Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 18 фев. 2007, 20:03 ч.

Наказание или Опрощение?!

  • 4 900
  • 40
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 73
Скъпи майки,загубили най-скъпото в живота си,всеки Божи ден седя и се питам,дали това не е най тежкото наказание за нас?Дали толкова много грешки сме допускали и допускаме,че Господ ни е сърдит и прибра децата си?Всички ми казват така е трябвало да стане!съдба!А аз не разбирам защо!?дали ни е простено вече и дали сме изкупили греховете си!Блъскам се между Рая и Ада и няма кой да ми обясни , Praynig какво сторих.....Господ е казал:"Пускайте децата си при мене,защото тяхно е Царството ми''аз моето детенце го пуснах и с него пуснах сърцето си!!!Къде е границата между Наказанието и Опрощението? всеки ден се моля,да намери покой душицата му и да даде мир на сърцата ни,но този мир все не идва!кажете майчици какво сторихме и с какво заслужихме..... Praynig Cry Sad Cryима ли надежда!?

# 1
  • Мнения: 6 369
emsski, много дълбоки размисли са ме разтърсвали. Кой ли не се е питал същото?
Какво направих, кога го направих, има ли някой в семейството ми, което е направил нещо (на мен не ми е известно да е имало).
След това си мисля, че може би когато печелим не знаем какво всъщност сме загубили и когато губим какво сме спечелили.
Отговори няма, а аз съм твърде дребна, за да прозра.
Когато един ден свърши земното ми съществуване сигурно ще има кой да ми каже.
Трябва да продължим живеем.
Наистина трябва да пуснем душите на най-любимите си хора да намерят покой.
За тях винаги ще има специално място в сърцата ни.
 Praynig

# 2
  • Мнения: 73
Права си Рони,но все с тези мисли ще си живееме,докато не получиме отговор!Аз да ти кажа съм половин човек,чудя се дали някога пак ще стана цял Rolling Eyesкак ми се иска да съм щастлива и всички мамета тук да са щастливи!малките неща вече не ме правят такава или ако е така то е моментно,затова го приемам като наказание......сигурно полудявам #Crazy Embarassed

# 3
  • София
  • Мнения: 1 926
еmsski, не е минал и ден без да задавам въпросите, на които няма кой да ми отговори. За мен това е наказание. Не приемам отговора "това е съдба", може би защото още не съм се примирила със загубата. Сигурно наистина е съдба... Незнам какво щеше да е, ако моето момиченце беше оживяло, може би тогава също щеше да е наказание и за нас, но и за нея, защото незнам какъв живот щеше да има, пълноценен ли... Но в момента липсата, празнотата и мъката са толкова големи, че аз не мога да го приема като избавление, а сигурно е такова... Sad Sad Sad

Много мога да пиша по този въпрос, много мисли има в главата ми, хаотично се блъскат... и незнам дали някога ще настъпри примирение в моята душа, защото не ни беше даден дори мъничък шанс да направим нещо, някой нареди нещата така, че да нямаме никаква възможност да противодействаме. Бяхме марионетки в нечии ръце...

# 4
  • Мнения: 233
 Има моменти в, които мога много да напиша и кажа и други в, които не ми се мисли, камо ли да пиша...  Sad
  Аз вече съм простила, и съм се примирила, но място в сърцето ми за Нея винаги има, и аз винаги ще съм половин човек.  Cry
   След опрощението наказанието идва само. Опрощението е най-голямото наказание. Praynig

# 5
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 16 212
Мисля си, че е едновременно и двете. Наказание, Голгота, пречистване за душата ми. Опрощение, защото след най-черната бездна намерих светлина, намерих примирение и надежда.
Загубих момиченцето си в 7-мия месец от бременността след като го бях усетила да се движи в мен. Стана ангелче без изяснена причина.
Сега / слава на Бога  Praynig / се радвам на момченцето си.
Значи има опрощение.
А онази голяма пустота се е свила дълбоко в мен и само понякога напомня за себе си.
Честно казано не искам да забравя, не искам времето да ме излекува. Загубеното ми дете беше и си остава част от мен. Не искам да зачеркна част от сърцето си. Понякога даже мъката ми дава сили да вървя напред. Аз станах приятел с мъката си и не се боря с нея, просто я приемам като част от житието си.

