Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 18 фев. 2007, 20:03 ч.

Наказание или Опрощение?!

  • 4 838
  • 40
  •   1
Отговори
# 15
  • Mediterraneo
  • Мнения: 20 849
За мен отговорът не е еднозначен. Поне аз не мога да открия такъв...

Наказание?! Определено. Едва ли има майка, загубила дете, която да не смята, че е наказана да изстрада тази загуба.

Опрощение?! На какво?! За себе си не откривам грях, който да е толкова ужасен, че да изкупва вината ми по този зверски начин. А може би ми се опрощават грехове от минал живот?!

Спасение?! Единственото, което ми хрумва, е, че детето ми се е спасило от мъките... Защото страдаше дълго време. Беше силен, беше боец, не показваше болката си, за да не ме тревожи, а може би се е стремял точно към това спасение?! От друга страна- едва ли. Той знаеше какво означава за мен и едва ли би искал да страдам.............

Вече три години и шест месеца се въртя в един затворен кръг и търся отговори. Но... За момента единственото смислено нещо, което ме крепи, е дъщеря ми. Няма нищо друго...

# 16
  • Мнения: 1 008
Права си Рони,но все с тези мисли ще си живееме,докато не получиме отговор!Аз да ти кажа съм половин човек,чудя се дали някога пак ще стана цял Rolling Eyesкак ми се иска да съм щастлива и всички мамета тук да са щастливи!малките неща вече не ме правят такава или ако е така то е моментно,затова го приемам като наказание......сигурно полудявам #Crazy Embarassed

Чувствала съм се по абсолютно същия начин! И съм се питала дали ще стана отново цяла и съм искала малко мир и спокойствие, за щото усещах че полудавам. И когато съм се радвала на малките неща съм си мислила, че не го за служавам, защото бебето ми го няма...
Ще дойде момент когато ще намериш покой, не пълен, но достатъчен да продължиш напред!  Hug

# 17
  • Разград-София
  • Мнения: 273
Немога да го цитирам точно ,но ще се опитам поне смислено...

"Господ дава изпитания на силните за да изпита волята и вярата им в него,но със всяко изпитание и трудносъ той им дава и път,начин по който могат да преодолеят това изпитание"

# 18
  • Мнения: 2 700
Мисля си, че е едновременно и двете. Наказание, Голгота, пречистване за душата ми. Опрощение, защото след най-черната бездна намерих светлина, намерих примирение и надежда.

Подкрепям напълно. Още повече, че не знаем дали пък не е било дори спасение.
Моята първа дъщеря почина при раждане, защото с тесния си таз й бях сплескла главичката. Болката ми беше неописуема както и на всички вас. Не разбирах защо.
По същото време една позната роди отново с тесен таз, но дъщеря й оживя. След няколко месеца се оказа, че бебето е парализирано и умствено увредено от раждането.
От позицията на времето, май в моят случай е било по-скоро спасение, отколкото наказание.

# 19
СЪГЛАСНА СЪМ С MARGARET ТОВА Е ЕДИН ВИТ КАТО ИЗПИТАНИЕ НЕ НАКАЗАНИЕ В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ Е НАКАЗАНИЕ.ТРЯБВА ДА ИМАШ СИЛИ И ДА ПРОДЪЛЖИШ ДА ВЯРВАШ КАКТО ДО СЕГА ВЯРАТА Е НЕЩОТО; КОЕТО КРЕПИ ВСИЧКИ НАС.ПРОСТО ВСЯКА ЕДНА БОЛКА ИЛИ МЪКА ИЛИ ЗАГУБА ТРЯБВА ДА Я ПРИЕМАМЕ КАТО ПОРЕДНОТО ИЗПИТАНИЕ ОТ БОГ ДАЛИ НАИСТИНА ВЯРВАМЕ В НЕГО ИЛИ СМЕ ПРЕДАТЕЛИ. АЗ СЪМ ГО МИНАЛА ТОВА ИЗПИТАНИЕ И СЕГА СЕ РАДВАМ НА 3год. СИ СИН ВЪПРЕКИ ЧЕ И ТОЙ ЗАБОЛЯ ОТ РАК БОГ МИ ГО СПАСИ И НЕ МИ ГО ВЗЕ.ВЯРВАЙ МИЛИЧКА И ВСИЧКО ЩЕ СЕ ОПРАВИ Joy

# 20
  • по света
  • Мнения: 1 486
Аз също се лутам в мислите си как така се случи,толкова ли съм грешна............Незнам нямам отговор,няма и да имам но сега поне имам второ дете.
Нищо обаче не може да те накара да спреш да мислиш за онова дете което си загубил.Гледам дъщеря си и си мисля каква ли щеше да бъде Преслава ако беше пораснала.......Онези огромни черни очи ще ги помня завинаги,докато един ден не ида при нея.

