Разсиновяване

Навремето баба ми имаше една бивша колежка, която се канеше да разсиновява. Там беше тежък случай. Осиновеното дете (вече около 30 годишно), беше извършило убийство. Не знам как се разви случая.
При вас предполагам е нещо свързано с имоти. Грозна картинка, но по-добре си живейте живота и не се занимавате с тях. Само да не стане, след години да няма кой да ги гледа и да ви потърсят.
 Не се обвинявайте! Те явно са си такива, приемете, че така са се родили.

Съгласно промените в закона от началото на тази година, разсиновяване се допуска в много ограничени случаи.
Каква е причината при теб?
Защо искаш да прочетеш чуждите истории, вместо да споделиш ти твоята, за да получиш повече съвети и насоки?

Вие съжалявате ли, че така се развиват нещата? Предполагам, да.
Ако е така, не можете ли да промените ситуацията с добро, да говорите с осиновителите си.. Евентуално те биха могли да спрат процеса, но само ако намеренията ви да се СРЕЩНЕТЕ ОТНОВО С ТЯХ (в преносен смисъл казано) са искрени, а не само битово-финансови.

Ако е последното, тогава.. едва ли

То има и разлика между дете и възрастен в момента на разсиновяването.
Аз знам само за възрастни, пълнолетни; едната ми е позната, не изглежда да съжалява, но не съм близка с нея. Да е била към 30 в момента на разсиновяването, и то само с майката (осиновителката), бащата осиновител беше починал още в детските и години, но от него тя така или иначе нямаше лоши спомени. С бабата се караха, мисля, че до двустранна проклетия опират нещата тук, но както казах, близки не сме били.
Още един такъв случай знам на конфликти поради двустранна проклетия + одъртяване на едната страна със съответните последици, там сме по-близки с осиновената жена, но разсиновяване няма, и по-добре все пак да няма. Питаше ме само как да си търси след промените биологичния произход.

Знам по работа и за случаи, в които осиновителят не се справя и настанява детето в институция (център от семеен тип например), без да го разсинови, но това е друго. Става дума за тийнейджъри, като в единия случай явно момчето си беше келеш по природа, в другия по-скоро осиновителите не умееха да се справят.

Става въпрос за имоти, които аз така или иначе не искам и никога не съм имала претенции към тях. Жената е такъв типаж, че винаги е искала да става на нейното и винаги е искала да се живее по начина, по който тя смята за най-правилен и в момента, в който си взех живота в ръце тя реши, че иска да ме “накаже” като ме лиши от имущество и ме остави на пътя. А аз не мога да проумея как е възможно това при положение, че никога не съм имала претенции към тези имоти.  Историята е много дълга и разочароваща.

Имотите трудно могат да са основание за разсиновяване и вероятно осиновителката ще трябва да извади доказателства за далеч по-сериозни провинения.
Такова са:
осиновеният е навършил пълнолетие преди подаване на молбата за осиновяване;
осиновяващият е лишен от родителски права или е поставен под запрещение;
разликата във възрастта между осиновения и осиновяващия е по-малко от 15 години;
осиновеният и осиновяващия са биологични роднини- родител и дете или брат и сестра;
детето е осиновено от повече от две лица, които не са съпрузи и т.н;
при не вписани осиновен или осиновител в регистрите при пълно осиновяване;
ИЛИ
при извършено тежко провинение от едната страна или при наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения;
при наличие на други (основателни) предпоставки.


Обърни внимание, че с последните промени в СК в частта с прекратяване на осиновяването вече е в сила следното:
(6) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Прокурорът има право да поиска прекратяване на осиновяването в защита на обществения интерес. В случаите по ал. 1, т. 1 искът се предявява в сроковете по ал. 3 и 4, а по ал. 1, т. 2 - до навършване на пълнолетие на детето.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Дирекция "Социално подпомагане" има право да поиска прекратяване на осиновяването по ал. 1, ако то противоречи на интереса на детето. В случаите по ал. 1, т. 1 искът се предявява в сроковете по ал. 3 и 4, а по ал. 1, т. 2 - до навършване на пълнолетие на детето.
(8 ) (Доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.) Осиновяването може да бъде прекратено от районния съд по взаимно съгласие на осиновителя и осиновения, когато двамата са дееспособни и осиновеният е навършил 25-годишна възраст.
(9) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) По делата за прекратяване на осиновяването, извън случаите по ал. 8, участва прокурор.

Излиза, че нямате проблем - взели сте си живота в свои ръце, по думите ви, за имотите никога не сте имали претенции, пак по думите ви. Тогава какво ви притеснява?

Имотите, парите, човек оставя на който иска! Дори когато децата му не са осиновени. Лично право. Може да ги дари на други. Друг е въпроса, че повечето хора ги оставят на децата си.

Защо се тревожите? Може да ги подари на дом за деца без родители, вместо да ги остави на вас. Пак е едно добро дело.

Не ме притесняват имотите, притеснително е как осиновените деца се взимат като стока по избор и след това се изхвърлят като износена такава. Притеснително е безграничната неблагодарност и пошлост у хората. Притеснителна е дребнавостта. Притеснителен е самият факт, че един човек си е взел живота в ръце и понеже виждаш, че е спокоен решаваш, че ще го разкарваш по съдилища и адвокати ей така, за да не му е скучно. Притеснително е, че инатът излиза извън всякакви морални норми. Много са нещата, които са притеснителни, разбира се биха притеснили само човек, който има сърце и притежава качеството на това да може да се притеснява.

Valerie R Вие наистина ли не разбирате?!
Разсиновяват я за да може да не е наследник на имот, без конфликти и без претенции. Това какво говори за нейната ценност и стойност в това семейство?
Осиновителката може да прави каквото си иска с имотите си без да се налага да разсиновява детето си. Боже Господи …

Затова вече има промяна в прекратяване на осиновяването и е почти невъзможно.
Иначе осиновителката единственото, което ще постигне, е напълно да счупи и без това счупените отношения с авторката.
Затова моят съвет е авторката да не си губи времето с дела, а да се разделят по взаимно съгласие, ако е навършила 25 г.

Е, тя каза, че в основата не е имотът, а това, че не играе по свирката на осиновителката. Другото е "санкция".
Ако наистина има такъв човек насреща си, а не е двустранна "заслугата", което не е рядкост - много жалко наистина, но няма какво да се направи.

Мен не ме притеснява причината която е дадена в съда нито същинската подпричина, аз така или иначе с този човек повече в живота си не искам да имам абсолютно нищо общо. Притеснява ме факта, че въобще се случват такива неща на тази планета Земя. Разбирам случаите, в които осиновените са наркомани, убийци , тормозят и бият осиновителите си и т.н. Но в този случай нещата са драстично далеч от това и недоумявам как е възможно да съществуват такива хора и да се случват такива неща, просто моят морал и ценности не могат да приемат това.

Ами какво да ти кажа Danieladineva39, живеем в свят, в който хората правят изследвания, разработват, създават и изпращат роботи и оборудване за да търсят живот на Марс, но са неспособни да докарат питейна вода за хората в Африка.

Това изобщо, ама изобщо, изобщо, изобщо не е сред най-лошите неща, които се случват на планетата Земя. Де да беше.
Иначе разбира се, че е несправедливо.

Хора студени и неприятни си е имало от памтивека. Да има човек късмета да има близки и от другите, останалото се преглъща.
Вие сте си взели живота в ръце, или имате вече съпруг и деца, или Ви пожелавам да имате, приятели имате вероятно, те се очаква да са от другия вид, така че - каквото, такова.