Ни епитаме ако нямаш кърма или не можеш да кърмиш. Питането е провокирано от в отговор на следното ти категорично изказване: "зарекла съм се повече никога мое дете да не докосва химически преработени адаптирани бебешки млека."
1. Кърма от гърдата
2. Изцедена кърма от майката, давана с шише
3. Изцедена (и пастьоризирана по възможност, макар и не задължително) кърма от друга майка
4. АМ
И тъй като си имам лично мнение и наблюдения по въпроса (да напомня, че и аз имам едно отгледано с АМ дете, и то с алергия и разните видове лечебни, соеви и ХА-млека - всичките сме ги минали на различните етапи), мисля съвсем на място да се включа.
Не съм против АМ - то си има своето място в детското хранене и наистина е по-добър избор от всеки вид животинско мляко. Но не съм ЗА употребата му в мащабите, в които е в момента - това изобщо не е нормално явление и причините да се стигне дотам са много, различни и бая дълбоки както на обществено, така и на чисто лично ниво. Това, което е нужно, е информация и реална практическа подкрепа за всяка майка. Такава е нужна съвсем не само докато майката и бебето са в болницата, а почти през цялото време, докато трае храненето на бебето въобще, все едно по какъв начин (самият факт колко въпроси има в и в този форум, и в съседния, е ясно доказателство за това).
Но дори погледнато само през призмата на първите няколко дни - не е нормално да се изпише от болницата бебе, което не може да суче или да получава мляко от гърдата. Ако човек се замисли съвсем простичко и логично, такова бебе не би имало шанс за оцеляване, значи има налице проблем, и то сериозен. Фактът, че бебето може да пие (кърма или нещо друго) от шише, не означава, че няма проблем - а единствено, че е намерен начин проблемът да се заобиколи, но не и да се реши. Самият факт, че бебето успява да се справи с нещо, което е изключително чуждо на инстинктите му, показва отчаяната ситуация, в която се намира - дотам, че в името на оцеляването си приема начин на хранене, за който няма инстинкти и храна, за която организмът му не е приспособен. Това е нещо, на което изобщо не се обръща внимание и лично мен тази реалност много сериозно ме стресира... което е една от причините да съм от лактивистите.
Понеже логично се повдига въпросът за майките, които искат, но нямат кърма - или просто не искат да кърмят - смятам, че точно тези майки имат особено голяма нужда от подкрепа. Не от натякване да кърмят или маниакални опити да се борят със ситуацията, а от разбиране, изслушване и подкрепа. Предвид информацията на майките за важността на кърменето подобно решение не се взима лесно и обикновено има толкова тонове подтекст зад него, че просто крещи колко голяма нужда от помощ на всяко ниво има дадената жена. Убедена съм, че много народ ще гракне и срещу това мнение... затова пояснявам, че изобщо не смятам, че тези жени не могат да се справят сами, че не са наясно или че не живеят спокойно с решението си, а само че причините за ситуацията им са важни и абсолютно валидни, за да заслужават внимание.
Или казано с две думи - АМ има своето място, но то просто не би трябвало да е на мястото и в мащабите, които заема в днешно време.
По противно от това нема накъде и защо - защото да кажа,че детето е поело кърма 
