Здравейте, на 24 години съм. В дълготрайна връзка съм от 4-ри години, но от една година нямам никакви чувства към партньора ми. Студентка съм в България и тъкмо завърших магистратура и имам няколко предложения за работа и искам да започна, но с приятелят ми живеем заедно в Англия. От няколко години само чувам скоро ще се завърнем, още малко и т.н, но аз вече изгубих търпение и не го искам с мен в България. Поради ковид пандемията учих две години дистанционно и останах при него в Англия, а сега вече когато имам шанс за развитие в България той ми се сърди и иска да го изчакам още не знам колко време и заедно да се върнем. Аз не искам повече да съм до него вижда колко съм нещастна и насила стоя при него и пак не ме пуска. Много ми е трудно са се разделим и родителите ми и те не искат да се разделя с него, не ме изслушват и не ти интересува в какво състояние съм и искат просто да си седя с него. Изпаднах в депресия, спрях да се храня, започвах да го намразвам за това, което той прави, мисли за себе си, аз ако съм на негово място нямаше да го спирам да се развива или ако иска да си тръгне да не го пусна. Един ден и аз да помисля за себе си и сега съм виновна, а даже няма на кого да споделя. Родителите ми не ми дават да се разделим, а аз повече не мога да живея с него. Спрях да разговарям с него, ако не съм на негово мнения започва да прави драми и циркове пред хора. От една година си мисля че всичко ще мине, но повече не мога. Не искам да губя повече от годините си. Не искам никого да наранявам и за това аз страдам и не съм на себе си, как да постъпя, първият ми приятел е и не знам как да се разделя с него без да го нараня. Имам нужда да поживея сама
- Публикувана: 15 апр. 2024, 16:02 ч.
- Последно мнение: 28 апр. 2024, 04:18 ч.
Задушаваща връзка, как да изляза от нея
Ти искаш да го напуснеш, но приятелят ти не те пуска и родителите не ти дават. Що за безумие е това? Тегли им по една майна и си живей живота.
Нали не смяташ да седиш цял живот с него, щото може да го направиш нещастен и родителите не дават?
Просто си събираш багажа и си тръгваш.
Просто си събираш багажа и си тръгваш.
Тази картинка ми е любима:
Столът е "аз искам да си тръгна, но той не ме пуска и родителите ми не искат да го оставям".
Не е нужно да чакаш той или родителите ти да кажат "Ок, можеш да си тръгнеш". Щом вътрешно усещаш, че не ти е добре там, където си, не ти е нужно ничие позволение. Колкото повече седиш против волята си, толкова по-горчива ще е раздялата после. Казвам го от опит.
Столът е "аз искам да си тръгна, но той не ме пуска и родителите ми не искат да го оставям".
Не е нужно да чакаш той или родителите ти да кажат "Ок, можеш да си тръгнеш". Щом вътрешно усещаш, че не ти е добре там, където си, не ти е нужно ничие позволение. Колкото повече седиш против волята си, толкова по-горчива ще е раздялата после. Казвам го от опит.
Няма шанс да не го нараниш, след като се е вкопчил в теб. Сама казваш, че едва го понасяш, ами тръгни си, не разбирам защо трябва наранената да си ти. Ще му мине. А родителите ти да си го осиновят, като толкова им допада. Не те на мен, аз бих им се разсърдила за подценяването на решенията и чувствата ми.
Купуваш си билети, събираш си багажа, качваш се в самолета и готово. Не е нужно да казваш на когото и да е, всички ще се сетят за причините и предишните разговори.
Не ти трябва разрешение от никой, нито от него, нито от вашите.
Не ти трябва разрешение от никой, нито от него, нито от вашите.
Гарантирам ти, че няма да нараниш него, а само егото му.
Напускай го, няма какво да се отчиташ на родители си. Кажи им те да живеят с него, като толкова го искат.
И що за родители са това, нямам думи.
Напускай го, няма какво да се отчиташ на родители си. Кажи им те да живеят с него, като толкова го искат.
И що за родители са това, нямам думи.
та ти си на 24 години... какво значи родителите не ми дават? ако дори не те изслушват - помисли за какво иде реч!
А защо ти е нужно разрешение от родителите ти и за пръв път чувам, някой да стои във връзка с човек, когото не обича и дори не разговаря с него, докато той му позволи да си тръгне. Нямаш деца, нямаш нищо, какво седиш и чакаш да ти кажат "Иди си". Нещо не доизказваш ми се струва.
Нямаш пари да се прибереш и нямаш къде да отидеш ли?
Нямаш пари да се прибереш и нямаш къде да отидеш ли?
Не искам никого да наранявам и за това аз страдам и не съм на себе си, как да постъпя, първият ми приятел е и не знам как да се разделя с него без да го нараня. Имам нужда да поживея сама
Не става. Накрая всички ще са още по-наранени, а ти ще си със съсипана психика.
Ако имаш събрани пари и/или жилище в населеното място, където ще работиш в България, и можеш да си позволиш финансово да започнеш живот на ново място, приемай работата, събирай и пращай багажа и заминавай! Аз даже не бих се разделяща с подобен за да няма циркове. Бих си изнесла и пратила у приятелка в България повечето багаж. Непосредствено преди да замина бих оставила мило писмо, в което бих казала сбогом, обяснявайки, че животът ми с него е бил изключително напрегнат, неприятен и скучен през последната година, разлюбила съм го и продължавам сама напред. Бих му пожелала всичко най-хубаво, здраве, щастие, бла бла и бих обяснила, че не желая да ме търси. Бих оставила координати на познат, адвокат, пощенска кутия и толкоз.
Ако нямаш пари и жилище, обаче, става кофти. Трябва първо да събереш пари и тогава да се чупираш. Явно не можеш да разчиташ на родители.
А родителите ти защо не искат да го напускаш? Помагат ли ти финансово? Зависима ли си финансово от този мъж?
С белезници за радиатора ли те е вързал? Какво общо има одобрението на родителите ти с решение, засягащо теб и твоята връзка, да не те е откупил с две кози от тях? Купуваш си билет за България, събираш си багажа и се връщаш. На него можеш после и по телефона да се обясниш. На родителите си обяснение не дължиш. Сама си виновна, че стоиш и търпиш, докато чакаш други хора да ти дадат разрешение да живееш собствения си живот.
