За бабите и хората

       Много мило ми стана като прочетох за вълшебното човече-дядо на Как`Сийка и се зарадвах, че е успяла да предаде настроението ми по темата, особено с това заглавие

                Темата е доста спорна и за това може би се разгорещихме.Ако някой се е почувствал засегнат от мен се извинявам.Това което исках да кажа,а което и вие предполагам оценявате е : За изграждането на навиците на децата  Не отговарят само родителите,колкото и да не сте съгласни.Същото е и с възпитанието.Детето попада първо в сеймейството,след това и в обществото.В семейството има и баби и лели и т.н.Всеки един от тях оказва влияние върху детето.Има и нещо друго:Бабите са отглеждали вас и те са ви научили ,ако щете и на навици за хранене къде по-добре , къде - не.Въпрос на оценка и лично мнение.Така,че колкото и да не искате вие сте повлияни от тях,а и вашите деца от вас.Това разбира се не предполага ,че ще отгледате точни копия на себе си.Лично аз когато съм гледала моите деца,а сега и внуците си съм била на принципа да не им се забраняват никакви храни.Моите деца разсъждават по същия начин.Това не значи,че ги храним само със сладкиши.Преди бяха актуални нитратите и аз си купих от чужбина лакмус за нитрати и на пазара винаги проверявах плодовете и зеленчуците какво е съдържанието на нитрати в тях и тогава купувах.Така,че всеки с времето си.Ето тактиките на бабите са - шоколад при среща,а как ще коментирате "Макдоналдса" на мамите и татковците.Аз лично освен шейк не мога да хапна и залък от прословутите чийзбургери,бигмаци и т.н.И ние ходим с младите ,но нито веднъж не съм видяла внуците ми да изядат поне един.Грабват играчката и толкоз.Говоря за деца на 4 и 2 години.
                   Ето и още един въпрос ,който вероятно не сте си задали.Защо в ДГ на рождени дни и празници се носят чипсове,солети,торти и т.н.Сега е модерно и газираното "шампанско".И защо нито един родител /между тях има и много привърженици на здравословното хранене/ не донесе един килограм плодове!?!?
                   На едно дете му е лесно да отказва ако в предложеното "нещо" не вижда мечтания продукт или предмет.Когато има торта в ДГ тези,на които не е забранявано и им е купувано обикновено искат малко парче и се пазарят колко малко да е.Виждали ли сте дете ,което плаче,че мама му е казала да не яде бонбон ,а на него му се иска много?Като обяснява,че такива не купуват в къщи,а го е страх да не му се карат,че яде в градината.Я,си помислете какви са травмите нанесени му по този начин.Такива крайности имах предвид.Не мисля,че един бонбон даден на детето без разрешение на мама е престпление или е направено за да я дразни.
                   А за глезенето - ще го разберете когато видите след време човечето на вашето човече.  
                   Тинка ,не се обиждай,но явно на теб бабите и дядовците не са ти чели достатъчно приказки и не знаеш тази за дървената копанка и внучето.Няма да я разказвам ,само поуката е ,че каквото ти правиш същото ще получиш и от детето си.

Никак не ми се ще да е така... но и аз има това усещане  Вафлите са бял кахър - при нас се действа с бира или винце. И ако за вафлата могат да изтъкнат някакви уж плюсове (да не е гладно детето, да си хапне сладичко и т.н.), не мога да се сетя кое може да те мотивира да настояваш детето да си пийне бира... освен желанието за реваншизъм 

Нашите баби и дядовци са ужасно дале4 и не сме ги виждали от 3 години, 4е и пове4е ... НО ми прави впе4атление, 4е който ни дойде на гости, независимо дали е с повод или не, носи нещо на сина ни, и то обикновено е шоколад/ово и му се връ4ва най-тържествено, разбира се непосредтсвено преди да седнем на трапезата. В този слу4ай аз взимам подадената вкусотия и казвам твърдо, докато благодаря все пак, 4е детето ще си хапне от това, но не сега, преди да се е нахранило. Прибирам в шкафа и преценям дали изобщо да го дам, кога и колко. Синът ми е свикнал с това от много малък и до протестни сцени не се стига никога.

Нищо не съм предприела, защото знам, че или ще си развалим отношенията, ако съм по-твърда, или аз ще си пея, а те зад гърба ми. Добре, че поне майка ми мисли като мен, всъщност тя е тази, която все ми напомня за здравословното хранене. Само свеки редовно купува и носи шоколади на сина, но те пък не се виждат често, та го преглъщам. Същото става  и когато ни идват на гости разни роднини или приятели, винаги носят нещо сладко. Това като някаква традиция е май.

Уф, Бу, не го казах, в смисъл, че си свенлива, или нещо такова, по-скоро не са разбрали, че говориш сериозно.
Аз твърдо вярвам, че хранителните навици се изграждат от ранна детска възраст и абсолютно подкрепям опасенията ти.
За мен да лишиш детето си от бабите и дядовците е направо престъпление, трябва да се търси по-дипломатичен подход, желязната ръка в кадифена ръкавица
Според мен не спирай да го натъртваш на бабите/дядовците, а случки, като тази с купията вафли не я оставяй да отмине, но не я коментирай пред детето- викаш я в другата стая /свекърва ти/ и и казваш, че НАИСТИНА е много притеснително това, защото КАКТО СИ И КАЗАЛА по-рано искаш много да се внимава с храненето на детето, а ако тя не е разбрала, кило и половина вафли няма как да се включат в здравословното хранене и предпочиташ да купува дрешки/играчки/обувки на детето, отколкото това. Натърти, че е много важно за теб, гледаш я в очите /същото се отнася и за баща ти/ и казваш, че много разчиташ на нея/него за помощта, обаче бла бла- и като го направиш 5 пъти, ще има някакъв ефект.

Именно. За детето ми авторитетите са горе-долу така: аз, бабите, госпожите в градината. Е, питам аз, тогава защо моето мнение, което трябва да е най-меродавно, не се взема предвид от бабите (сборно говоря, заради принципа)? Защото аз все пак имам доста ясни спомени как съм се хранила аз като дете. Нямам от най-добрите хранителни навици - донякъде метод на хранене от моите баби (защото не е от майка ми), донякъде самонаучено в младежките години - значи ли това, че трябва на свой ред да възпитам детето си (в името на семейната традиция!) да се храни също така нездравословно, защото така сме били възпитани ние? Не мисля 
И ако с времето сме научили нови неща (примерно - че белият хляб всъщност не е особено полезен за разлика от черния), не е ли очевидно, че ще се ползваме с новите си знания, вместо да разчитаме само на опита на бабите? (Тук една скоба: баба ми, отгледана с черен хляб като дете, сега се потриса от него - имам чувството, че както навремето си е бил лукс белият хляб, така и досега черният й се струва по-низш)

Пак говориш за някакви общи случаи... Не знам, не ги познавам. Аз не храня детето си в Макдоналдс, нито повечето ми познати (млади хора) го правят. Но за сметка на това - проблемът с шоколада от баби за добър ден си остава... 

Нямам представа. Никога не съм носила подобни неща. Когато съм виждала други родители да изявяват желание да донесат за групата - доколкото съм могла тактично, съм обяснила, че аз примерно не насърчавам такива храни, и т.к. вероятно не съм само аз такъв родител, няма да е толкова добра идея да се носи 'за всички' от въпросното нещо. Солетите, впрочем са добра храна (обикновени солети). За останалите - не знам, дали това, че работиш в заведение в голям град има значение? Или имаш наблюдения из други детски заведения? Сериозно питам - в нашата ДГ примерно не съм засичала нищо от сорта.

Дидиа, стига драма!  Много малко родители тук са такива зверове, които никога нищо не разрешават на детето си в името на здравето и бабата и дядото го 'спасяват' от нанесената травма. Може би е хубаво да прочетеш първия ми пост пак, защото изобщо не става дума за това в темата.

Тинка79, много крайно 
Аз също въвеждам някакви рестрикции - примерно, ако се налага, да се виждат с детето, когато и аз съм наоколо, но да се лиши изобщо от срещите с тях ми се вижда прекалено...

О, разбрали са ме - в това не се съмнявам.
Azzy, и това с дипломацията е сложно  С баща ми е по-лесно - познавам го достатъчно дълго време  и там по знам как да се справя... в крайна сметка и пряка конфронтация по въпроса ще доведе до добър резултат. Но със свекърва ми е сложно. По принцип е добър човек с добри намерения... но е от типа 'аз да легна, вие да ми ходите отгоре' (това е цитат, моля, да не реши някой нещо) и оттам по дифолт всякакви такива разговори са едно също мъчение... да предавам през синът й също не се получава. Мънка той, мънка и нищо не става накрая.
И за да не излезе темата, че се оплаквам от свекървата - което не е, най-лесно ще ми е да се врътна и да не й давам да види детето, което аз не искам - по-скоро ме интересува как разрешавате подобни ситуации и кое най-добре работи при вас.

и при нас е така!!!!!!!!!!!!!!
Но я да ви питам, какво бихте направили, когато пушат в присъствието на детето? Ние с баща му не пушим, на заведения не го водим/имам предвид на закрито/, аз И обяснявам/на свекървата/, че държа да не се пуши в негово присъствия, а тя знаете ли какво ми казва.............., че много сме си го пазили!!!!!
При мен решението на Тинка е не приложимо, тъй като живеем заедно.Нашите стаи са винаги затворени, но няма начин да го спра да не ходи отатък в "лисичарника".
.................., а когата доведе в къщи улична котка, която влизаще и излизаше когато си поиска, докато бях бременна и след това докато Сами беше бебе? Вярно, че живеем у тях, но ако не искат да се съобразяват с нас-да ни изгонят. Ние доброволно няма да си тръгнем, защото мъжът ми не иска на квартира, а и нямаме финансова възможност.

Относно храната винаги е имало битки люти най-вече с майка ми. Тя все гледа да даде нещо "забранено" зад гърба ми.
Все обяснявам защо съм против тези храни, ме обявява за откачена едва ли не.
Но всичко приключи миналата седмица, когато Макси се сдоби с поредната уртикария.
Сега е на диета - ябълки, ориз и картофи. И Зиртек. До припадък.
Вече никой не си и помисля да му дава вафли, шоколади, чипсове.
Всички гледат в земята и подсмърчат.

Надявам се моето малко момче да се оправи и близките и роднините (и най-вече бабите) да си имат едно на ум. А дали тази уртикария е от храна е отделен въпрос, но е факт, че е на диета. И ще бъде така поне месец.

Сега дори сме извкали майка ми да помага, че и двамата с мъжа ми сме на работа. Тя наистина се чувства ужасно.

А това с пушенето е просто ...
Нямам думи!

Бу, знам, че е трудно, ама това са възрастни хора, при това родители и малко как да кажа- хем те свива сърцето за детето, хем не ти се иска да обидиш някой, ако си малко по-рязка, затова ти казвам- повторение му е майката   С баща ти- ясно, знаеш си му цаката, къде с разправия, къде с увещания, ама си е твоя татко, по-трудния момент със свекърва ти ще дойде. Затова бавно, славно повтаряш при всеки удобен случай, а защо пък и любимия да не се включи, когато прецениш, че е удобно, но при всички положения аз съм против разправиите, знам, че на теория "тропни с ръка по масата и покажи кой е господаря /майката/" е много лесно, ама чисто практически по житейски /не форумски/ наблюдения смятам, че дипломатичността е най-доброто оръжие.  

Аз имам вашия проблем, но малко по-особен. Сашо има алергия към БКМ и ми е много трудно да обясня на баща ми, че не може да яде приготвеното от него домашно кисело мляко, защото е с голяма масленост и не му понася. Борох се много и много говорих, докато последният път не видя сам с очите си какви червени петна от пъпки се появиха на бузите на малчо. Надявам се сега да не настоява.
При нас за ядене на шоколади вафли изобщо не става и дума. Ако не бяха рекламите по ТВ и обещанията на лелките в градината, изобщо нямаше да знае за тях.

Аз пък имам такива проблеми по-скоро с мъжа си, отколкото с родителското тяло. Сто пъти повтарям, че не трябва да се дава на детето чипс, шоколад всеки ден и т.н. и само да изляза за 1-2 часа и като се върна вече  шоколада е изяден. 
Моите родители живеят много далеч ( виждаме се изключително рядко), а неговата майка - след като й повторя 1-2 пъти нещо обикновено го изпълнява. Ако реши да не го изпълни - след това съответно си понася и забележката - та за следващия път да го има предвид.

Не мисля, че наказвам детето, едва ли ще научи нещо хубаво от тях! Аз не съм имала баби и дядовци и не смятам, че съм лишена по някакъв начин от това. Освен това прекара ли известно време с тях и става нервен, избухлив и се започва едно тръшкане, крясъци и писъци, искайки нещо, което и той не знае какво. Не смятам, че му влияят добре.

О! Съжалявам!
 Явно затова не можеш да разбереш, че отношенията между децата и прародителите им са специални и също така важни, както и с родителите. Лошите навици се изкореняват, но спомените за любовта им остават завинаги.