# 6
  • Мнения: 1 827
Скъпи майки,загубили най-скъпото в живота си,всеки Божи ден седя и се питам,дали това не е най тежкото наказание за нас?Дали толкова много грешки сме допускали и допускаме,че Господ ни е сърдит и прибра децата си?Всички ми казват така е трябвало да стане!съдба!А аз не разбирам защо!?дали ни е простено вече и дали сме изкупили греховете си!Блъскам се между Рая и Ада и няма кой да ми обясни , Praynig какво сторих.....Господ е казал:"Пускайте децата си при мене,защото тяхно е Царството ми''аз моето детенце го пуснах и с него пуснах сърцето си!!!Къде е границата между Наказанието и Опрощението? всеки ден се моля,да намери покой душицата му и да даде мир на сърцата ни,но този мир все не идва!кажете майчици какво сторихме и с какво заслужихме..... Praynig Cry Sad Cryима ли надежда!?

Мила, по принцип се въздържам да пиша за Бог тук, но ти питаш...
Освен Бог има и дявол, той е този който идва да ограби живота ни. Но успокоението което имаме е, че нашите деца са на много по-добро място, те са в прегръдките на Христос. А реаздялата ще е само временна, един ден и ние ще отидем там и ще сме заедно цяла вечност!!!
"Дали толкова много грешки сме допускали и допускаме,че Господ ни е сърдит и прибра децата си?"- В Библията пише, че всички са грешни, няма праведен нито един, за това имаме нужда от спасение.
"дали ни е простено вече и дали сме изкупили греховете си!"-Нашите грехове са вече изкупени от Христос на кръста, стига само да се покаем, Той ни прощава...
Нашите деца са намерили покой, защото са в регръдките на Бога, а нашите души само Той може да изцели, ако ние Му позволим...Говоря ти това, защото Той го направи за мен, ще го направи и за всеки друг, защото Той ни обича страшно много, защото Той даде своето дете заради нас....

  bouquet     bouquet

# 7
  • София
  • Мнения: 1 926
migito, обясни тогава фразата от Библията "Господ наказва тези, които обича"
Ти казваш, че дяволът е този, който едва ли не ни наказва.
Питам те с най-добри чувства, защото аз самата незнам  Hug

# 8
  • Мнения: 656
Казват ми ,че Господ се е смилил над мен и детенцето ми.Спестил ни е мъките -моите и неговите.Не знам дали е така.Не мога да приема ,че така ми е било писано,Не мога да си отговоря на въпроса защо.По -скоро го приемам като наказание.А може би не е?Нямам отговори

# 9
predi da si otide moeto bebche, si misleh che niama po-strashno neshto ot tova, da zagubish deteto si. no veche si mislia, che e mnogo po-strashno to da se muchi. moeto bebche zhivia samo 38 dni i ponezhe beshe bolnichko i neprekusnato v kuvioz, mozhah da ia gushna samo dva puti. uspokoiavam se kato si mislia, dazhe sum ubedena, che tia e angelche, che vsichki zhitejski muki sa i spesteni i vupreki che ne znaia kude e, neprekusnato e s men. zapomnih vsiaka cherta ot lichiceto i, ochite i, makar che riadko beshe budna i sum sigurna, che nikoga niama da ia zabravia. iskam da imam oshte deca, iskam pone 3, dano Gospod mi pomogne za tova. i kogato dojde i moeto vreme, sum sigurna che shte sreshtna moeto angelche otnovo. slozhila sum ia da pochiva pri moiata liubima baba i dotogava tia shte se grizhi dobre za neia Simple Smile
ne se otchajvajte mamcheta, chiito rozhbichki sa otishli na nebeto, ne se chuvstvajte ograbeni ili samichki, zashtoto angelskite dushichki na dechicata vi sa neprekusnato s vas Hug

# 10
  • Мнения: 3 166
Наказание или изпитание? За мен по този начин стои въпросът. Майка ми казва, че е второто.
 Сутринта преди да родя я попитах не ме ли наказа достатъчно Бог като ми отне дъщеричката, че трябва и това бебе да си замине. Тя каза, че може би не наказва мен. Че може би плащам нейните грехове, или тези на баба ми, или на нейната баба... А че също така е може би изпитание. Но и това не ми обяснява нещата. Защо ме изпитва още. Нали видя, че за мигне загубих вяра в него, когато миналата година мъничкото ми момиченце отиде при него. Напротив - продължих да вярвам още по-силно. Продължих да вярвам в Него и когато този път ме приеха с категорична диагноза. Казах му, че знам, че може всичко. Че може да направи чудо и да спаси момченцето ми. И наистина го вярвах. Не изгубих вяра и когато осъзнах, че бебето вече не се движи. Напротив - благодарих му, че няма да се мъчи повече. Благодарих му с цялото си сърце, изпълнено с мъка,но и със спокойствие, че бебчо няма да страда повече.
 Тогава не разбирам! Не изпита ли вярата ми достатъчно?

# 11
  • Мнения: 73
Момичета,радвам се че расъждавате по тази тема,защото ми помагате малко или много!Моите въпроси са ужасно много и ужасно много ме измъчват всеки ден!Вярата ми стана още по-силна от моето-наказание,изпитание,опрощение и какато го приема всяка една от нас!питам се обаче защо наред с растящата ми вяра,вместо да се примиря и успокоя,моя СТРАХ,расте прогресивно!Питате се от какво,ами за бъдещето си,страх към Бога,защото усетих безсилието си да променя нещата!страх ме е че виждам греховете си към другите и това че понякога си мисля,че съм заслужила страданието си!чужди ли грехове изкупихме,наши ли!Нали казват хората;"Господ забавя,но не забравя!''една от вас ми каза,че вярата й и помогнала да продължи напред,че това е начина не се колебая,но виждам,че има майчета тук,който са срадали по два пъти и се питам има ли край......  PraynigА защо да не сме щастливи? Rolling EyesПрегръщам ви приятелки Hug

Последна редакция: ср, 21 фев 2007, 10:32 от emsski

# 12
  • Мнения: 1 827
migito, обясни тогава фразата от Библията "Господ наказва тези, които обича"
Ти казваш, че дяволът е този, който едва ли не ни наказва.
Питам те с най-добри чувства, защото аз самата незнам  Hug

Не бива да се вади стиха от контекста. Намира се в Послание към Евреите12 глава: 6 стих. Но в тази и предишната глава Бог е представен като любящ Баща. Сравняват се взаимоотношенията Бог-човек, като на баща и син. Всеки баща наказва детето си, за да го научи на нещо добро...но няма любящ баща който да пребива детето си или да го убива или убива децата му...Това не е наказание това е издевателство!
Нека не бъркаме нещата. Дяволът е този който идва да убие и разруши. Но ние трябва да знаем, че Бог ни дал сила над него (на тези които вярват в жертвата на Христос), защото Той го победи на кръста.

emsski, аз съм загубила три деца, сега имам две....Има край....
Но има разлика просто от надежда и вяра. Вярата е пълна увереност в неща които не се виждат и няма начин, но сме убедени и спокойни, че ще станат, а надеждата включва и опция, може да не стане...
Бог обича всички нас толкова много! Има победа за всеки.   Hug

  bouquet

# 13
  • Мнения: 94
 :pray:molq se za va6ite de4ica,tova e nai-golqmata bolka za edin roditel-da zagubi detenceto si,no sam sigurna i v drugo 4e Bog vzema vinagi pravilnite re6eniq i 6ome re6il taka zna4i ima pri4ina :cry:dali e izjupvane na grehove ili ne6o drugo...s vas sam mai4eta i me boli... Cry

# 14
  • Мнения: 156
Моля се никой да не изпита най- голямата болка - да изгубиш дете. Не знам забравя ли се ? Не зная къде може да намерим отговор на всички въпроси, бушуващи в душите ни. Сигурно Бог наказва тези ,които обича ,за да изпита вярата им. Незнам ...., но не искам на никоя друга майка да не се случва това,което се е случило с мен и с вас.  Зная , че пак Бог ми дава сили да продължа напред.

# 15
  • Mediterraneo
  • Мнения: 21 126
За мен отговорът не е еднозначен. Поне аз не мога да открия такъв...

Наказание?! Определено. Едва ли има майка, загубила дете, която да не смята, че е наказана да изстрада тази загуба.

