Публикувана: 28 март 2007, 15:37 ч.
Последно мнение: 2 апр. 2007, 22:40 ч.

Приятелки ли сте с майките си?

3 112
73
1

1
2
3
4
5
Всички

28 март 2007, 15:37 ч.

Мнения: 26

Близки ли сте с майките си? Споделяте ли всичко ... или почти всичко? Те изслушват ли ви? Проявяват ли разбиране?

С моята майка много се обичаме, но ... нещо в отношенията ни винаги е куцало. Още от дете никога не ме е предразполагала да споделям. Винаги съм си преживявала всичко самичка. Дори върху най-елементарни и най-естествени теми не хвърли светлина тогава като от къде идват бебетата, какво е секса, болести предавани по полов път - ама нито дума.
После попораснах. Имах много тежка връзка и страдах дълги години докато бях с този човек. Не прояви разбиране. Веднъж като се връщах вкъщи разплакана не ме прегърна, не направи опит дори да разбере, че обичам този човек, а само ми вдигаха скандали с баща ми, че си "съсипвам живота". После като намерих сили да се разделя с него и през сълзи им съобщих за решението си пак успяха да ме доразтроят. Сега съм с друг човек, живея с него, но пак не е особенно доволна въпреки, че почти не го показва.
Опитвам да споделя нещо за работата ми... че не ми харесва, че колегите ми не са нормални..."Айде, айде, стига си се оплаквала, внушаваш си". Не ме излушва за елементарни неща, а после - нищо не съм споделяла.
Това, което безумно ме учуди е, че и споменах, че имам сериозен здравословен проблем. Интересът беше почти нулев. 2-3 стандартни въпроса от които разбра, че ме предстоят важни изследвания и тепърва ще се разбере какъв е проблема. Мина вече 1 месец и тя веднъж не ме попита какво стана с изследванията.
Защо така се получава... иначе е невероятна жена... интелигентна, обича ме много и живее за мен, чрез мен, но това, което написах не мога да си го обясня. Вярно е, че като характери сме абсолютна противоположност, но все пак сме майка и дъщеря.

# 1 28 март 2007, 15:52 ч.

Мнения: 433

С моите родители съм приятелка - всичко си споделяме и получавам съвети от тях. Но от време на време се сблъсквам със същия проблем като теб при моята майка. Тя по същия начин понякога не проявява разбиране или се държи по студено. Т.к я познавам изключително добре смятам, че това е така защото не е много емоционална, тя е доста земен и интелигентен човек, на който понякога е трудно да разбере по-чувсвителните хора. Така че смятам че и твоята майка реагира така, защото знае, че ако се размекне пред теб няма да ти помогне, а даже напротив. Понякога е добре да имаш толкова силна майка, и не искам да си мислиш, че тя не мисли за теб и твоите проблеми и че не ги преживява.

# 2 28 март 2007, 15:56 ч.

Мнения: 645

Много се оби4аме ,много сме близки и не можем един без друг Hug

# 3 28 март 2007, 15:56 ч.

Мнения: 47 982

ами да ти кажа и аз съм така- с майка ми не споделям, а ако споделя нещо-получавам само упреци че се оплаквам, че какво си мисля, на нея също е лесно, защо съм си съсипала живота с това или онова...с две думи-не сме близки, говорим си любезно , но не и искренно и с любов
аз го отдавам на факта, че ме отгледаха нейните родители, никога не сме били близки за това е така и сега

# 4 28 март 2007, 16:01 ч.

Мнения: 473

Странно наистина е поведението й, при положение, че казваш че е интелигентна жена. Привидно изглежда незаинтересована от теб, явно не умее да показва емоциите си и е от тези майки, които не умеят да се сприятелят с дъщерите си. Баба ми е същата като твоята майка и майка ми винаги ми е казвала, че много й е тежало цял живот, че така и не е получила разбиране и подкрепа от майка си. Приятелки сме с майка ми, винаги много се тревожи за мен, винаги ме защитава, без значение права ли съм или не, одобрявала е приятелите ми, поне пред мен, одобрява и мен самата като личност, образование, външен вид и т.н. Но има неща, които не мога да споделям се нея, за да не се тревожи. С приятелките ми мога да си кажа абсолютно всичко, но на майка някои неща й ги спестявам. Виж, недей страдай затова, че майка ти не те разбира. Има по-студени хора, които блокират емоциите вътре в себе си и дори много да се интересува от теб, не ти го показва. Преди години така са ги възпитавали, много да не ни глезят, целувките и галенето на децата се е възприемало като лиготия. Сега не е така. Може би не ти е споделяла как е минало нейното детство, може би там се корени проблема й, за което тя няма вина и трябва да й простиш. За мен лично е най-важно да се разбираме с мъжа ми, а пък другото на по-заден план. Мъжът ти ако ти е добър приятел и можеш да разчиташ на подкрепа какво по-хубаво от това. В крайна сметка едно имаме, друго не. Настрой се положително, няма да я промениш!

