За мамите с две бебчета

Аз ще ти отговоря след някой и друг месяц....Разликата им ще е 2 години и два месеца...Засега "каката" е много щастлива от факта "бебе в корема на мама", целува го , милва го, говори му....Когато се случим около малки бебете й обяснявам,че скоро и ние ще имаме такова едно малко бебе...Реакцията й за сега е радост...Ще видим по-нататък. Като цяло ми прави впечатление, че харесва бебета и винаги ходи да ги пипа, да ги гледа...

То и при нас каката иначе обича много бебетата дори като и говорех за бебчо докато беше още вкорема на мама мислеше че и говоря за едно комшииско бебе

Даа и Иринка така си мисли  явно

Даа, така се получава   . Нали помниш периода на едногодишния терорист - не-та, иска всичко не може почти нищо, качва се навсякъде, но не може сам да слезе    и др., а какаааа (или батко при мен) може всичко, стига до по-високи рафтове, отваря си сама вратите    има повече права, ляга си по-късно и т.н. ...... То и малък да си не е лесно   .
Хубавото е, че започват да се заиграват и тайно се надявам тази тенденция да се затвърждава с бързи темпове, че иначе      .
Но поне весело живеем   .

ПС. lines, моите са родени Вики - 12.10.2001 и Дани на 09.12.2003    по зодии са еднакви   .

При нас е още рано за игри но и аз имам таини надежди в тази насока и то още от сега

Ха хаааа, тези надежди и ние ги таим, но майка ми много бързо ги стопи, като ни предупреди,че преди това ще има"Мамооооо, пък той/тя ми взе/счупи...и тн. еди кое си!..." и прочие

моите две по-големи деца са с точно две години разлика. когато забременях обяснявах на голямата, че ще имаме бебе, че в корема на мама има бебе, идваше с мен на прегледи и т.н., но се съмнявам, че е разбирала за какво точно става дума. когато се роди сестра и, на прибиране от болницата в къщи заедно с бебето донесох и подарък от негово име. включихме я доколкото може в грижите за бебето - да ми донесе памперс, дрешка, да му държи шишенцето с вода, да му дрънка с дрънкалка когато плаче. излизах само с голямата на разходка, когато съм с двете се стараех да и отделям повече време на нея след като сестра и заспи. не знам дали всичко това е помогнало, нямаше никаква ревност в началото. при нас ревността се появи по-късно - когато малката стана на 6-7-8 месеца, започна да будува повече, да настоява за повече внимание и да става по-трудно(и нежелателно...) претенциите и да бъдат пренебрегвани. изпадала съм в отчаяние когато голямата хваща сестра си за врата и ме гледа предизвикателно   ... но когато малката се поочовечи и започнаха да се заиграват - на около година и половина, нещата се подредиха от само себе си и сега - едната на 7, другата на 9, са много близки и най-добри приятелки една на друга. въпреки това продължавам да забелязвам изблици на ревност - когато гушна едната, другата веднага се нарежда на опашка и други такива, явно е неизбежно.
от брат си, който е 7 години по-малък от едната и 5 от другата, не съм забелязвала да изпитват ревност, напротив, обожават го и често ми правят забележки ако сметнат, че с нещо го ощетявам.  още не съм си изградила мнение защо е така... дано един ден не станат проклети зълви  

И аз съм на същия хал-Крис направо полудява, когато бебчо се разплаче и започва да вика "Акано бебе. Тити, иска да върнем бебе Мишо в болницата", а малко след това започва да го целува и гушка Чудя се дали ще свкне с него или... А бебо още сега сякаш усеща, че "баткото" е като него и се смее с глас само като му чуе гласчето.

Аз ще ви разкажа някои случки. Като бях бременна с малката (изкарах бременността си в болнични), шефа ми ме покани на малка почерпка за рождения му ден. Отидох със сина си - той не ходеше на ясла и нямаше на кого да го оставя. Колежките ми му намериха занимание - да рисува. По едно време когато сме започнали явно да да говорим на по-висок глас, той извика: -Ей, по-тихо, ще ми събудите моето бебе, дето е на мама в корема.
Та още от рано той знаеше,че това е неговото бебе. Не че не ревнува понякога, но е поносимо и минимално в сравнение с други случаи. Налага ми се да ги нося и двамата едновременно понякога. Иначе много се обичат- носовете им постоянно са залепени един за друг. Имах и друго затруднение - баткото тръгна на градина 2 месеца след като се роди малката и се страхувах да не се почувства изоставен.  Макар че не обича да ходи на градина, не свързва ходенето си там с бебето. Даже сега като се постопли, държи да ходя да го вземам заедно с нея.