Опрощение?! На какво?! За себе си не откривам грях, който да е толкова ужасен, че да изкупва вината ми по този зверски начин. А може би ми се опрощават грехове от минал живот?!

Спасение?! Единственото, което ми хрумва, е, че детето ми се е спасило от мъките... Защото страдаше дълго време. Беше силен, беше боец, не показваше болката си, за да не ме тревожи, а може би се е стремял точно към това спасение?! От друга страна- едва ли. Той знаеше какво означава за мен и едва ли би искал да страдам.............

Вече три години и шест месеца се въртя в един затворен кръг и търся отговори. Но... За момента единственото смислено нещо, което ме крепи, е дъщеря ми. Няма нищо друго...

# 16
  • Мнения: 1 008
Права си Рони,но все с тези мисли ще си живееме,докато не получиме отговор!Аз да ти кажа съм половин човек,чудя се дали някога пак ще стана цял Rolling Eyesкак ми се иска да съм щастлива и всички мамета тук да са щастливи!малките неща вече не ме правят такава или ако е така то е моментно,затова го приемам като наказание......сигурно полудявам #Crazy Embarassed

Чувствала съм се по абсолютно същия начин! И съм се питала дали ще стана отново цяла и съм искала малко мир и спокойствие, за щото усещах че полудавам. И когато съм се радвала на малките неща съм си мислила, че не го за служавам, защото бебето ми го няма...
Ще дойде момент когато ще намериш покой, не пълен, но достатъчен да продължиш напред!  Hug

# 17
  • Разград-София
  • Мнения: 273
Немога да го цитирам точно ,но ще се опитам поне смислено...

"Господ дава изпитания на силните за да изпита волята и вярата им в него,но със всяко изпитание и трудносъ той им дава и път,начин по който могат да преодолеят това изпитание"

# 18
  • Мнения: 2 700
Мисля си, че е едновременно и двете. Наказание, Голгота, пречистване за душата ми. Опрощение, защото след най-черната бездна намерих светлина, намерих примирение и надежда.

Подкрепям напълно. Още повече, че не знаем дали пък не е било дори спасение.
Моята първа дъщеря почина при раждане, защото с тесния си таз й бях сплескла главичката. Болката ми беше неописуема както и на всички вас. Не разбирах защо.
По същото време една позната роди отново с тесен таз, но дъщеря й оживя. След няколко месеца се оказа, че бебето е парализирано и умствено увредено от раждането.
От позицията на времето, май в моят случай е било по-скоро спасение, отколкото наказание.

# 19
СЪГЛАСНА СЪМ С MARGARET ТОВА Е ЕДИН ВИТ КАТО ИЗПИТАНИЕ НЕ НАКАЗАНИЕ В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ Е НАКАЗАНИЕ.ТРЯБВА ДА ИМАШ СИЛИ И ДА ПРОДЪЛЖИШ ДА ВЯРВАШ КАКТО ДО СЕГА ВЯРАТА Е НЕЩОТО; КОЕТО КРЕПИ ВСИЧКИ НАС.ПРОСТО ВСЯКА ЕДНА БОЛКА ИЛИ МЪКА ИЛИ ЗАГУБА ТРЯБВА ДА Я ПРИЕМАМЕ КАТО ПОРЕДНОТО ИЗПИТАНИЕ ОТ БОГ ДАЛИ НАИСТИНА ВЯРВАМЕ В НЕГО ИЛИ СМЕ ПРЕДАТЕЛИ. АЗ СЪМ ГО МИНАЛА ТОВА ИЗПИТАНИЕ И СЕГА СЕ РАДВАМ НА 3год. СИ СИН ВЪПРЕКИ ЧЕ И ТОЙ ЗАБОЛЯ ОТ РАК БОГ МИ ГО СПАСИ И НЕ МИ ГО ВЗЕ.ВЯРВАЙ МИЛИЧКА И ВСИЧКО ЩЕ СЕ ОПРАВИ Joy

# 20
  • по света
  • Мнения: 1 492
Аз също се лутам в мислите си как така се случи,толкова ли съм грешна............Незнам нямам отговор,няма и да имам но сега поне имам второ дете.
Нищо обаче не може да те накара да спреш да мислиш за онова дете което си загубил.Гледам дъщеря си и си мисля каква ли щеше да бъде Преслава ако беше пораснала.......Онези огромни черни очи ще ги помня завинаги,докато един ден не ида при нея.

# 21
Чета товакоето сте написали и се чудя - от къде идва тази вяра у вас, след всичко, което сте преживяли!
 Аз не вярвам, че има господ!Ако имаше то значи той е съдист!Кой е той да определя кой ще живее и кой не!Как реши че моето4 годишно момченце не заслужава!Какво беше направило и на кого!Майка ми също казва, че изкупва наште грехове, но освен ,че ние страдаме, защо трябваше и то да страда, то нямаше грехове.Това за мен е съдизъм - да оставиш и невинния да страда.
Вече 6 месеца не мога да намеря отговорите!Не знам дали някога ще мога!Знам, че животът ми е един непрекъснат кошмар...
Съжалявам!Не искам да обиждам никой тук!Знам колко страдате и вие, но ми е трудно да разбера вярата ви!Може би ако бях вярваща щеше да ми бъде по-лесно...

# 22
Съжалявам за неграмотно написаното и объркано писание.Преди малко бях много афектирана и дори не прочетох написаното.Просто подскачам все още като прочета за Бог и греховете ни...
Прегръщам ви всички и се надявам, че някой ден и ние ще бъдем щастливи като "другите" Hug

# 23
  • София
  • Мнения: 1 926
Аз не вярвам, че има господ!Ако имаше то значи той е съдист!Кой е той да определя кой ще живее и кой не!Как реши че моето4 годишно момченце не заслужава!Какво беше направило и на кого!Майка ми също казва, че изкупва наште грехове, но освен ,че ние страдаме, защо трябваше и то да страда, то нямаше грехове.Това за мен е съдизъм - да оставиш и невинния да страда.
стиша, аз също не мога да се примиря с болката, която моето момиченце е изпитвало. Никога няма да мога, иии нямам отговор на въпроса. Защо е трябвало да страда и да изпита такава неимоверна болка, защо не я изпитах аз????? Майка ти може би е права, и аз съм го мислила, защото когато детето ти /най-милото ти/ страда, тогава най-много страдаме и ние. Това е наказанието, ако е такова... Аз незнам още какво е, това ли е, не е ли... Въпроси, въпроси, въпроси до безкрай, без отговори. Знам само, че живея в СТРАХХХ, така сякаш съм пионка в нечии ръце, които всеки един момент могат да ми отнемат онези, които обичам, както ми отнеха Поли. Дори като изпитам мъничко щастие в нещастието си пак ме е страх, че ще е за малко...

# 24
  • Мнения: 345
Момичета - живеем само веднъж - не се погубвайте в страхове.!!!

# 25
  • Мнения: 3 166
Момичета - живеем само веднъж - не се погубвайте в страхове.!!!

А възможно ли е да не го правим.... Не вярвам. Животът ни остава дамгосан завинаги. На всеки по различен начин. Но всеки прдължава живота си, понесъл и бремето освен на болката , и това на кошмарния страх да не се случи отново...

# 26
  • Мнения: 345
Да, Светле, така е!

Ето, днес ставам, приготвям се за работа. Излизам навън и виждам младо семейство с бебешка количка, а в нея малко сладко бебе. Аз просто се усмихвам и продължавам напред.
Сега, седя и попълвам дневници. Пиша името си и се подписвам, а в същото време се чудя, коя съм аз? Това същата Ясна Симидова ли е, която беше преди 3 месеца? newsm78 И знаеш ли какво си отговарям - "Да, това съм Аз. Все същия човек, но само "малко повече" изстрадал и много по-силен. Защото ако не беше така, сега нямаше да съм тук и да ти пиша, и сигурно нямаше да мога да погледна щастието на другите, което ми беше отнето, без сълзи в очите!
И въпреки, че моето детенце сега е ангелче на небето и аз със свито сърце, сълзи в очите ти пиша това  Cry, живота продължава! Времето не спира нито за миг! А ние сме "длъжни" да го изживеем.........такова каквото ни е писано...........

