- Публикувана: 6 апр. 2007, 23:16 ч.
- Последно мнение: 20 май 2007, 05:00 ч.
какво мислите за любовта ,от разтояние
Може, но е много трудно. Аз и мъжа ми бяхме разделени за 2 години , защото той беше на обучение извъб Бг. Аз съм човека, който е изревал 1 вана и 3 казана сълзи, беше ми адски трудно, защото се виждахме веднъж на 2 месеца за по 10 дена и после пак 2 месеца разделени, но успяхме...
Вече не е твоя
Само моя си е. На никой не я давам Уж щяхме да се съберем през юни...после стана септември...през септември сигурно ще ми сервира, че иска да учи магистратура и айде още две години
Абе моя е, по простата причина, че още нося последиците от това събиране-разделяне
Ще се съберете
Очи които не се виждат се забравят....
Но споменът е вечен и остава.
Какво да кажа аз,откакто сме женени сме все на разтояние,но въпреки всичко си го обичам много.
http://images-022.cdn.piczo.com/p6/img/i241808041_86986_6.jpg
Има. Две години преди да се оженим и първите 4 месеца от брака ни живяхме в различни градове. Сега с носталгия си спомняме за това време и ни се иска понякога да се върне емоцията от постоянното пътуване, наслагване на графици, внезапните появявания, изненадващите виждания, ама не може
да ! дали е възможна?? как мислите ??
на мен не ми е много ясно какво точно питаш ( пак). за колко време - завинаги ли?
ако не поставяш условие 'завинаги" ще ти кажа , да, възможно е.
със съпруга ми се обичахме от дистанция мисля, към година и половина.
тежко е, но края увенчава успеха. събрахме се и се обичаме вече не от разстояние.
пс: промени си заглавието, пише се разСтояние.
Седем години така живяхме с гаджето ми - аз в София, той - първо във Варна, после в Бургас. Имахме два периода на раздяла от 5, после от 8 месеца, без да се видим нито веднъж - аз бях в чужбина. През всичките тези години си бяхме "заедно", не сме късали, обичахме се. Сега вече живеем заедно и имаме дтете, а второто е на път. Напълно възможно е, макар че има моменти на сътресения. Просто трябва и двамата души да го искат!
Сега, когато се скараме понякога и се дърлим за глупости, си казваме: Я колко ни беше хубаво, като ни деляха минимум 400 км - нямахме време да се скараме даже! Но това е на майтап и сега определено ми е по-хубаво, не знам как съм издържала преди без него, честно!
Сега, когато се скараме понякога и се дърлим за глупости, си казваме: Я колко ни беше хубаво, като ни деляха минимум 400 км - нямахме време да се скараме даже! Но това е на майтап и сега определено ми е по-хубаво, не знам как съм издържала преди без него, честно!
да ! дали е възможна?? как мислите ??
възможно е, ако любовта е истинска и е за известно време обаче. Ние бяхме разделени над година, с малки прекъсвания за по месец-два или седмица, когато аз се връщах в България. Не е лесно, но е възможно. Факт е обаче, че ако знаех колко ще е трудно, не бих го направила сега отново.
За мен е безмислено.Подкрепям 
ЗА мен тя е само илюзия.Както са казали старите хора , докато не изядеш един чувал сол с другия, не можеш да го опознаеш.А кого обичаш, ако не го познаваш, или ако не общуваш с него реално.Когато сте заедно, тогава се разбира каква любов е тя.
Аааа, ако говорим за виртуална либофф, дет са обичат на 14123521456 километра, без да са се видели - не, това и за не го вярвам 
Но сега, както сме си ние двамата - възможно е. Нищо че съм изревала един тон сълзи...Нищо, че съм счупила и един тон пари по рейсове...Нищо, че ми иде да счупя стъклото с гол юмрук при всяко отлагане на събирането или отлагане на поредната среща...Нищо, че чувам "обичам те" и "искам те" само по телефона...Нищо, че си лягам и се събуждам сама, само с подарените от него играчки...Просто това е човекът, когото искам, това е пътят, който трябва да извървим.
Но сега, както сме си ние двамата - възможно е. Нищо че съм изревала един тон сълзи...Нищо, че съм счупила и един тон пари по рейсове...Нищо, че ми иде да счупя стъклото с гол юмрук при всяко отлагане на събирането или отлагане на поредната среща...Нищо, че чувам "обичам те" и "искам те" само по телефона...Нищо, че си лягам и се събуждам сама, само с подарените от него играчки...Просто това е човекът, когото искам, това е пътят, който трябва да извървим.
За мен това е мазохизъм.
Изживях го и знам, че е ужасно трудно да искаш да бъдеш с един човек, а да го виждаш само в събота и неделя и по празниците.
Ние май много малко сме били разделени - само 4 месеца. Добре, че след това се премести в София. Иначе не знам дали щях да издържа.
Изживях го и знам, че е ужасно трудно да искаш да бъдеш с един човек, а да го виждаш само в събота и неделя и по празниците.
Ние май много малко сме били разделени - само 4 месеца. Добре, че след това се премести в София. Иначе не знам дали щях да издържа.
Аааа, ако говорим за виртуална либофф, дет са обичат на 14123521456 километра, без да са се видели - не, това и за не го вярвам
Но сега, както сме си ние двамата - възможно е. Нищо че съм изревала един тон сълзи...Нищо, че съм счупила и един тон пари по рейсове...Нищо, че ми иде да счупя стъклото с гол юмрук при всяко отлагане на събирането или отлагане на поредната среща...Нищо, че чувам "обичам те" и "искам те" само по телефона...Нищо, че си лягам и се събуждам сама, само с подарените от него играчки...Просто това е човекът, когото искам, това е пътят, който трябва да извървим.
Но сега, както сме си ние двамата - възможно е. Нищо че съм изревала един тон сълзи...Нищо, че съм счупила и един тон пари по рейсове...Нищо, че ми иде да счупя стъклото с гол юмрук при всяко отлагане на събирането или отлагане на поредната среща...Нищо, че чувам "обичам те" и "искам те" само по телефона...Нищо, че си лягам и се събуждам сама, само с подарените от него играчки...Просто това е човекът, когото искам, това е пътят, който трябва да извървим.
Ти направо изчерпа темата!
От 2 години го караме така, след седмица най-после се събираме. Дано фирмата, в която ще пиша дипломна, после ме вземе и на работа - иначе може да се наложи да се върна в града, където уча сега.
Имала съм и друга връзка от разстояние, но там накрая се предадохме. Прекалено много се бяхме променили през въпросните 4-5 г., в прекалено важна възраст и за двамата се оказахме разделени. Просто всеки беше тръгнал по пътя си, а пътищата ни вървяха в различни посоки. Разделихме се, когато вече живеехме в един град (не заедно).
Но от собствения си опит мога да кажа, че да, такава любов е възможна, колкото и трудно да е. Но наистина трябва да е истинската, ако такова понятие съществува.
да ! дали е възможна?? как мислите ??
Всичко е възможно на този свят и да, случи ми се, и беше истинската и сега спи до мен.