Причинява се от два типа херпес симплекс вирус – тип 1 и тип – 2. Около 90% от популацията е изложена на херпес симплекс тип – 1 или това е “оралният” херпес, останалата част – на тип 2.
Тип – 1 е отговорен за мехурчетата появаващи се при простуда, които се разпространяват чрез секрети от устната кухина – най – често при целувка или пиене от една чаша.
Освен това тип – 1 може да причини генитален херпес чрез трансмисия по време на орално – генитален секс, следователно и двете форми могат да бъдат предавани чрез сексуален контакт. Докато тип – 1 е отговорен само за 5% - 10% от случаите на генитален херпес, тип – 2 причинява останалата по – голяма част. Според различни статистики около 86 милиона хора по света имат генитален херпес.
Гениталният херпес не може да бъде излекуван, но лечението може да облекчи неговите симптоми. Лекарствата бързо намаляват болката и дискомфорта от появата му и съкращават времето за оздравяване.
Обикновено се предписват някои от следните пер орални препарати acyclovir (Zovirax), famciclovir (Famvir), penciclovir (Denavir) и valacyclovir (Valtrex).
Тези медикаменти имат бърз терапевтичен ефект при херпес симплекс тип 1 или 2. Трябва да се подчертае, че те подтискат, но не лекуват херпесната инфекция.
При необходимост се използува ежедневна супресираща терапия, която намалява честотата на повторните инфекции сред болните с генитален херпес.
За да се постигне ефект лечението трябва да се започне възможно най – рано след поява на белезите на херпеса - парене, сърбеж, болка. Възможно е да се развият странични симптоми на инфекцията като гадене, повръщане, обриви, главоболие, умора, тремор и много рядко гърчове.
Лечението с антивирални препарати – интравенозно, пер орално - трябва да се провежда само под лекарско наблюдение. Едновременно с това се препоръчва да се прави много внимателно почистване на гениталите ( топлата вода може да усили болката и да предизвика разраняване). При поява на вторична бактериална инфекция се прилагат антибиотични кремове.
Има разработена ваксина срещу хепрес симплекс, но тя все още е в сферата на клиничните проучвания.
Веднаж инфектирал организма, вирусът остава в тялото, но е възможно повече да няма прояви. Най – често, обаче, в определени периоди от живота, по неясни причини той се активира и предизвиква поява на характерните симптоми.
Повечето пациенти забелязват, че пристъпите на генитален херпес се развиват във връзка с някои от следните състояния: леки или сериозни генитални заболявания, операции, сърдечни пристъпи, пневмонии, умора, физически или емоционален стрес, подтискане на имунната система в резултата на провеждано лечение с химеотерапевтици или кортикостероиди, травми в гениталната област, нарушена сексуална активност, менструация и други.
При хора с нормална имунна система, гениталният херпес остава локализиран и не представлява застрашаваща за организма инфекция.
Лечението и профилактиката на заболяването се провеждат само под лекарски контрол – вирусолог, инфекционист, гинеколог или уролог