мами помагайте със съвет.

Благодаря ви за съветите  Четейки ви намерих много грешки от моя страна.Искам и още нещо да ви попитам.на мен често ми се слу4ва като го накажа за нещо той отива в стаята си почва едно нейстово виене което ме подлудява Веднъж го оставих така да си реве и представете си час и 40 минути продължи това нещо докато не го взех при мен.Случвало ли ви се е и товаНаправо ме побърква

Здравей и от мен!
Точно си мислех, че моето е едно от малкото рогати инатливи добичета, но виждам, че тук има доста такива.

При нас нещата се развиха горе-долу така:

Отначало, някъде около втората година започнаха едни истерични тръшкания, които ме побъркваха и все ми идеше да му извия врата като на пиле. Тръшкането и реването бяха с часове, за всичко, за което може да се сетите - от това, че отивам до тоалетната и му обръщам гръб, до недаването на някоя играчка или нещо друго, което иска. Слава Богу, аз съм от същата зодия, та като знам горе долу какво е вървяло при мен, налучках някак нещата и минах между капките. От личен опит знам, че бой не минава. Само го провокира да посяга в отговор. Затова и не съм се опитвала да го бия в такъв момент. Шляпвала съм го само ако при тръшкането си създаде опасна за него ситуация (веднъж се тръшкаше на леглото на нашите и се простря на милиметри от железата на ръба. Тогава го набих, но повече от страх, отколкото от яд.
После се успокои малко и само от време на време ми проявяваше капризи. Най-гадното е, че в яслата е ангелче, а като се прибере в къщи, все едно див звяр виждам. Не иска нито гърне, нито да се облича, нито да се съблича, за ядене изобщо няма да говоря. Изхвърляше всичко от леглото си, докато не стигне до решетката.
После започнах да му обяснявам, че ушите ми са вълшебни и когато се глези не го чувам. Няколко пъти ме пробва, но аз се загледах по някакво телевизионно предаване и изобщо не му обръщах внимание. Като видя, че не става при мен, прехвърли се при баба ми. Тя, милата едвам го носи, ама му угажда, защото не може да търпи шума. Докато въведа ред, голям зор видях. Все "цербер" ми викаха.
Напоследък се наказваме с мълчание или изгонване. Върши работа. Най-ме влудява, когато го плесна, а той ме гледа и ми се хили насреща. Едвам се удържам и излизам от стаята.
Баща му не живее с нас и няма навика да преживява такива ситуации, а когато това стане, бързо излиза от релси и обикновено се стига до рев. Иначе ми прави забележка, когато се карам на детето.
Надявам се, скоро да се пренесем в новото жилище, че и той да си поеме бремето най-после. Много е трудно да бъда и майка и баща едновременно.

   Благодаря ти за сайтовете!!!      И аз ще се възползвам от тях.

И аз съм за тези сайтове с консултациите, хора, направо не зная какво да посъветвам майката, като и при моя син тази тенденция се появи на около 2 години - чаках, чаках да отмине, но едва сега й се вида краят.Повече от две години продължи

Нека си вие запушваш си ушите и се опитваш да се успокоиш. Той го използва срещу теб и понеже знае че ще реагираш. Сетих се един съвет от един психолог, една жена имала подобен проблем; дъщеря и я дразнила като изяждала сам крема от някакъв десерт и другото го оставяла нарочно, майката откачала заради тази дреболия и всеки път се опитвала с каране с наказания и т.н. да я отучи, но детето нарочно я дразнело. Психолога и казал да се прави, че не и пука, дето следващия път повторило процедурата, но майката не реагирала, то и казало мамо виж какво правя, но тя се направила на разсеяна, на 2 път същата реакция от страна на майката и на 3 път детето си изяло целия десерт.

Това са моите мнения... Аз съм на принципа - до една възраст родителите казват, после и да искат да кажат и да казват - децата няма да ги чуят, та колкото е възможно втория период да дойде по-късно. Т.е. всяка жаба да си знае гьола и мястото в гьола......