# 5 28 март 2007, 16:06 ч.

Мнения: 1 432

Явно ,4е жената не може да показва емоциите и 4увствата си.Има такива хора.Баща ми е такъв.
Кажи ,сподели с нас за изследванията bouquet

# 6 28 март 2007, 16:10 ч.

Мнения: 251

Да! От малка си говоря с нея за всичко. Споделям с нея и искам съвет винаги, когато имам нужда. Тя е единствената жена, на която имам най-голямо доверие. И единствената която никога, по никаква причина няма да застане срещу мен.

# 7 28 март 2007, 16:12 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Не само, че сме близки и приятелки, ми дишаме в един и същ ритъм даже... чувстваме се по всякакъв начин... не можем една без друга...

# 8 28 март 2007, 16:15 ч.

Мнения: 26

Слава Богу мъжа до мен ме разбира и ме подкрепя във всяко едно отношение. Споделяме абсолютно всичко Crazy

Искаше ми се и с мама да е така, но стигнах до извода, че трябва да изглеждам щастлива, макар и да не съм, за да е щастлива и тя.
За здравословните проблеми писах в съответния подфорум - висок пролатин, секрет от гърдата, предстои ми ЯМР, за да се изключи аденом на хипофизата и т.н. Направих и много остър гастрит, които определено много промени начина ми на живот.
И друго много ме дразни...майка ми работи с много хора, има много клиенти, които са и от 20-30 год, постоянни и са като приятели.
"Една клиентка ми каза ...еди какво си..." И друго мнение, дори и мое не се зачита. #2gunfire

Хрумва ми и друго - тя не може да възприеме, че съм пораснала. Дълбоко в тиквата й аз съм още малкото момиченце, което може да контролира. Може би не осъзнава, че съм голям човек и че решенията, които взимам оттук насетне ще ги взимам сама и аз ще преценя дали да се допитвам до тях и дали мнението им ще е меродавно.

# 9 28 март 2007, 16:23 ч.

Мнения: 3 491

Не. Не мога да споделям с нея, противоположни сме. Тя понякога го прави спрямо мене, честно казано, натоварва ме. Хем ми става тягостно, хем осъзнавам още повече различието ни, хем се притеснявам дали и аз ще съм така с моите деца, и гледам да вземам мерки.
Обичам я много, но - толкова. Обикновено казвам, че съм добре, и всички сме добре, с това споделянето от моя страна приключва. В редките случаи, в които съм се изпускала да кажа нещо искрено и лично, съм съжалявала.
И аз се чудя дали проблемът не е в това, че като малка основно ме гледаха нейните родители. С баба си бях определено много по-добра приятелка.
Аз от своя страна съм плътно до децата си, на този етап сме близки, но дали ще е така и в бъдеще? За мене е ясно, че близостта между родители и деца не е даденост, и гледам да правя каквото мога, за да я поддържам. Струва ми се, че децата имат нужда от тази близост - на всеки етап от живота си.

# 10 28 март 2007, 16:29 ч.

Мнения: 26

И мен баба ме е отгледала до 7 годишна възраст докато тръгна на училище... дали наистина в това може да е проблема?

# 11 28 март 2007, 16:33 ч.

Мнения: 47 982

Цитат на: betelguese в ср, 28 мар 2007, 16:29

при мен поне с това си го обяснявам Thinking

а и освен това, не ни приемат като самостоятелни личности с нови семейства и собствено мнение, собствен живот newsm78

# 12 28 март 2007, 16:52 ч.

Мнения: 780

Аз споделям всичко с майка си и сме много добри приятелки както някой по нагоре беше казал "дишаме в един ритъм" тя е човека който знам че никога няма да ме предаде и винаги ще е на моя страна
но както говорите сега като се замисля човека който ме е гледал и за който имам най ясни спомени от детските си години е тя и никой друг
дали е възможно това да е причина newsm78

# 13 28 март 2007, 17:56 ч.

Countryside
Мнения: 11 628

Абсолютно

Не мога да си представя да ми се случи нешо важно или да взема важно решение без да питам мама Mr. Green

Споделяме си почти всичко Whistling

Ако ме разбирате правилно Mr. Green

# 14 28 март 2007, 18:08 ч.

Мнения: 1 120

аз съм от хората,които не споделят,дори и с майките си.просто такава съм.отвътре може да ми се дере сърцето,но лицето ми грее с усмивка.единствено с половинката си споделям,но само част от нещата
много съм потайна Blush

# 15 28 март 2007, 18:12 ч.

София
Мнения: 10 825

Да, приятелки сме. Споделям и си говоря за много неща с нея.

Може би твоята майка не те пита какво става с изследванията с мисълта, че ти ако искаш ще споделиш.

# 16 28 март 2007, 19:05 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 382

За съжаление отношенията ни са повече от хладни.

# 17 28 март 2007, 19:09 ч.

Мнения: 3 537

Ми горе-долу да, ама повече сме приятели с баща ми .

# 18 28 март 2007, 19:22 ч.

Мнения: 6 993

Аз не мога да споделям почти с никого. И мисля, че идва точно от това,че майка ми едно време не успя да ме предразположи. Да, много я обичам, но не мога да споделям с нея. Сега се опитва да ме предразположи, ама малко късничко. Не се получава и дори ме дразни понякога това желание да си вре носа в моите работи Rolling Eyes

# 19 28 март 2007, 19:28 ч.

София
Мнения: 5 285

Съжалявам, но не мога да кажа да Embarassed

# 20 28 март 2007, 19:39 ч.

Мнения: 3 914

Майка ми е била единствения човек,който ме е искал ,още докъто съм била в корема и,и вече 31 години ми го доказва.Причакваме се вечер в кухнята, да пием по едно питие заедно и да си разкажем всичко случило се през деня,въпреки че до тогава сме си дрънкали по телефона 10-15 пъти Laughing

Често се чудя защо така,та аз бях тинейджър ужааааасен,всичко което правех беше погрешно,но..... незнайно защо тя го одобряваше Thinking

Как да не я обожавам,а кажете ми? Heart Eyes

П.п. И мъжа ми я обича,даже много/завидях си Joy

# 21 28 март 2007, 19:46 ч.

Мнения: 2 407

Не, никога не съм си споделяла с нея.Като тийнеиджър си споделях с дядо ми.С него бяхме много близки и си му казвах всичко.Мир на праха му Sad

# 22 28 март 2007, 21:20 ч.

Мнения: 13 188

Още от малка майка и татко са ми казали, че ме обичат много силно и каквото и да направя тази любов няма да намалее. Винаги съм знаела, че мога да разчитам на тях. Имам им доверие и споделям всичко, ако имам нужда. Имала съм щастливо детство, абсолютно нищо не са ми забранявали, може би затова бях изключително спокойно и кротко дете, и не съм им създавала никакви проблеми.
Мисля, че най-голямото богатство е да показваме, ако обичаме. За кога да го пазим и да се правим на незаинтересовани- за когато си отидем ли?

# 23 28 март 2007, 21:22 ч.

аз много оби4ам мама и тати ! ама 4увствата ни май не са взаимни.

# 24 28 март 2007, 21:25 ч.

Мнения: 6 315

Цитат на: Шани в ср, 28 мар 2007, 16:12

Подписвам се Simple Smile

# 25 28 март 2007, 21:53 ч.

някъде в орбита...
Мнения: 2 913

Не. Като бях дечко и през пубертета ми беше най-близка - заедно по магазините, задължително пиехме по кафе веднъж на ден, когато страдах тя беше до мене, когато пропуших тя разбра на другия ден, когато станах на 14год тя беше тази, която ми каза "Ама всичките ти съученички ходят по дискотеки, няма ли поне да видиш какво е там?". След това обаче ми дойдоха в повече някои проблеми (свързани с нея) и нейни постъпки, и се отдръпнах. И до сега сме си така, живеем като съседки - радваме си се като се видим, но не сме си близки...

# 26 28 март 2007, 22:03 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 687

Цитат на: lamita в ср, 28 мар 2007, 18:08

И аз. То си личи и от аватара ми Mr. Green

# 27 28 март 2007, 22:18 ч.

Мнения: 3 453

Да страшно много си споделяме.

# 28 28 март 2007, 22:50 ч.

Мнения: 17 546

Не, майка ми е била винаги такъв деспот, че е убивала и малкото ми желание да я приема близка. Беше ми много трудно, защото нямам брат или сестра, но за това пък имам приятелка от 31 години, която ме познава повече от собствената ми майка във всяка една ситуация и нерядко ми е бела като заместител на майката, тогава, когато тя ми е била най-нужна.

# 29 29 март 2007, 01:07 ч.

Мнения: 125

Отдавна не споделям с нея по-важните неща,т.к. смятам ,че не би могла да ми даде адекватно решение на проблемите,та затова не я затормозвам излишно.Иначе се обичаме много,но споделям най-вече положителните неща за другите си трая.Пък и не съм от хората които споделят много.

# 30 29 март 2007, 03:10 ч.

Мнения: 3 674

Много хубава тема betelguese bouquet

Като малка много не си споделях с нея въпреки 4е много се оби4ахме и сега се оби4аме.Но след като се влюбих за пярви път ..тя ме усети 4е се променям,влюбена съм,разсеяана...типи4ни признаци на тиинейджърската любов.Предразположи ме и ме напътства6е как де не си "изгубя тотално акъла". Wink

От тогава сме много близки.Сега сме на голямо разстояние една от друга,такъв е животът..но аз и звънкам по4ти всеки ден да си я 4уя , нея и ба6та ми как са и двамата.Макар и да съм яла бой от ба6та ми като малка,знм 4е съм си заслужавала боя...Много си ги оби4ам и двамата.А мам4ето ми е страхотна приятелка... Heart Eyes

# 31 29 март 2007, 08:03 ч.

Варна
Мнения: 389

Да,приятелки сме и то много добри.

# 32 29 март 2007, 09:17 ч.

Мнения: 516

И ние сме приятелки и то какви Peace

много се разбираме Обичаме се много и си споделяме всичко

# 33 29 март 2007, 09:33 ч.

Няма такава държава!
Мнения: 1 308

С моята майка ситуацията е същата - това е положението, не мога да го променя по никакъв начин, затова го приех и вече не страдам от това. Като тийнеджърка ми беше много тежко и го преживявах дълбоко, но в един момет просто видях, че няма смисъл да се терзая и спрях въобще да обсъждам каквото и да било от живота си с нея. Забеляза и още как, но беше късно, сега и да иска, аз не бих могла да споделя. Ще добавя само, че когато направех грешката да и споделя нещо, в следващия момент то беше използвано срещу мен - ти си такава, ти си онакава, ето какво си направила и т.н. Каквити приятелки - нъц.

# 34 29 март 2007, 09:40 ч.

Мнения: 953

Да, майка ми е най-добрата ми приятелка.
Мога да споделя всичко с нея и винаги ще намеря подкрепа Hug

# 35 29 март 2007, 10:24 ч.

Мнения: 222

да дори сме пове4е от приятелки, аз й споделям и тя ми споделя, дори в момента временно живеем с нея и се разбираме 4удесно, винаги ме е разбирала, за което съм й безкрайно благодарна

# 36 29 март 2007, 11:16 ч.

Мнения: 1 536

не

Последна редакция: чт, 29 мар 2007, 12:09 от сузи

# 37 29 март 2007, 11:53 ч.

Мнения: 1 802

Да, за моя радост - приятелки сме.
От малка споделям почти всичко с нея!
Е, не мога да кажа, че тя споделя всичко с мен...но, това е за да не ме натоварва предполагам! Simple Smile

# 38 29 март 2007, 12:12 ч.

Мнения: X

Приятелки сме, но не и споделям всичко на 100%. Има неща които са много интимни, дори да са някакъв проблем и искам да го споделя, и също така има други, които тя не би разбрала. Понякога разликата в години и света в които живее нашето и е живяло тяхното поколение, си казва думата. като цяло обаче, това са много единични случаи, но все пак ги има.

# 39 29 март 2007, 12:40 ч.

Мнения: 1 951

Майка ми е един от малкото хора с които споделям, по принцип съм потайна. Но някои неща и спестявам умишлено, защото биха я натоварили излишно според мен.

# 40 29 март 2007, 12:51 ч.

Мнения: 1 364

Да, приятелки сме.
Много неща споделам с нея. Винаги ме изслушва и подкрепя.

# 41 29 март 2007, 14:36 ч.

в Низината
Мнения: 705

Цитат на: betelguese в ср, 28 мар 2007, 15:37

Това, което безумно ме учуди е, че и споменах, че имам сериозен здравословен проблем. Интересът беше почти нулев. 2-3 стандартни въпроса от които разбра, че ме предстоят важни изследвания и тепърва ще се разбере какъв е проблема. Мина вече 1 месец и тя веднъж не ме попита какво стана с изследванията.
Защо така се получава... иначе е невероятна жена... интелигентна, обича ме много и живее за мен, чрез мен, но това, което написах не мога да си го обясня. Вярно е, че като характери сме абсолютна противоположност, но все пак сме майка и дъщеря.

Може би не намира правилния подход и е по-затворен човек. Сигурна съм, че няма майка, която да остане безразлична, ако детето й е болно. Със сигурност е притеснена, но не знае как да изрази чувствата си. Не знам...

Уж казват, че дъщерите се сближават с майките си едва когато самите те станат майки... Аз с майка ми не успях, но май го постигнах с баща ми за голяма моя изненада!

# 42 29 март 2007, 14:56 ч.

Be realistic - plan for a miracle.
Мнения: 844

Да. И то много големи приятелки Simple Smile

# 43 29 март 2007, 15:01 ч.

Мнения: 1 152

Ние сме приятелки, много се обичаме и моето маме е просто невероятно във всяко отношение. Освен това е модерна мама newsm51

# 44 29 март 2007, 15:31 ч.

Мнения: 814

Да, приятелка съм с мама.
Приятелка съм и за своята дъщеря, която вече е майка. Самата тя е признавала и не само пред мен, че аз съм най-добрата й приятелка, което ми е безкрайно приятно.

# 45 29 март 2007, 17:12 ч.

в мъжки прегръдки
Мнения: 3 574

Да. Винаги съм споделяла всичко с нея. Дори и да не сме на едно мнение, се разбираме.

# 46 29 март 2007, 18:25 ч.

Мнения: 678

Да приятелки сме и то големи Grinning

Абсолютно всичко й споделям...
Започнах да я чувствам като истинска приятелка след 26-27 годишна възраст.

# 47 29 март 2007, 19:40 ч.

Мнения: 945

Не си единствената. От 10 години родителите ми не zнаят какво става с мен. Когато почна да им раzкаzва какво съм правила, се сменя темата примерно колко снааяли кокошките. Майка си я чуствам като... непоzната... С родителите си раzговарям по 15 мин на седмица и в обикновенно няма какво да си кажем. Аz отдавна съм иzгубила желание да раzкаzвам, те zа 15 мин успяват да се оплачАт от всичко. Ако случАйно направя таzи глупост да почна да раzкаzвам zа себе си, бърzо ми се напомня, че никой не се интересува от мен...

Но zа сметка на това си имам добра половинка, повече не ми трябва... Майната им на останалите, и сама мога да живея.

# 48 29 март 2007, 23:06 ч.

Мнения: 146

Откакто се помня майка ми винаги ми е била истинска приятелка и родител едновременно. Според мен това е ужасно трудно да се постигне, някак си функциите са различни. Не ми остава нищо друго освен да се надявам и аз да успея да съвместя двете функции един ден. Като родител не ми е спестявала досадни съвети, караници за училище и пр. Като приятел винаги е била до мен и ме е подкрепяла когато съм имала нужда, всичко съм си споделяла с нея. Тя също е споделяла с мен неща, които с никой друг не е обсъждала, ревали сме заедно и сме се смяли заедно един милион пъти. Изобщо между нас никога не е имало теми табу. Понякога е излишно и да говорим, гони ни някакъв вид телепатия - толкова добре се познаваме. Спомням си, че като бах на 15 - 16 години дори ревнувах малко, защото беше по-хубава от мен. Но я обичам дори и затова.
Благодаря на Господ за това, че съм й дъщеря.

Странно, но положението с баба ми е същото, в смисъл, че с нея сме същите приятелки. Разликата е че тя никога за нищо не ми се е сърдила или карала.

# 49 29 март 2007, 23:19 ч.

Мнения: 948

Да, големи приятелки сме. Peace

Винаги мога да разчитам на нея, ако имам нужда да споделя нещо или да поискам съвет. Heart Eyes

# 50 29 март 2007, 23:19 ч.

Мнения: 364

Нямахме време да станем толкова близки, колкото ми се е искало. Аз бях още хлапе, неуравновесено и диво. После пораснах, но не ни било писано! Липсваш ми мамо! Обичам те! Cry

# 51 29 март 2007, 23:27 ч.

Мнения: 822

Вече да. Когато бях тинейджър, бях толкова дива и хич не се радвах на назидателно размахвания пръст и поучителните лекции, но аз си ги заслужавах отвсякъде. Вече съм много по-спокойна и разбрана личност, и мога само да съм доживотно-благодарна на мама, че ме изтърпя през тоя труден период на живота ми. Сега се разбираме много добре и си споделяме доста, наистина я чувствам истински близка, но и преди, и сега, никога не съм спирала да си я обичам Heart Eyes

# 52 29 март 2007, 23:38 ч.

Мнения: 1 470

И аз със моята майка се обичаме,и сме приятелки...Но както в приятелството,така и при нас има предателства,и много разочарования...Може би просто поставяме майките си в една нереална светлина,и когато те се окажат реални хора,правещи грешки,много боли...Аз пък страшно се дразня от факта че някак като че още ми няма доверие,и уважение за това което съм...Макар че сама съм отгледала трима сина,и имам страхотно семейство,и може да не караме мерцедес,но се стремим да не се лишаваме от нищо...Примерно преди години,бях намерила помещение оборудвано за кафе,в центъра на София,което ми се предлагаше на доста сносен наем,имаше нужда просто от освежаване...Та водя аз своята майка,да го погледне,защото тя цял живот с това се е занимавала,та да го вземем двете...А тя вечерта да вземе да заведе приятелката си...И после Таня каза така,Таня каза онака...Аз мислено им теглих една,и отказах помещението...Никога няма да го забравя!

# 53 30 март 2007, 00:50 ч.

Мнения: 2 035

Да, обичаме се, разбира ме се, споделям си, но има теми които се срамувам да ги започна. Но мисля че това си е до мен, защото систъра е малко по освободена. А аз винаги имам една контра и си казвам все пак ми е майка не ми върви някак да си говоря с нея примерно за интимния ми живот - не мога, не ми е удобно просто Embarassed

Последна редакция: пт, 30 мар 2007, 01:06 от val_stef

# 54 30 март 2007, 01:02 ч.

Стара Загора
Мнения: 1 448

Да.

# 55 30 март 2007, 18:25 ч.

СОФИЯ
Мнения: 431

Да,тя е невероятен човек.

# 56 30 март 2007, 18:33 ч.

там, където ми харесва
Мнения: 88

Майка ми е най-добрата ми приятелка. За всичко ме разбира, всичко споделям с нея, даже имам чуството че ако не споделя ще се гръмна. Винаги ме подкрепя и ми помага с каквото може, че и в повече. Обичам я страшно много и не мога да си представя живота си без нея. Когато ми е тежко за нещо, винаги разговаряме и знам че задължително след това ще се почуствам по-добре. Но мога да кажа, че това се случи, след като се омъжих, преди това споделях само с приятелките си. Мисля, че всичко това се разви в тази насока, след като имах доста проблеми от всякакво естество и тя чак тогава разбра че имам нужда от нея и ме допусна близо до себе си, а аз от своя, разбрах колко много съм чакала този момент.
Благодаря, че те има, МАМО!!! Heart Eyes

# 57 31 март 2007, 00:12 ч.

София
Мнения: 2 381

Приятелки сме с майка ми, но не споделям с нея всичко на 100%. Понякога - за да не я тревожа, друг път - заради поколенческите различия. Общо взето винаги ме е подкрепяла, каквото и да съм правела и се е борила за мен и за брат ми. Спестявам много от проблемите си, за да е добре тя и да спи по-спокойно. Дори сега, като пиша, ми е тежко, защото се сещам, че крия близо година здравословните си проблеми от нея и баща ми. Но сме зрели хора и трябва да се оправяме сами. Thinking

# 58 31 март 2007, 08:23 ч.

Мнения: 470

Да,много обичам майка си,не сме се виждали от 4 години и много ми липсва,но пък се чуваме често по телефона и много добре ми действа да и чуя гласа.Много ми помага и ме е подкрепя,научила ме е на много неща ,за мен тя е най-добрата.