Прегръщам те силно и те целувам........ Hug Heart Eyes

# 27
  • Мнения: 4 966
yasna,
  action032

Същите сме си, само сме малко по-порастнали.
Права си.

...живота продължава! Времето не спира нито за миг! А ние сме "длъжни" да го изживеем.........такова каквото ни е писано...........
...

  bouquet

# 28
  • Мнения: 17
Аз загубих миналата година сина си (на 18 години) в автомобилна катастрофа. Няма по-страшно от това! Оттогава не спирам да си задавам същтите въпроси - единствено ме крепи вярата, 4е Бог го е прибрал при себе си и не го е оставил да се мъ4и и да страда. Болката оба4е никога няма да отмине. И да сме силни, тя пак си е снас всеки един миг. Сега не ми остана нищо. Но трябва да продължим каквото и да ни струва. Опитвахме инвитро - да си имаме някой и да се грижим за него, но уви нищо не стана. Решили сме да осиновим беб4е и да му дадем вси4ката любов която ни остана. А дали е наказание - кой знае? Каквото и да е дечицата ни няма да се върнат, ще си ги носим в сърцата си завинаги.

# 29
  • София
  • Мнения: 1 926
AlbenaLV, дано успеете да осиновите детенце и да стопли изстрадалите ви души Hug

# 30
  • Мнения: 656
Албена,много съжалявам за всичко,което си преживяла.Дано да успеете да вземете детенце. Hug

# 31
  • Мнения: 6 369
AlbenaLV, когато срещна човек с вашата мъка ... Hug
Безмълвна съм.
 Praynig се душата на сина ти да е намерила покой. Мир на праха му.  Praynig 

# 32
  • Мнения: 3 166
AlbenaLV, когато срещна човек с вашата мъка ... Hug
Безмълвна съм.
 Praynig се душата на сина ти да е намерила покой. Мир на праха му.  Praynig 

 Praynig Praynig Praynig

# 33
AlbenaLV преди 7 месеца почина 4 годишното ми момченце.5 дни след това родих момиченце.Родих я за да спася синчето си,за евентуална трансплантация.А така се получи, че тя спаси мен.Ако не беше тя мисля, че нямаше да съм жива.Тя ме крепи и всеки ден ми дава силите да продължа напред.А в началото дори не я исках.Исках само малкото си момченце.Сега ме е срам...
Пиша ти това за да ти кажа да не се отказваш.Детенцето,което ще имате,за съжаление няма да спре болката, но ще ви помогне да се справите, защото ще има на кой да дадете тази любов, която е и за сина ви.

# 34
  • Мнения: 656
Стиша,много ми е мъчно .Да почива в мир малкото ангелче.Дано намериш сили да продължиш напред,защото имаш детенце,и то ще се нуждае от теб.Кураж,мила Hug

# 35
  • Мнения: 345
Само ако знаете каква тежка въздишка се откъсна от гърдите ми. Много съжалявам за тежките ви загуби. Кураж...... Hug Hug Hug

# 36
  • Мнения: 31
Наказание

Последна редакция: вт, 08 май 2007, 06:25 от blago_bl

# 37
  • София
  • Мнения: 1 098
Наказание, без опрощение за всички ни е.

# 38
  • Мнения: 255
Наказание .И все още не мога да си отговоря за какво толкова трябваше да ме накаже Господ ,че ми взе най милото.

# 39
  • Мнения: 74
ОХХХ... заседна ми буца в гърлото. Съжелявам за това, което ви се е наложило да преживеете и все още преживявате..., а и едва ли ще го преживеете някога  spoko Според мен всичко в този живот е една борба, за това и сме тук, за да се борим и да гледаме напред... иначе не виждам смисъл!? Аз лично се чувствам НАКАЗАНА   Cry , но това няма да ми попречи да продължа!!!  Hug Бъдете силни и горе главата, вашите ангелчета не биха искали да ви видят тъжни  Hug

# 40
  • Мнения: 2 331
няма да споделя всичко,което си мисля,защото ме е страх от собствените ми мисли.... no ще ви кажа само,че се прекланям пред вас доземи!не знам как продължавате напред.... Cry

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт