От деня, в който сама разбрах, че отговорът на въпроса "кога ще си дойде тати?" е един - никога.
- Публикувана: 14 март 2007, 19:57 ч.
- Последно мнение: 4 апр. 2007, 02:32 ч.
От колко време сте възрастни?
От 8 годишна ме "завъртя" живота...
...
Всъщност и децата се радват на това, така, че май се доближих до тях.
...
Всъщност и децата се радват на това, така, че май се доближих до тях.
Lovi, прекланям ти се.
Мони, ще можеш да "тичаш боса под дъжда", когато спреш да бягаш. Иначе остава отворена рана. Но затова трябва време. Аз се научих да гледам напред и нагоре, но едва когато преживях станалото.
Още не съм. Нищо, че наближавам христовата възраст. Е, понякога се налага да съм, но в повечето случаи го избягвам. Ето на - вчера правихме състезание с децата (кросче, на къси разтояния) 
и аз се изпльосках на земята. Не се разплаках, разхилих се като идиот - децата и те покрай мен. Голяма веселба. Ама трябва да ви кажа, че тя голямата беше виновна- игра нечестно, направо ми се вреше из краката 
и аз се изпльосках на земята. Не се разплаках, разхилих се като идиот - децата и те покрай мен. Голяма веселба. Ама трябва да ви кажа, че тя голямата беше виновна- игра нечестно, направо ми се вреше из краката 
Без да се усетя станах улегнала и уравновесена.Хубаво е човек да си остане малко дете. ...Всеки си има своята история. И сам си носи кръста. Така научаваш кои са стойностните неща. А който не ги е научил страда по друг начин.
Когато ги научиш, спираш да страдаш. Или по-точно страданието се превръща в знание и усъвършенстване, което е супер полезно. Безумен трамплин. Поне при мен беше и е така в момента. В случая изключвам загубата на любими хора. Там няма научаване.
П.С. Много ми харесват думите, които отправяш към Мони. Подписвам се под тях с твое позволение.
. ...Всеки си има своята история. И сам си носи кръста. Така научаваш кои са стойностните неща. А който не ги е научил страда по друг начин.
Когато ги научиш, спираш да страдаш. Или по-точно страданието се превръща в знание и усъвършенстване, което е супер полезно. Безумен трамплин. Поне при мен беше и е така в момента. В случая изключвам загубата на любими хора. Там няма научаване.
П.С. Много ми харесват думите, които отправяш към Мони. Подписвам се под тях с твое позволение.
А за загубата..., така се научаваш да цениш хората , дори с техните слабости. И наистина когато загубиш нещо или някой, тогава разбираш какво си имал. Но това е най- жестокият начин да го научиш. И всичко останало става толкова мъничко и безмислено. Научих се, че човекът с/у мен е ЧОВЕК със собствени чувства, емоции, желания, болки..., независимо дали съвпадат с моите или не 
.А иначе и сега си тичам под дъжда, замеряхме се с кал заедно със сина ми
и определено колкото съм порастнала, толкова и не съм .