Не всяка любов е от пръв поглед.
Има и любов, която се заражда бавно, постепенно, неумолимо.
Ще почувстваш тази Любов, бъди уверена. Случва се често при първо детенце майката да не усети веднага онази обич и умиление, която е очаквала. Но Любовта ще я усетиш, тя се е родила в сърцето ти, просто й трябва малко време, за да те погълне.
Ти си отговорен родител. Просто още си неопитна - възможно е такава неопитност, когато нещо ти е за пръв път.
За съжаление наистина понякога Любовта се осъзнава със сериозните тревоги около здравето на детенцето - тогава неочаквано майката усеща колко безгранично и отчаяно обича малкото същество.
Пожелавам ти да не е тази причината и поводът!
Просто бъди спокойна, ще усетиш майчинското умиление и трепет в сърцето. Дай си време. И спокойствие.
Има и любов, която се заражда бавно, постепенно, неумолимо.
Ще почувстваш тази Любов, бъди уверена. Случва се често при първо детенце майката да не усети веднага онази обич и умиление, която е очаквала. Но Любовта ще я усетиш, тя се е родила в сърцето ти, просто й трябва малко време, за да те погълне.
Ти си отговорен родител. Просто още си неопитна - възможно е такава неопитност, когато нещо ти е за пръв път.
За съжаление наистина понякога Любовта се осъзнава със сериозните тревоги около здравето на детенцето - тогава неочаквано майката усеща колко безгранично и отчаяно обича малкото същество.
Пожелавам ти да не е тази причината и поводът!
Просто бъди спокойна, ще усетиш майчинското умиление и трепет в сърцето. Дай си време. И спокойствие.
И при мен беше така в началото. През първите няколко седмици се чувствах ужасно, плачех и се обвинявах, че не ставам за майка и че не заслужавам това съкровище, не знаех как да се държа с него, не му говорех. Но с времето нещата сами си дойдоха по местата. А когато започна да ме разпознава и да реагира на вниманието, което му се отделя, нещата се промениха коренно. Сега не мога и секунда без него, "говорим" си и се гушкаме при всеки удобен случай.
Не се самообвинявай, може би при теб е нужно малко повече време, но вярвам, че нещата сами ще се подредят. Просто не го мисли толкова и всичко ще се оправи!
.Чувала съм за следродилната депресия и никак не искам да я изпитвам . Толкова много обичам мъничкото човече в мен, че не мога да си представя нещата да се обърнат наопаки след раждането. Явно този проблем съществува и вместо да се обвиняваме трябва да търсим логични отговори на възникналите въпроси. Аз също вярвам, че ilieva не е лоша майка, още по-малко след като търси съвет и иска нещата да се променят. Късмет 
Казвам ти го от личен опит, защото и аз преживях следродилна депресия..... 
Гледах Рая сама с мъжа ми, сами......без помощ от баби......и по някога си мислех, че ще полудея, но с времето свикнах с беба и вече всичко е наред!Успех! 
