„Нашите приказки за лека нощ”

Anaili, трогателно!!! 

Къде са сега останалите списателки от Годишните змейски приказки?
Аз смятам да седна моята да я довърша.
Лавендър, да ти пратя ли линк от Хоби? Да ги размърдаме малко Анда, Василиса, Мюриел и останалите.
Имаше даже страхотно начало в стихотворен вариант.

Anaili, поздравявам те, тази приказка ме разплака.Нямам повече думи за да изкажа какво чувствам.Смятам да си я  копна и да я разкажа на малката след време.

Ето и нещо от мене.. Преди 4 години се грижех са две деца, не мои...всяка вечер искаха прикаzка, но понеже бяхме иzчели вси4ки книжки,по4нах да им иzмислям прикаzки...ПОсле ги раzкаzвах на една приятелка в 4ата, а тя zа кьсмет ги zапаzи..Ето една от тях...



"Далече от тук, и все пак, на лесно достъпно място,,живеел Господарят на добрините-този, който помага да бъдат извършени вси4ки добрини на света.Живеел той в един огромен замък с приказна градина, на висок връх, който ставал все  по-висок с всяка извършена добрина...с всяко постигнато добро Гопосдарят ставал все по-могъщ,замъкът-по -голям, а в градината цъфвала по еда белоснежна роза.Щастлив бил той в своетео царство , обичал да си седи в градината, радостно наблдавайки малките прелено-розовеещи пъпки и превръщането им в разкошни рози.Сякаш с отварянето на белоснежните листенца се раждал нов живот, който обещавал да бъде изпълнен с чистота и надежда...
Един ден , с пукването на зората, Господарят се събудил от силна светлина.ПО силна от сльнчевата... По-бяла от лунната...Сякаш двете светлини се били слеели и заслепявали всичко и всички в околността с безйрайно лъчисто сияние...
В първият момент той не могъл да определо откъде идва това сияние.Тогава видял на прозореца си една от своите бели рози. нНейната искряща белота събирала първите слънчеви лъчи и така, двойно облагородена, ослепителна, озарявала започващия ден...
Усмиихнал се Господарят на добрините, но усмивката му изведнъж изчезнала.Болка пронизала доброто му сърце и почти отнела дъха му...ЗащЩото розата не греела от ххраста си,а била откъсната...Леката утринна роса й подарявала все още капки живот, ала всеки знае колко дълго живеят откъснатите рози...
Никой не бивало да къса розите в градината на Гисподаря на доброто!Никой нямал право да кърши стореното добро и да го кара да вехне без време, а ето че се било случило...
Излязъл Господарят в градината си, тичайки..И видял нещо,което отворило дълбока рана в сърцето му. Мнгоо от розите били иоткъснати -накъсани и разхвърляни грубо и в безпорядък...Някои били само пречупени,други-с обрулени листчета , трепкали плахо на вятъра.Много малко от тях останали непокътнати..Много малко от смисъла на живота му не бил засегнат...
И никой не знаел кой бил злосторникът!Оцеллелите рози разказали, че неудържим зъл ураган минал коварно през Царството на доброто, искайки да о унищожи..
Крехките розички не успели да удържат на бесния му порив и пречупили стъбълца, а оцелелите тъжно махали с наранени листенца , тъгувайки за своите изгубени сестри.
Угрижил се Господарят.Мъка стегнала сърцетомму и той легнал болен.Усещайки че няма да се справи сам, изпратил вест на своят брат-Океанът на надеждата-да дойде на помощ.
Не се забавил Океанът.Извикал той Попътния вятър и се завтекъл на чАса да помага към Царството на добрините.И тъкмо преди да стигне там, пред самия му праг на Острова на доброто,го причакал Злодеят, скрит в собсвтената си тъмнина.Ураганът на Мрака и Злините.Крадецът на  щастие.
Изправили се двете стихии една срешу друга.Всяка със силата си.Започнали страховита борба , но никоя от тя не можела да надделее.Колкото повече Ураганът се мъчел да запокити водната стена далече от себе си, толкова по -застрашително напирала тя към него, заплашвайки да го залее...
Никой не побеждавал, никой не се предвал...Никои сили не надделявали , защото и двете стихии, сами по себе си, били велики...
И тогава се сучило Чудото!Откъснатите рози , които събирали с мъка сетния си дъх,поели в себе си последната искрица живот и свежест, събрали слънчевите лъчи, искрите на океана и сияннието на скритата в идващата вечер Луна и насочили към Урагана всичката тая светлина, извираща и неустоима...Вечна!
С Океанът той се справил,като с равностойна стихия.Но с блясъка на умиращите рози,с извиращото сияние на направеното Добро не успял...Ослепял от светлината , той изгубил посоката си и бил принуден да се оттегли.Тутакси Океанът разлял безбройните си води около Царството на добрините за да не могат никога повече зли сили да стигнат до него.Оздравяк Господарят му и отново започнал да се грижи за градините си.Розите, щом усетили опасност ,се обагряли предупредително в различни цветове , а Океанът се вълнувал.И Хората, онези хора, които прочели тази приказка , посадили в градините си нови и свежи рози-за да им напомнят всеки ден за Царството на Добрините..."

     Сега къде може да се прочета,публикуваните,и непубликуваните приказки?!Аз търсих в сайта в който сте обявили,но нищо не откривам?!