Какво е да имаш домашен любимец? Моля обяснете...

Мноого ангажиращо е!Имахме куче доберман Барки.Обичахме го и го гледахме 6 години.Взехме го бебе на 45 дни.За да излезем някъде,първо трябва да разходим Барки.Не можем да закъснеем ако не сме разходили Барки.Не може да идем на почивка без да сме ангажирали близък човек с тежката задача да гледа Барки.Ако решим да идем някъде за уикенда,се отказваме,защото няма как с Барки.Той е огромно куче и по хотелите не го пускат.Цапа много у дома.Всеки ден прахосмукачка и пак е мръсно.Толкова много го обичахме обаче,такъв лигльо беше...Разделихме се с него когато се роди Калина.Дадохме го на хора в провинцията.Не знам дали още е жив,защото доберманите живеят около 12 години,а той е на толкова.Много ми става мъчно за него като гледам снимките му,но решихме,че здравето на Калина е по-важно.Ако имахме къща с двор щеше да е различно,тогава нямаше да се разделим с него.В апартамент обаче с такова голямо куче е проблем,особено и с бебе.

има хотели(включително супер луксозни) в които е разрешено ходенето с кучета-баща ми навсякъде водеше огромната ни боксерка с него

Вече прегризаха кабела на телефона. зайците. Не го ползваме много и не бяхме забелязали.


Детето става голям човек, а кучето - не.


Аз го направих. И не мисля, че кучето щеше да е по-щастливо, където няма кой да му обърне внимание, отколкото с нови любящи стопани.

Ние сме 'кучкари', тоест, обожаваме кучета и много искахме да имаме куче.
Търсихме, намерихме едно невероятно куче.
Аз се бях побъркала от щастие. Взехме я, бебе.
И почна - рев, лай, пишкане, акане.
Дадохме доста пари за какво ли не, покрай нея, тя заглади косъма, започна да става супер -куче.
Кучешки памперси, скъпи храни, хапчета .. абе всичко. Беше ни ясно, че тя ще пишка и ака навсякъде, че ще дойде с 'кучешката ' си миризма.Милата, изгради зависимост от мен за секунди. Не можех да мръдна, нощем не можехме да спим. Няколко спокойни нощи имахме, рекохме си - супер, почва да се нормализира. И после пак - вой и рев.
Станах затворник на кучето, не можех да отида до тоалетната. Лято беше, искахме да отидем навън поне за 1 час.
След като се връщахме съседи се оплакваха. Беше ми и жал за милото куче. Реших да опитам да я приуча да прекарва повече време на двора. Не, тя искаше вътре с мен. Къщата започна да мирише на тези препарати, дезинфекциращите.  Тя научи да катери стълбите, да се качва по дивана и колкото и да четях как се дресира поведение, не успявах, явно в очите ми е виждала, че може да ме манипулира.  Можех и още да издържа, жена съм, а на кучето му трябваха сигурно още няколко седмици, за да се научи и тн. Но мъжът ми не можеше да издържа, един ден аз се изнервих, излязох от къщи, а той като се върнах плачеше и каза " не искам това куче да развали отношенията ни".  Дадохме я на един наш приятел ловджия ( тя е ловджийско куче).  3 дни в кревата лежах и ревах, все едно си изоставих детето в гората.
Мъжът ми също. Даже мислехме да си я вземем обратно. Слава богу, човека ни вразуми. Сега моето куче не е мое, само се моля да е щастлива и да гони птиците по поляните и да е добре.

Извод- Никога, никога повече. Или поне докато не минат няколко години и желанието ни за куче пак дойде и съберем кураж.

Аз много обичам жимотни и цветя.
Имала съм две кучета  -първото умря след раждане,а второто го откраднаха.Мъчно ми беше,но човек е силен.Щом надживяваме смъртта на хора,ще надживеем и на животинки.Сега имам папагали.
Смятам,че животинките внасят свежа струя в дома.Пилетата не могат да излязат от клетката и да ме посрещната,но обожавам да ми гризат ноктите като подам пръст.Тази "интимност" е много приятна.Чувстваш,че си се сближил с природата,карайки някаква животинка с много малко мозък да ти стане другарче и по някакъв нейн си начин да се привърже към теб.
Ще се местя скоро при половинката и бях изпаднала в луда паника ще ми искат ли пиленцата.Всеки път мисълта да се разделя с тях ме довеждаше до сълзи.Разгеле-идват с мен.В тях има морско свинче,а аз от сега съм си заявила за следващата коледа куче-голден ритрийвър.А правим и бебе.Мисълта бебенцето ми да се роди и израстне в една зоологическа градина ме очарова. 
  + + + =

А ако ти кажат, че животните пречат на бебеправенето. Кое ще избереш?

Колко сме благородни!
- затваряме ги в апартаменти
- оставяме ги по цял ден сами
- дресираме ги да пикаят и акат веднъж на 12 часа
- кастрираме ги.

Ееееее, това е ужасно!!!!
И въпроса е риторичен!!!

Китки, причиняващи смърт и раздели
Животни, пречещи на бременеене

УЖАС!!!

Да, токсоплазмозата е ужасна гадост,
но именна затова се препоръчва
при семейства с момиченца да се отглежда КУЧЕ!!!

Що за въпрос? Някой казвал ли ти е на теб такова нещо?

В къщи имаме две котки. Замалко миналия месец да си вземем златен ритривър, но се отказахме защото малкия ще му види сметката. Винаги съм имала в къщи животно.
Това не ми е попречило да имам две деца и всеки месец да дебна ще ми дойде ли. Но пък не съм се притеснявала дали няма да се заразя с токсоплазмоза докато съм бременна защото съм сигурна че съм я карала без да забележа.
Никога и не са ни пречили животните да скитаме нагоре-надолу. Оставяме им един отворен пакет суха храна, голям съд с вода, чиста тоалетна и изчезваме. Само когато отсъстваме за повече от седмица зълва ми идва да им смени тоалетната и да им сипе прясна вода. Даже смея да кажа че идва по-скоро да полее цветята. Котките ни ядат колкото им се яде, същото е и с водата  така че не се притеснявам особено за тях.
Като ги гледам се чувстват най-добре като ни няма. По цял ден спят и няма около тях деца да ги тормозят, нито им се мотае някой в краката да ги буди посред бял ден:). С две думи - живот си живеят домашните любимци според мен. Храна и вода редовно, спанак  цял ден по диваните и по цяла нощ в леглата на стопаните. Решат ги, гушкат ги, галят ги, играят си с тях. Дали могат да се похвалят със същото събратята им по улиците?
А децата пък се учат да полагат грижи и имат с какво да играят. В къщи грижата за котките е изцяло грижа на големия ми син.

Много си обичам котарака и мисля че вкъщи му е добре,защото дори и да зачезне по време на любовния период после се прибира,вярно е че живея в къа,с двор,но когато се прибера и мъжо ми не е у дома ми е много приятно да се гушна с котьо пред телевизора.
А той миличкия толкова си е свикнал с мене,че когато ме няма и чуе кола на улицата да спира пред вратата скача и седи пред портата и чака да види дали съм аз....е как да не го обичаш.
Относно паразитите-къпя го когато е топло(през лятото) и на 3 месеца му давам по половин хапче за вътрешно обезпаразитяване,ходи си по двора и се завира къде ли не ама си го целивам и прегръщам и досега не см имала проблеми.       

- Според мен затворен в апартамента е много по-добре от скитане по улиците, без да има какво да яде. 
- Че са по цял ден сами - специално за котките - те са нощни и по цял ден спят. И да съм си вкъщи заспива в 10 и се събужда в 6-7 вечерта да яде, през нощта вилнее и скача насам-натам. На кучетата може би наистина им е самотно, но не мисля че някой би си взел куче, ако не се застоява вкъщи изобщо.
- Това за акането и пишкането сигурно става дума за кучетата само. Моят котак си пикае нон-стоп, само в тоалетната виси.
- А за кастрирането не виждам нищо лошо и неблагородно. Това са животни, не хора - не правят секс за удоволствие, а от нагон, него като го няма хич не им пука...

Честно казано изобщо не се чувствам "виновна", че го ограничавам, въпреки че от време на време дебне да е отворена вратата и да избяга...Храня го, ваксиниран е, на топло, всички вкъщи го обичаме, определено не мисля че навън ще му е по-добре.

аз имам алергия към котешка козина и то ужасна,
защо да лекувам тази алергия, като е по-лесно да нямам котка?