отстъпваха ли ви място в трамвая?

Майко мила! Какви ужасии! Направо ми се доплака - сигурно е от настроенията от берменноста  

Сега, като се замисля, след богатия ми опит в градския транспорт - да, никога не съм виждала възрастните баби да проявяват разбиране и уважение не само към бременните, а изобщо - към младите хора. Все сме им криви за нещо!

Като бях бременна с първото дете, винаги, докато другите се блъскаха да се качат, аз се редях най-отзад на опашката, за да не ме изръга някой в корема. Т.е. качвах се последна. В момента, в който стъпвах на стъпалато на автобуса/тролея - винаги някой ставаше и ми предлагаше мястото си. Винаги! И почти винаги ставаше мъж или младо момче. Доволна съм и бях адски учудена от това отношение към мен, не го очаквах.

А сега една смешна история, да разведрим истуацията.
В момента пак съм бременна, но още не ми личи - утре влизам в шести месец. Избягвам да се тъпча и да едрея, щото имам лош спомен от първата бременност.
Та, преди седмица, пътувам си аз в споменатия вече омразен трамвай №20. Един миризлив дядо седна на единствената свободна седалка, която имаше, но аз така или иначе не исках да я ползвам - по цял ден седя на работата. Обаче, по едно време - народ, трамвая се препълва и аз - няма мърдане. Корема отдавна си го усещам да се "удървя", но така си бях и в първата бременност, та не обръщам внимание. В навалицата, обаче, ме заболя малко по-сериозно и ми се прииска да седна. Хващам се за тези тръби, горните, а от ляво до мен - жена. Отдясно - пак жена. С/у мен - две седалки, единични - една с/у друга и две жени седят и си говорят - по-точно млада жена и младо момиче. И по едно време, жената, която ми стоеше от дясно се скарва на седящите две - "Браво, бе жени! Как не ви е срам! Бременната жена стои, а вие си седите и си говорите сладко-сладко!" В резултат, седящите две ме поглеждат и почервеняват от притеснение, а в мен нахлу надеждата, че ще се изолирам на една седалка от блъсканицата.
Жената от дясно се пресяга "през мене", хваща тази, която ми е отляво (двете седящи жени следват с поглед нейния "избор") и казва "Госпожо, седнете, не бива да стоите точно сега при толкова много хора в трамвая!". И аз  . Жената отляво също била бременна, но аз не съм я визирала. И наистина тя трябваше да седне, защото беше бая по-бременна от мен.
В интерес на истината, бях с костюма, с който си ми личи, че съм бременна, но цели две бременни на едно място - това е вече нетърпимо, явно!!!

Е, след още един месец, може и да ми се случи да поседна  

Приятен ден, момичета!

Понякога ми отстъпваха място, понякога не. Във втория случай отивах при някой близко стоящ и учтиво молех да ми отстъпят място.

Почти винаги ми отстъпваха и се радвах на добро отношение като цяло. Наблюденията ми обаче са, че мъжете много рядко отстъпват място или дават предимство, ако чака бременна жена на опашка. Може би, защото за тях беременността е съпроводена само и единствено с голям корем. Те не подозират за оттеклите крака, за тежеста и болките в кръста и като цяло не са на мнение, че бременната жена трябва да е на почит, заради живота, който носи в себе си. Случвало ми се е обаче зрели жени да ме видят, че се качвам в автобуса и да се обърнат на другата страна сякаш не са ме видели. Това ми се случи веднъж. Нещото, което обаче ме шокира (приятно) беше, че не е имало случай циганка да не ми отстъпи място. Дори ако са правостоящи са разбутвали народа да ми направи място, за да седна. Българки са стояли и са се правели, че не ме виждат, а циганката веднага хрипва и ме дърпа да седна на мястото й. Тогава разбрах, че в някои отношения българите сме си малко цигани.

Не, не ми отстъпваха място. Всички се правеха, че не ме виждат и това ме вбесяваше.

   Понякога отстъпваха, понякога - не. По-важното е, че ми остана такъв спомен за това време, че сега ако видя бременна и някой не й отстъпи или пък я изблъска, подивявам и почвам да се разправям вместо нея.

аз пътувам в автобус 280 сутрин и много лошо впечатление ми прави как младите момичета - студентки не само, че не ми отстъпват място, но и доста нахално ме оглеждатс един лек присмех затова, че съм забременяла докато уча .... а аз висшето си образование завърших преди 7-8 години ... много е обидно отношението им:(

И аз да разкажа нещо смешно.В края на осмия месец аз се редя на опашка в НАП. Там всички са толкова изнервени, че изобщо не те забелязват дали си бременна, дали си с един крак - нищо не забелязват хората. В този ден обаче, един господин ме забеляза и малко по малко разпита хората на опашката имат ли нещо против да ме пуснат да мина. Никой не отказа и аз се озовавам най-отпред. Ама един огромен корем, лятото, жега....ужас! И девойката на гишето какво мислите прави? Казва ми, че има 10 минути почивка, затваря прозорчето ( в Слатина са с прозорчета ) и излиза да пуши.  И аз стоях и я чаках да се върне от почивката си, за да ме обслужи. А там няма дори къде да се облегнеш, за сядане да не говорим!

Не знам защо, обаче дори не се ядосах. Стана ми смешно и се засмях. И хората на опашката и те поругаха малко по адрес на девойката и после и те се смяха. Тя понякога простотията е толкова голяма, че чак е абсурдна и смешна.

На мен обикновено ми отстъпват,  не мога да се оплача. Но има случаи като днес например, имаше почти само жени в трамвая и всички ме видяха, но се направиха на луди и един може би 80 годишен дядо реши да ми отстъпи.  Чак тогава им стана неудобно и взеха да обясняват "Ама ние не Ви видяхме....". Аз в интерес на истината ако не е голяма блъсканица не държа да сядам, но съдя по себе си, че преди да бъда бременна видех ли бременна жена в транспорта задължително ставах. Ама то явно е до манталитет......

Само един единствен път ми отстъпи място в автобус 88, един дядо. На мен ми стана неудобно ,че възрастен мъж трябва да стане на фона на всички млади девойки които бяха в рейса. Баби -моля Ви те непомръдват ако видят бременна жена. Намразих всички баби, студенти и мъже по край бременноста си. Бях с доста голям корем, през лятото, жега  нямаше начин човек да не ме забележи. За съжаление ще си останем невъзпитани.

Aми! Изобщо не съм и очаквала да ми стават, въпреки че коремът ми вече е бая големичък. Веднъж ми се случи една госпожица, симпатична и добре облечена, така чевръсто се извъртя и хоп ме изпревари със сядането. На мен само дето ченето не ми увисна. И си надяна слънчевите очила - явно, да не й пречи коремът ми на хоризонта й.
А в поликлиниката ако знаете какви са бабите и дядовците! Ужас! По-скоро корема ми ще пробият с бастуните, отколкото да ме пуснат да мина, щото те нали все така са свикнали - да се предреждат и да се преструват, в много от случаите.

И при мен беше същото,Манталитет

НЕ,  в градския транспорт това почти не се случва! Щастлива съм, че  го ползвам сравнително рядко. Когато обаче ми се налага да пътувам с публичен транспорт най-често моля някой да ми отстъпи място - ами вече съм в осмия месец, корема ми е доста голям, 15 кг съм отгоре   и ....ни ми личало , че съм бременна ! Представяте ли си?
Най голямото ми учудване беше , когато срещнах разбиране в служителки от НАП София -център и от Агенция по вписванията /Нотариата/. Там положението от чакащи и изнервени граждани е "Опълченците на Шипка", никой няма шансове да му бъде предоставено предимство - болен, стар, инвалид или бременна...И най-неочаквано служителки от въпросните институции ме издърпаха пред чакащите своя ред, за да не стоя на крак на опашките. Огроно благодаря  , явно има нормални хора. Рядко, но има.

Най-често се правеха, че не ме виждат.

Но се е случвало и да ми отстъпят - все жени.

Мъж - никога.

Не се возя в градския транспорт от доста време,но ми направи впечатление друго докато бях бременна-предреждаха ме в магазина,просто се бутаха преди мен!И то предимно мъже!!!!!Обаче аз никога не се оставям и всеки път заформях леко скандалче....След това скато родих видях,че и с бебе на ръце положението си е същото...

на мен също не ми се отстъпва място-не ползвам транспорт,но чакам по разни опашки тук-таме(като да платя тока например,което си е цял тест за издържливост на нервите) и се е случвало дори да ме пререждат  и то все разни пенсионери/ки.пред лекарския кабинет всички баби и дядовци висят точно пред вратата,а ако са седнали и си лафят,никой не помръдва.ако ли пък се случи сестрата да излезне и да ме види,ме вика да влезна с предимство.и тогава всички ме гледат със злоба,а аз освен бременна,съм и работеща и винаги в обедната си почивка отскачам до лекаря,та ми е ограничено времето все пак.аз си мисля,че бабките просто си казват,че и те са били бременни и това е,какво толкова.дори разказват как до последно работили по полето и вдигали тежки неща-каква гордост само то затова има толкова хора с увреждания и полуосакатени след раждане жени