С какво ви дразнят свекървите? – 156

Вероника, да , права си.
   Аз, като баба, също не си позволявам своеволия. Никакви.
   За мен всичко опира до възпитание и до приемане на чуждото мнение, до зачитане на чуждото лично пространство.

Всъщност е достатъчно свекървата да приеме, че синът и е голям човек, отделен от нея. За тъщата, важи същото спрямо дъщерята.
А за младите хора създали семейство - пак същото, големи хора са и трябва да се справят с живота си.

Здравейте! Влизам да ви питам пак нещо, вече ме познавате, понеже съм писала и преди.

Към момента планираме сватба за края на лятото! Всички са щастливи за нашето решение, което само ни радва. Дори със свекърва ми позакрепихме отношенията, защото мен ме сполетяха беди около родното ми семейство, а тя доста разбрана се оказа, защото е преживяла сходни неща. Това го пиша, за да разберете, че няма някакво особено напрежение около нас. Виждаме се около 1 път на месец и си ходим на гости.

Притесненията ми бяха преди, че ще се меси в организацията на сватбата, защото мечтата й е да има сватбена агенция, да декорира и подобни неща. Имах съображения за намеси, защото тя просто е много емоционална и не разбира, че аз не съм толкова, за нея всичко буди емоция, а аз съм доста организирана и лесно решавам кое как.

Имахме една лека драма с халките, които искаха да ни подаряват ама те да ги купят и да ги изберат. Аз леко полудях тогава, на другия ден вече бяхме с мм в златарския, поръчахме халките и им съобщихме, че много сме искали точно тези и сме си ги купили. Тогава свекърва ми ни даде парите и каза, че иска да ни ги подари, както някога нейната свекърва е направила.

До тук добре, организирахме почти всичко вече с мм. Ресторант, фото, дж, да не изброявам още, но да кажем, че скелета на събитието е готов.

От месеци насам свекърва ми подпитва за рокля, още при годежа беше казала, че имало някаква си традиция, която гласи, че свекървата купува булчинската рокля, а тъщата костюма на младоженеца.

Свекърва ми обаче въобще не пита дали искаме това нещо, а директно всеки път “кога ще ходим за рокля?” Не се съобразява дали майка ми в момента има въобще възможност да направи такъв жест към мм.

Истината е, че аз не искам да ходя с нея за рокля. Решила съм си да ходя до Асеновград с кумата и чакаме да минат баловете, за да отидем. Ще си бъдем двете с нея, с братовчедка ми ще обиколим по София няколко магазина и сватбения център.
 
За сега се правя на ударена, че роклята не е най-важното и че има още неща, които да организираме, а до сватбата има половин година.

Обаче то е ясно, че темата наболява. Тъпо ми е да отида и да си купя роклята и все едно да прескоча свекърва ми. Обаче тя от дума не разбира и ако й кажа, че ще ходя с кумата знам, че тя ще се самопокани.

Не ми се обикаля тук по магазини с нея дори да отбия номера.. не знам какво да направя. Ясно ми е, че има живот и след сватбата, но нямам нерви да угаждам на всеки…

Птица,да има и такива майки.
Всичко може да видиш по площадките.
Но ако майката изрично каже,, не давай чипс,, или шоколад или друго...и баба да даде въпреки това,ами не е редно...

Марулета,права си.
Бабата не е длъжна да се обрече на внучето си.
Бабата си е отгледала децата и има право да ходи и на маникюр и на екскурзия и където си иска.
Но ако бабата има желание да помага в отглеждането на внучето,би трябвало да се съобрази с мнението на майката относно храненето,режима и т.н.
Аз не съм баба,леля съм.Гледала съм племенницата ми.
Каза снахата ,,Не давай мед,, -Не давах.
Каза ,,Не купувай Зрънчо,,-не купувах.
Съобразявах се.Не беше трудно.И това не ме дразнеше.Ами нейното дете е все пак,не е мое.
Но снахата ми имаше доверие повече,отколкото на бабите.

Здравейте,
Пиша ви да споделим опит и да разменим съвети относно темата. Със сигурност има още доста такива, но бих искала да споделя и аз с вас..
Бременна съм в 4 месец и както прочетохте свекърва ми е навсякъде около мен. С мъжа ми не се разбират точно заради това бъркане в живота ни постоянно, постоянните въпроси и т.н. Въпреки това тя използва моментите когато той е на работа и идва в нас , знаейки че от възпитание не мога да я изгоня. Като дойде започват 1001 забрани- не могло да простирам, не можело да се подстригвам и още много бабини деветини. Окей това го преглъщаме. От там се започва с плановете и как тя ще си го вземе у тях да го гледа,  като казва, че нямала доверие на мен и на мъжа ми че ще умеем да гледаме собственото си дете, а реално и двамата сме доста отговорни и зрели хора и не сме я накарали по никакъв начин да се съмнява че ще оставим детето си на произвола. Първо ще ни е и разбира се в началото е много трудно, но ако не се научим да се справяме сами, то никога няма да успеем.  Още не се е появило на бял свят и тя вече е направила чертеж как ще му протече живота. Щяла да го възпитава по свой начин, нямало да го дава на никой.. един вид цитирайки мен и мойте родители, който винаги са уважавали мнението ми и знам че когато ги потърся за помощ при евентуална нужда те ще дойдат- а не неповикани. Трябвало да бъде момче, вече говори за него в мъжки род- а още не се знае пола. Името дори му измислила- да съм го кръстила така иначе нямало да е доволна. Прави планове за неща за който ние още не мислим. Целта ми е първо да се роди живо и здраво и чак тогава всичко останало.
Когато живеехме при тях беше още по-голям ад- ровене в нещата ми, в бельото ми да види какво е, дори подушваше чаршафите ни и следеше случайно да не сме ги изцапали с нещо (сещайте се) тъй като са нейни. Готвех всеки ден и за всяко едно ядене имаше упрек защо не е сготвено по друг начин тоест по който тя обича. Нищо не и харесваше а когато спирах да готвя заради това -мързелива съм била. Чистих и винаги след мен се чистеше отново дори да не беше нужно. Чиниите се оглеждаха дали са добре измити. Там забременях и да  отдавам го и на стреса - имах наистина тежко начало и кошмарни дни и не беше ясно как ще е бебето и дълго време се мъчихме да го задържим. Тя не работи и по цял ден седеше вкъщи винаги намусена и постоянно правеше сметки къде и колко е похарчила а реално няма никакви финансови проблеми , а аз след работа чистене, готвене ок правих го с желание защото обожавам да готвя и професията ми е свързана с това , мъжа също участваше но тя разбиваше всичко.Недай си Боже да и отговориш на криво- ставаше едно мърморене натякване за възпитание и нагнетяване на двойно напрежение.   Ако сме загубили бебето щяла да ни навреди много по-лошо.
Истински ад, затова се преместихме в жилище под наем.
Не знам защо, но изпитвам някакво притеснение ,че няма да успеем да се насладим на първите ни дни с него и те ще бъдат съсипани. Възпитана съм да не отвръщам никога на лошото с лошо, да гледам да помогна на всеки и в мен няма такава злоба каквато е нужна да се затапи жена като нея. Помагайте ако някоя е минала през моето. как да променя това в мен и да се науча да осигурявам нужната дистанция

Свекърва ти е пълно чики-рики/извинявай/. Бийте и дузпата и не и позволявайте да се меси много в живота ви. Дистанция! От вас си зависи. Аз никога дори не бих допуснала да ми говори така, камоли да си ми се мота с претенции докато аз готвя, чистя и пр. , ай няма нужда. Не и се давайте, културно, но и дайте да разбере, че тая няма да бъде. Успех.

Не ѝ отваряй вратата и не ѝ вдигай телефона.

Това е някаква шега, нали?

Ако всичко това е истина, е крайно време да станеш невъзпитана, и да спреш да я допускаш в дома си. Това твоето не е възпитание, ами чиста глупост.

Ако свекървата наистина е такава, то трябва спешно да иде да се лекува.

И аз съм без думи и  не искам да вярвам в това. Чак толкова ми идва прекалено много. Не е  достатъчна квартира, че и държава, не знам за континент разстояние дали помага.
 Не  е едно нещо да го пребориш , поне едно по едно да беше.То накуп.

Това си е една жестока истина…
Аз не вярвах, че има такива хора докато не я срещнах.
О, тя се лекува по свой начини- гледа ритуали в интернет и си ги прилага пие билки 😃

Това не е възпитание, а липса на себеуважение.

Това идвах да напиша.

nikomarinova, ти ключалка на вратата нямаш ли? Райбер?
Заключваш и като дойде и звъни си седиш, подсмихваш се доволно и не отваряш. Изключваш звука на телефона и си пускаш телевизора, и хич да не ти пука дали звъни или не.
Същото ш като се роди бебето.
Ще поседи пред вратата, ще поседи, пэк ще си тръгне.
Сега имаш най-голяма отговорност към детето си, а за да е добре то, трябва ти да си добре на първо място.
Криворазбрано възпитани е да търпиш някой да те ядосва и дразни. Ако не можеш на глас, тегли и една м@йн@ наум и я остави да пенясва пред вратата. Като повиси няколко пъти отвън, ще се откаже.
Да идва, когато и синът и е там, няма работа с теб.
За име, начин на гледане и прочие, не отстъпвай и на сантиметър.
И не се плаши, че е трудно гледането на бебе. Напротив, в началото то само лежи, яде и спи, даже е най-лесно тогава.
И за къпането ще се справите. Не трябва да е всеки ден, един път в седмицата все ще го оплакнете, а дупето лесно се мие на мивката като е само 3-4 килограма.
То друго няма, не се поддавайте да ви се обяснява колко е трудно, нелепо е това внушение на някои хора към синовете и дъщерите им.
Моя свекър също се опита и все още се опитва да ми обясни колко е трудно да гледаш дете. Не му минава номера, ама изобщо.