- Публикувана: 20 март 2007, 17:00 ч.
- Последно мнение: 22 март 2007, 09:22 ч.
Домашните животни
Бих искала в тази тема,да обсъдим знанията си относно домашните любимци.Всеки от нас обича домашното си животинче,но дали сме наясно с рисковете,които поемаме отглеждайки го/ги в близост до децата си.
За себе си ще кажа - подариха ми сухоземна костенурка и за мое щастие още вечерта,когато я получих се поинтересувах,от нея в интернет.Ето на какво попаднах http://www.testudo.hit.bg/novini.htm .Продължавам да отглеждам животинката,но само в двора си,със знанието на съответните лица и в очакване,да имам пътуване към Родопите,където да я пусна на свобода(експетно ми обясниха,че там костенурката ще се чувства добре).Синът ми няма достъп до костенурката.
Та това всъщност имам в предвид - опишете как се грижите и какво знаете за животното,което отглеждате в къщи:о)
За себе си ще кажа - подариха ми сухоземна костенурка и за мое щастие още вечерта,когато я получих се поинтересувах,от нея в интернет.Ето на какво попаднах http://www.testudo.hit.bg/novini.htm .Продължавам да отглеждам животинката,но само в двора си,със знанието на съответните лица и в очакване,да имам пътуване към Родопите,където да я пусна на свобода(експетно ми обясниха,че там костенурката ще се чувства добре).Синът ми няма достъп до костенурката.
Та това всъщност имам в предвид - опишете как се грижите и какво знаете за животното,което отглеждате в къщи:о)
Нямам.Голям фен съм на котките,но съм от хората,за които деца и домашни любимци са несъвместими.
След дълго колебание и проучване на различните животински видове откъм икономичност и минимум грижи по отглеждането, най-накрая се реших да позволя на сина си да си вземе домашен любимец (даже убедих и мъжа си, който твърдо защитаваше тезата, че освен него, друг звяр вкъщи не може да има! 
). Детето си го купи със собственоръчно спечелени пари.
Трябва ли да споменавам какво е животното?
Най-лошото в цялата ситуация е, че с мъжа ми се привързахме толкова много към добичето, че го възприемаме вече като член на семейството. Ако някой ми беше казал, че ще лудна така по някакво си животно... една шепа мръвка...
). Детето си го купи със собственоръчно спечелени пари. Трябва ли да споменавам какво е животното?
Най-лошото в цялата ситуация е, че с мъжа ми се привързахме толкова много към добичето, че го възприемаме вече като член на семейството. Ако някой ми беше казал, че ще лудна така по някакво си животно... една шепа мръвка...
винаги съм обичала животните и затова след като наехме къща в Панчарево,освен котката,която "вървеше" с наема,приютих две черни котенца.След тях се домъкнаха още 2.Проблемът не беше в количеството,а в половата им принадлежност-от 5,4 бяха женски!Заради тях идваха селските ергени,а моят Писан със зъби и нокти отбраняваше харема си.Непрекъснато се раждаха сладки и пухкави котета,а аз всеки ден пусках обяви за тях.Интересното беше,че всички искаха да съм с тях доката раждат."Изродила"съм 50.
Животното внася уют и топлина в дома,но трябва да се търси оптималният вариант удоволствие и грижи.Котката не иска особени грижи,такъв е Писан,когото мъкна със себе си между Сф и Хасково.Аи за децата е добре да растат с животно.
Животното внася уют и топлина в дома,но трябва да се търси оптималният вариант удоволствие и грижи.Котката не иска особени грижи,такъв е Писан,когото мъкна със себе си между Сф и Хасково.Аи за децата е добре да растат с животно.
Как`Сийка, какво е това тайнствено същество, което отглеждате, ако е удобно да попитам? 
Е, как кое, че то в цял клюкарник стана известно - прасето, което отглеждам в багажника на колата!
ПП Виж ми подписа.
Как`Сийка, какво е това тайнствено същество, което отглеждате, ако е удобно да попитам?
Е, как кое, че то в цял клюкарник стана известно - прасето, което отглеждам в багажника на колата!
ПП Виж ми подписа.
Май нещо не разбрах, това че се отделят от естествената си среда ли те вълнува, или се колебаеш дали и какво животинче да гледаш? Освен костенурката.
Гледала съм кучета, но след една дълбока микроспория която лекувах 6 месеца(на детето, кучето се оправи за седмица), се отказах. Сега имаме рибки, аквариумни - размножават се на воля (за мой ужас), на мен остана да смуча с маркуч водата.... на децата бързо им мина мерака!
Гледала съм кучета, но след една дълбока микроспория която лекувах 6 месеца(на детето, кучето се оправи за седмица), се отказах. Сега имаме рибки, аквариумни - размножават се на воля (за мой ужас), на мен остана да смуча с маркуч водата.... на децата бързо им мина мерака!
куче, рибка и охлюв. уж са на децата, но се грижим за тях с баща им - аз ги храня и чистя, съпругът ги разхожда, поне тези които имат нужда от разходки, де, не ходи по улиците с аквариум в ръка. основните рискове, с които съм се сблъсквала до сега са изядените обувки, изгризания стол, разпиления боклук по пода, сдъвканите чорапи и моите сутиени(не мога да си обясня защо кучът има такъв афинитет към тях след като уж е кастриран 
), обаче като ги видя как се гонят, играят и хилят със синковеца, преглъщам рисковете. от както се сдоби пък с рибата и охлюва(от детската градина ги водиха в магазин за домашни любимци, където им дали по едно купонче за безплатна златна рибка, която се наложи да вземем още същата вечер поради голямото му вълнение и необходимост да го преодолее и към която добавихме охлюв, за да се чуства самотна), спря да идва нощем при нас и си спи сам в своята стая, защото те щели да плачат сами. въобще за сега ползите превишават рисковете. когато нямаме възможност за дълги разходки, помага и това, че имаме двор.
), обаче като ги видя как се гонят, играят и хилят със синковеца, преглъщам рисковете. от както се сдоби пък с рибата и охлюва(от детската градина ги водиха в магазин за домашни любимци, където им дали по едно купонче за безплатна златна рибка, която се наложи да вземем още същата вечер поради голямото му вълнение и необходимост да го преодолее и към която добавихме охлюв, за да се чуства самотна), спря да идва нощем при нас и си спи сам в своята стая, защото те щели да плачат сами. въобще за сега ползите превишават рисковете. когато нямаме възможност за дълги разходки, помага и това, че имаме двор. 
...Най-лошото в цялата ситуация е, че с мъжа ми се привързахме толкова много към добичето, че го възприемаме вече като член на семейството. Ако някой ми беше казал, че ще лудна така по някакво си животно... една шепа мръвка...
Същото животинче и вече сме "обзаведени" със същите чувства към него. Ама то е толкоз сладко, че... се чудя, как може да сме живяли много и много години без него.
Будали 
Нямаме домашен любимец, бих гледала куче примерно, ама на двор, вътре не.
И аз така
.Животни само ако имаме двор,в апартамент-абсурд. Нямам.Голям фен съм на котките,но съм от хората,за които деца и домашни любимци са несъвместими.
Имам куче, немска овчарка .Живеем в къща с двор, кучето си има къщичка и се разхожда свободно в двора. Не мога да си представя как ще го гледам в къщи, с тези непрекъснато падащи косми. Освен това мисля, че ще е мъчение за такова голямо животно да живее в затворено пространство.
Имаме червенобуза костенурка, а баща ми, който живее в отсрещния апартамент-немска овчарка. Дария е в постоянен контакт с кучето и добре се разбират, дори тя се грижи за него-разходки (с дядо), ресане, хранене... Много обичам котки, но ще вземем когато детето порасне още малко.
Имахме риби - редки, скъпи, трудни за гледане - в 200-литров аквариум. Имахме и гупи при тях, над чийто разплод загубихме контрол и просто ги оставяхме за жива храна на декоративните акулки. Трудно стана поддържането при многобройните ни пътувания.
Имахме папагали - Виктория си поръча една корела за втория рожден ден и сега папагалът, който е на повече от 10 г. живее при майка ми. Отделно няколко пъти завъждахме вълнисти папагалчета, които обаче умираха и децата много страдаха.
В двора се мотае една котка.
При майка ми заради децата се отглеждат кучета, котки, зайци, гугутки...
Имаме и куче - ротвайлер. Преди време много добре си играеше с Виктория и с децата от улицата. Напоследък не остава време за "социални контакти" и забелязвам, че децата започват да се страхуват от него, защото е голям. Иначе е добродушен.
Имахме папагали - Виктория си поръча една корела за втория рожден ден и сега папагалът, който е на повече от 10 г. живее при майка ми. Отделно няколко пъти завъждахме вълнисти папагалчета, които обаче умираха и децата много страдаха.
В двора се мотае една котка.
При майка ми заради децата се отглеждат кучета, котки, зайци, гугутки...
Имаме и куче - ротвайлер. Преди време много добре си играеше с Виктория и с децата от улицата. Напоследък не остава време за "социални контакти" и забелязвам, че децата започват да се страхуват от него, защото е голям. Иначе е добродушен.
За сега нямаме никакви проблеми и се надявам да нямаме.
Мили майки,молбата ми в тази тема,беше да обясните как се грижите за животното/животните,които отглеждате,а не само да ги изброите.Целта е да си дадем една на друга информация,как да се пазим от заразите,които неминуемо животните пренасят.Ето нещо за моята костенурка : "Изследвания на наши паразитолози и микробиолози категорично установиха, че в храносмилателната система на голям процент от костенурките има салмонели, а в кръвоносната им система лептоспири. Почти всяка костенурка е опаразитена с кръвосмучещи (Hyaloma spp.) и други кърлежи. Контактът с костенурки и техните фекалии представлява сериозна опасност от заразяване и разпространение на салмонелоза, а вероятно и от други тежки заболявания. Ето защо предупреждаваме, че всякакъв контакт с костенурки (особено в детските заведения!) е недопустим от хигиенна гледна точка. Независимо от установените болестотворни микроорганизми и паразити, сухоземните костенурки не представляват никаква опасност за здравето на човека, ако не бъдат пипани, пренасяни, отглеждани в домашни условия или използвани за храна".Мерките,които съм взела отглеждайки костенурката са : никакъв достъп до синът ми(животинчето живее на двора),а когато отиваме да и се радваме,не му позволявам да я пипа или да играе около нейното кътче в двора.Задължително миене с антибактериален сапун,след игра на двора.
Засега сме здрави и дано така и да си остане:о)
Засега сме здрави и дано така и да си остане:о)
Да добавя за нашата котка, че нощем спи пред вратата на детската стая като куче пазач
Ваксинирана е ,а отделно и давам хапчета,против глисти.Много редовно и се дават,Приема ги без проблем.Чистя й всеки ден по няколко пъти ,за да няма миризма.Привързана е към нас,Тя беше на един месец,когато я доведох вкъщи и оттогава е с нас.Изпраща децата на училище до входната врата ,а после ги посреща.
Мерките,които съм взела отглеждайки костенурката са : никакъв достъп до синът ми(животинчето живее на двора),а когато отиваме да и се радваме,не му позволявам да я пипа или да играе около нейното кътче в двора.Задължително миене с антибактериален сапун,след игра на двора.
Засега сме здрави и дано така и да си остане:о)
Засега сме здрави и дано така и да си остане:о)
Че какъв домашен любимец е това, щом синът ти няма достъп до него???
Надявам се знаеш вече, че костенурките са под закрилата на закона?
А относно безопасността - преди да се вземе някакво животно вкъщи, е просто задължително човек да се поинтересува за него. Не само как да го гледа, но и какви евентуални болести може да пренася, има ли или няма нужда от ваксинации, колко често и от какви болести боледува (и да се направи сметка може ли семейството да си позволи съответните ветеринарни услуги) и прочие. За човек с достъп до Интернет това е съвсем проста работа.
За съжаление, честата практика е да се прави точно обратното. Взимаме животното, пък после се чудим какво да го правим...
Отскоро имаме декоративни рибки в малък аквариум - 30л. Първоначално не бях много ентусиазирана, но сега много ги харесвам. Основно аз се грижа за тях, храня ги, чистя аквариума, лекувам ги, като ги нападне някоя болест, чета и се интересувам за отглеждането им, още се уча.
Мъжът ми и дъщеря ми (на която ги подариха) само им се радват и току купят някоя рибка, която не е особено подходяща за останалите
Мъжът ми и дъщеря ми (на която ги подариха) само им се радват и току купят някоя рибка, която не е особено подходяща за останалите
Нямаме домашен любимец. И не смятам да проимаме поради много причини - почти няма животно, което по някакъв начин /окосмяване, слюнка, други секрети, естествени за животното паразити и Бог знае още какво/ да не е алергенен фактор. Не смятам да експериментирам с децата си, дори това да ги прави нещастни /те много искат някаква животинка/. Страх ме също, че ще се привържа към "нещото" /защото съм го изживявала не еднократно/, а на него ще му се случи някоя гадост. Страх ме е, че от любов, моите два домашни звяра могат да го уморят /те се карат за абсолютно всичко, така че ще ми се ноложи, в случай че се реша, да взема две животни/. А КАК ИСКАМ КОТЕЕЕЕ!
Опасността от зарази съществува дори и да няма домашен любимец у дома а да има разхождащи се на свобода котки, кучета а и плъхове около блоковете. Нашето куче редовно го обезпаразитяваме за вътрешни и външни паразити, ваксините се поставят на време и козината се разресва навън. Приела съм допустимия риск да се получи алергична реакция, консултирала съм се с личния лекар, кожен лекар и алерголог. Внимателно следя ръцете на Милен да минават през мивката винаги след като си е играл с кучето.
Не ме притеснява хигиената в дома, по-скоро ми е неприятно че общата блокова котка редовно пишка в пясъчника - ние пясък в устата не слагаме, но пък няколко бебета от тези които си играят там редовно го похапват
Не ме притеснява хигиената в дома, по-скоро ми е неприятно че общата блокова котка редовно пишка в пясъчника - ние пясък в устата не слагаме, но пък няколко бебета от тези които си играят там редовно го похапват
Цитат
Мъглата « #38 сряда, 21 март 2007, 11:24 »
Че какъв домашен любимец е това, щом синът ти няма достъп до него???
Надявам се знаеш вече, че костенурките са под закрилата на закона?
Че какъв домашен любимец е това, щом синът ти няма достъп до него???
Надявам се знаеш вече, че костенурките са под закрилата на закона?
Съответните власти за защита на сухоземните костенурки в България(въпреки,че моята,не е от българия,тя попада в графата,защитени български видове) са уведомени и са ми дали инструкции относно по нататъшните ми действия.
Всъщност Баба Костенурка(това и е името) е ужасно сладка и се надявам аз самата да не се привържа към нея,докато дойде момента,в който ще я пусна на свобода.На синът си не давам да се мотае много много около нея,заради заразите и заради привързаността,която се развива.
Цитат
Мъглата « #38 сряда, 21 март 2007, 11:24 »
Взимаме животното, пък после се чудим какво да го правим...
Взимаме животното, пък после се чудим какво да го правим...
След дълго колебание и проучване на различните животински видове откъм икономичност и минимум грижи по отглеждането, най-накрая се реших да позволя на сина си да си вземе домашен любимец (даже убедих и мъжа си, който твърдо защитаваше тезата, че освен него, друг звяр вкъщи не може да има! ). Детето си го купи със собственоръчно спечелени пари.
Трябва ли да споменавам какво е животното?
Най-лошото в цялата ситуация е, че с мъжа ми се привързахме толкова много към добичето, че го възприемаме вече като член на семейството. Ако някой ми беше казал, че ще лудна така по някакво си животно... една шепа мръвка...
). Детето си го купи със собственоръчно спечелени пари. Трябва ли да споменавам какво е животното?
Най-лошото в цялата ситуация е, че с мъжа ми се привързахме толкова много към добичето, че го възприемаме вече като член на семейството. Ако някой ми беше казал, че ще лудна така по някакво си животно... една шепа мръвка...
От един отбор сме! 
Имахме куче и котка. И двете животни не бяха допускани до стаята на детето. Правехме им редовни ваксинации, обезпаразитявания и т.н. По-късно когато тя проходи, просто наблюдение на игрите им и чести измивания на ръчичките. Сега си имаме кастриран котарак/да не му хрумне да хукне след някоя улична котка.../ и режимът е абсолютно същият.