# 59 31 март 2007, 10:56 ч.

Мнения: 379

След бунтарския период на пуберитета си дадох сметка, че това е единственият човек, на когото мога да имам доверие за всичко. Майка ми ми е много повече от приятелка. Единствената, която ще ме приеме каквото и да направя, която винаги ще е на моя страна, която ще даде всичко от себе си, за да съм щастлива. Майка ми е точната противоположност на своята майка /моя баба/ - мисли първо за себе си и смята, че децата й й скъсяват живота. Майка ми никога не е имала с кого да сподели и кой да се грижи за нея, затова сега сме толкова близки.

# 60 31 март 2007, 11:32 ч.

Мнения: 332

Цитат на: моарейн в чт, 29 мар 2007, 23:27

При мен случаят е същия, за което сега осъзнавам грешките си и съсипаните и нерви Embarassed

Винаги ми е казвала:"Като станеш майка ще разбереш тревогите ми", но едно дете на 17 това не го осъзнава Tired

в този период просто живееш за мига ooooh!

# 61 31 март 2007, 11:51 ч.

Мнения: 133

НЕ

# 62 31 март 2007, 18:52 ч.

София
Мнения: 3 679

НЕ
Майка ми ми е МАЙКА- приятелките ми са друго нещо
Много я обичам,уважавам мнението й,съветите й,помощта й,но не бих могла да говоря с нея за всичко
Просто не ми е удобно да говоря с майка си за сексуалния си живот,това споделям с приятелките си Heart Eyes

# 63 31 март 2007, 18:53 ч.

Мнения: 696

майка ми е най-добрият ми приятел, няма тема на която да не мога да говоря с нея, винаги ме подкрепя и мога да разчитам на нея. аз съм голяма късметлийка.

# 64 31 март 2007, 18:57 ч.

Мнения: 4 406

не чак приятелка. Тя ми е просто майка, приятелките са отделно

# 65 1 апр. 2007, 00:24 ч.

Измир
Мнения: 644

НЕ за съжаление.
Май моята майка печели първо место по коравосърдечност.

Последна редакция: нд, 01 апр 2007, 19:33 от olgarita

# 66 1 апр. 2007, 10:46 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 382

Май моята майка печели първо место по коравосърдечност.

За това можем да поспорим, но моите истории са прекалено лични и не са за тук.

# 67 1 апр. 2007, 11:48 ч.

Мнения: 2 723

Не, не сме приятелки.
Различни поколения сме, мислим по различен начин. живеем в различни светове, интересуват ни толкова различни неща...
Малко ме натъжава темата Cry

# 68 1 апр. 2007, 12:42 ч.

Мнения: 685

Майка ми е най-добрата ми приятелка! Мога всичко да й кажа и винаги ще ме разбере. Каквото и да е. В нейно лице имам най-искрен съветник и приятел.
Никога няма да ме подведе и знам, че няма друг човек на този свят, на който да имам такова доверие... За мен тази връзка е свещена.... action032

# 69 1 апр. 2007, 19:08 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 292

По- скоро не... Уж сме близки, но не съм много убедена и в това...

# 70 1 апр. 2007, 19:15 ч.

София
Мнения: 626

Да,по-принцип от малка се чувствах по-добре с нея.

# 71 1 апр. 2007, 19:18 ч.

Мнения: 2 746

Не сме близки.Майка ми е много далече от моите проблеми.И сега,когато и аз съм майка, осъзнавам, че това е от самото начало дистанция между майка и дъщеря.Явно такива са и разбиранията.Аз никога не бих наложила такава дистанция между мен и децата ми, и ако те искат да ги изслушам за някакъв проблем, с радост бих се отзовала.

# 72 2 апр. 2007, 18:20 ч.

БГ
Мнения: 1 161

Да, на никой друг не мога да разчитам така, както на нея, благодаря й, че я има!!! Обичам те, мамо!

# 73 2 апр. 2007, 22:40 ч.

Варна
Мнения: 2 317

Аз започнах да се разбирам с майка ми, когато заживях отделно. До преди това въобще не се разбирахме, но сега сме в чудесни отношения. Просто не мога два дни без да я видя, тя ми е убежище, и опора, и всичко. Разбира ме, подкрепя ме, слуша ме, когато става дума за детето, въобще, сега осъзнах какъв невероятен човек е майка ми. Heart Eyes

Препоръчани теми

Задушаваща връзка, как да изляза от нея

Сексуално несъвместими в семейството

Приятелка, което говори само за собствените й проблеми

Бащата ме изостави

Причина:

Причина: