- Публикувана: 4 март 2007, 17:06 ч.
- Последно мнение: 17 март 2007, 12:22 ч.
Казвате ли на свекъра и свекървата..
Интересно е за мен че има цели 13,3%, които наричат с майко и татко родителите на съпруга си, както и над 6%, които харесват традицията... мислех че отговорите ще бъдат 100% НЕ. Явно аз съм голям дръвник 
просто не мога да си представя какви заслуги трябва да има някой, че да му кажа МАЙКО или ТАТКО.. каквото и да прави, би могъл да заслужи уважението ми, доброто ми отношение.. и още куп такива хубави неща, но да му кажа майко или татко заради заслуги... тц.
просто не мога да си представя какви заслуги трябва да има някой, че да му кажа МАЙКО или ТАТКО.. каквото и да прави, би могъл да заслужи уважението ми, доброто ми отношение.. и още куп такива хубави неща, но да му кажа майко или татко заради заслуги... тц. 
Нека се включа и аз. Казвам не, смятам че е отживелица. Ако не бяха родителите ми нямаше и фамилията на мъжа ми да добавя с тире към името си, главно заради свекърва ми. Моя свекър е труден характер, много сопнат и сърдит, но с мен се държи добре и никога не е показвал неприязън или друго. Но свекърва ми така и не можа да ме приеме. Още като не ме познаваше се изказа, че съм селянка, защото съм от по-малък град с 200 000 души население, а сега живея в по-голям град. После през цялото време на сватбата рева все едно е на погребение, ама то бяха хлипания и сълзи /крокодилски/, че чак ми помрачи деня. Непрекъснато се бърка в живота ми и се опитва да ми дава наклон, а дори със стотинка не са ми помогнали. Живеем в мое жилище, почти 60 % обзаведено от родителите ми. Че ако трябва и майко да и викам няма да го преживея.
Нека се включа и аз. Казвам не, смятам че е отживелица. Ако не бяха родителите ми нямаше и фамилията на мъжа ми да добавя с тире към името си, главно заради свекърва ми. Моя свекър е труден характер, много сопнат и сърдит, но с мен се държи добре и никога не е показвал неприязън или друго. Но свекърва ми така и не можа да ме приеме. Още като не ме познаваше се изказа, че съм селянка, защото съм от по-малък град с 200 000 души население, а сега живея в по-голям град. После през цялото време на сватбата рева все едно е на погребение, ама то бяха хлипания и сълзи /крокодилски/, че чак ми помрачи деня. Непрекъснато се бърка в живота ми и се опитва да ми дава наклон, а дори със стотинка не са ми помогнали. Живеем в мое жилище, почти 60 % обзаведено от родителите ми. Че ако трябва и майко да и викам няма да го преживея.
Леле,настръхнах!!!
Е тая да беше майка на моя мъж,щеше да види една селянка,сватба и рев,ама наистина...
Нека се включа и аз. Казвам не, смятам че е отживелица. Ако не бяха родителите ми нямаше и фамилията на мъжа ми да добавя с тире към името си, главно заради свекърва ми. Моя свекър е труден характер, много сопнат и сърдит, но с мен се държи добре и никога не е показвал неприязън или друго. Но свекърва ми така и не можа да ме приеме. Още като не ме познаваше се изказа, че съм селянка, защото съм от по-малък град с 200 000 души население, а сега живея в по-голям град. После през цялото време на сватбата рева все едно е на погребение, ама то бяха хлипания и сълзи /крокодилски/, че чак ми помрачи деня. Непрекъснато се бърка в живота ми и се опитва да ми дава наклон, а дори със стотинка не са ми помогнали. Живеем в мое жилище, почти 60 % обзаведено от родителите ми. Че ако трябва и майко да и викам няма да го преживея.
Леле,настръхнах!!!
Е тая да беше майка на моя мъж,щеше да види една селянка,сватба и рев,ама наистина...
Свекърва нямам, но свекър - да. Баща ми почина много млад и когато се ожених и отидох в да живея в къщата на мъжа ми трябваше да кажа "татко". Не можах. Обясних защо. Не можаха да го приемат. Живея насело и разбиранията тук са особени. Намразиха ме. Започнаха да се държа студено с мен (свекъра, баба и дядо).
Искам да кажа нещо. Ако бяха проявили малко търпение и разбиране, щеше да дойде времето когато ще кажа "татко". Сега като знам, че не ме обичат много много, не знам дали някога ще го нарека по този начин.
Искам да кажа нещо. Ако бяха проявили малко търпение и разбиране, щеше да дойде времето когато ще кажа "татко". Сега като знам, че не ме обичат много много, не знам дали някога ще го нарека по този начин.
Да, казвам "майко" и "татко"!Отначало ми беше трудно, но свикнах и то много бързо!Сега дори стигам до заключението, че това допринася за добрите взаимоотношения!Онези, които смятат, че е отживелица, не могат да разберат какво губят!Но...всичко е въпрос на избор!Аз избрах това "да казвам" и ми(ни) е много добре!
Ами наричам си ги майко и татко пред тях де, ама не съм се замисляла много, много стана си естествено. ..... Естествено, че заради традицията си е цялата работа. Нали и в обредния дом (поне при нас е така) обръщението към свекъра и свекървата е да приемат снахата и да се грижат за нея като за своя дъщеря и същото но за зетя ... бля-бля. На мен лично не ми пречи никак, макар, че логично наистина ще ми станат такива ако мъж ми стане брат 
.
.
ДА и не виждам нищо странно в това..заслужават го и уважението и обръщението
и нека ви кажа нещо мили моми4ета:когато живеете на хиляди километри от собствените си родители,сами4ки и си нямате никой друг близък 4овек...е даже приятно(когато разбира се отсрещният заслужава) да нари4аш някого майко или татко!!!
не смятам 4е на 4овек му трябва много за да бъде щаслив!
и нека ви кажа нещо мили моми4ета:когато живеете на хиляди километри от собствените си родители,сами4ки и си нямате никой друг близък 4овек...е даже приятно(когато разбира се отсрещният заслужава) да нари4аш някого майко или татко!!!
не смятам 4е на 4овек му трябва много за да бъде щаслив!
Те са разведени, свекъра не съм го виждала никога, даже на снимка.
Много ми е трудно как да се обърна към свекървата, добре, че поне рядко се виждаме, и пак ми е неудобно. Даже по име ми е трудно, обикновено я побутвам или поглеждам и карам без обръщение - много ме е срам, защото е грозно така. Няколко пъти успях по име да я нарека, но ми е много странно и не мога да си изкълча езика (не че името е трудно, то е едно чувство като да искаш и да знаеш, че трябва да се изивиниш, но не можеш да се насилиш да го кажеш). Едно е сигурно - нямам намерение да й викам "майка", нито пък мъжа ми някога е имал претенции по въпроса.
П.С. Сега се сетих, че братовчедите ми наричаха общата ни баба "мама" - странно, нали
Много ми е трудно как да се обърна към свекървата, добре, че поне рядко се виждаме, и пак ми е неудобно. Даже по име ми е трудно, обикновено я побутвам или поглеждам и карам без обръщение - много ме е срам, защото е грозно така. Няколко пъти успях по име да я нарека, но ми е много странно и не мога да си изкълча езика (не че името е трудно, то е едно чувство като да искаш и да знаеш, че трябва да се изивиниш, но не можеш да се насилиш да го кажеш). Едно е сигурно - нямам намерение да й викам "майка", нито пък мъжа ми някога е имал претенции по въпроса.
П.С. Сега се сетих, че братовчедите ми наричаха общата ни баба "мама" - странно, нали