познататау,настояваше да видела децата,казвам ами те отдавна си легнаха"Ама ти луда ли си посред бял ден да ги слажгаш да спят" говорим за около 22.30.23,00 часа.
Последният път,като дойдоха и аз от спалнята разбрах,че отново са те,казах на мъжът ми да се оправя със тях,аз нямам никакво намерение да излизам,по-това време на гости не се ходи,още повече,че сме със малки деца.
Повъртяха се малко около половин час,и се ометоха.От тогава слава богу не са идвали,май са и сърдити,но на мен хич не ми дреме.