Става въпрос за следното:
Мъжът ми се е навил, покрай 2-3 свои приятели да купува къща в едно село на 10 минути от града. Тая идея направо го е обсебила и въобще не приема, че аз не съм съгласна. По всякакъв начин се опитва да ме убеди в неговата гледна точка. Мен ме притеснява това, че децата ще трябва всеки ден да пътуват до ясла, до градина, а по нататък и до училище, защото както е известно нивото на образование в селата не е добро. Всъщност преместването ни там означава, че аз трябва да напусна работа и да се грижа за тях, да ги карам, да ги вземам, защото са малки, а работата ми е много добра, също така искам да се развивам, а не да домакинствам цял живот. За какво са ми тогава всичките дипломи и толкова години учене?
Но мъжът ми го устройва това положение - казва, че там има много млади хора, приятелите му след 1 г. вече ще живеят там, а и града е близо.
Искам къща, ама не на село! Преместих се заради него от по-големият град в по-малкия, а сега и на село да отида....
Може и да е прав до известна степен, но аз ли не го разбирам, какво ли.......
Вие как мислите и как бихте постъпили?
Забравих да допълня, че за да купим къща там ще продадем единият апартамент в града.
В яда си му казах, че оставам с децата тук, в другият апартамент, ще си го обзаведа, а той да си върви на село, като толкова иска.