# 21
Чета товакоето сте написали и се чудя - от къде идва тази вяра у вас, след всичко, което сте преживяли!
 Аз не вярвам, че има господ!Ако имаше то значи той е съдист!Кой е той да определя кой ще живее и кой не!Как реши че моето4 годишно момченце не заслужава!Какво беше направило и на кого!Майка ми също казва, че изкупва наште грехове, но освен ,че ние страдаме, защо трябваше и то да страда, то нямаше грехове.Това за мен е съдизъм - да оставиш и невинния да страда.
Вече 6 месеца не мога да намеря отговорите!Не знам дали някога ще мога!Знам, че животът ми е един непрекъснат кошмар...
Съжалявам!Не искам да обиждам никой тук!Знам колко страдате и вие, но ми е трудно да разбера вярата ви!Може би ако бях вярваща щеше да ми бъде по-лесно...

# 22
Съжалявам за неграмотно написаното и объркано писание.Преди малко бях много афектирана и дори не прочетох написаното.Просто подскачам все още като прочета за Бог и греховете ни...
Прегръщам ви всички и се надявам, че някой ден и ние ще бъдем щастливи като "другите" Hug

# 23
  • София
  • Мнения: 1 919
Аз не вярвам, че има господ!Ако имаше то значи той е съдист!Кой е той да определя кой ще живее и кой не!Как реши че моето4 годишно момченце не заслужава!Какво беше направило и на кого!Майка ми също казва, че изкупва наште грехове, но освен ,че ние страдаме, защо трябваше и то да страда, то нямаше грехове.Това за мен е съдизъм - да оставиш и невинния да страда.
стиша, аз също не мога да се примиря с болката, която моето момиченце е изпитвало. Никога няма да мога, иии нямам отговор на въпроса. Защо е трябвало да страда и да изпита такава неимоверна болка, защо не я изпитах аз????? Майка ти може би е права, и аз съм го мислила, защото когато детето ти /най-милото ти/ страда, тогава най-много страдаме и ние. Това е наказанието, ако е такова... Аз незнам още какво е, това ли е, не е ли... Въпроси, въпроси, въпроси до безкрай, без отговори. Знам само, че живея в СТРАХХХ, така сякаш съм пионка в нечии ръце, които всеки един момент могат да ми отнемат онези, които обичам, както ми отнеха Поли. Дори като изпитам мъничко щастие в нещастието си пак ме е страх, че ще е за малко...

# 24
  • Мнения: 345
Момичета - живеем само веднъж - не се погубвайте в страхове.!!!

# 25
  • Мнения: 3 166
Момичета - живеем само веднъж - не се погубвайте в страхове.!!!

А възможно ли е да не го правим.... Не вярвам. Животът ни остава дамгосан завинаги. На всеки по различен начин. Но всеки прдължава живота си, понесъл и бремето освен на болката , и това на кошмарния страх да не се случи отново...

# 26
  • Мнения: 345
Да, Светле, така е!

Ето, днес ставам, приготвям се за работа. Излизам навън и виждам младо семейство с бебешка количка, а в нея малко сладко бебе. Аз просто се усмихвам и продължавам напред.
Сега, седя и попълвам дневници. Пиша името си и се подписвам, а в същото време се чудя, коя съм аз? Това същата Ясна Симидова ли е, която беше преди 3 месеца? newsm78 И знаеш ли какво си отговарям - "Да, това съм Аз. Все същия човек, но само "малко повече" изстрадал и много по-силен. Защото ако не беше така, сега нямаше да съм тук и да ти пиша, и сигурно нямаше да мога да погледна щастието на другите, което ми беше отнето, без сълзи в очите!
И въпреки, че моето детенце сега е ангелче на небето и аз със свито сърце, сълзи в очите ти пиша това  Cry, живота продължава! Времето не спира нито за миг! А ние сме "длъжни" да го изживеем.........такова каквото ни е писано...........

Прегръщам те силно и те целувам........ Hug Heart Eyes

# 27
  • Мнения: 4 966
yasna,
  action032

Същите сме си, само сме малко по-порастнали.
Права си.

...живота продължава! Времето не спира нито за миг! А ние сме "длъжни" да го изживеем.........такова каквото ни е писано...........
...

  bouquet

# 28
  • Мнения: 17
Аз загубих миналата година сина си (на 18 години) в автомобилна катастрофа. Няма по-страшно от това! Оттогава не спирам да си задавам същтите въпроси - единствено ме крепи вярата, 4е Бог го е прибрал при себе си и не го е оставил да се мъ4и и да страда. Болката оба4е никога няма да отмине. И да сме силни, тя пак си е снас всеки един миг. Сега не ми остана нищо. Но трябва да продължим каквото и да ни струва. Опитвахме инвитро - да си имаме някой и да се грижим за него, но уви нищо не стана. Решили сме да осиновим беб4е и да му дадем вси4ката любов която ни остана. А дали е наказание - кой знае? Каквото и да е дечицата ни няма да се върнат, ще си ги носим в сърцата си завинаги.

# 29
  • София
  • Мнения: 1 919
AlbenaLV, дано успеете да осиновите детенце и да стопли изстрадалите ви души Hug

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт