Като грешка си отчитам "лутането" в подхода за някои неща. Ето, нещо не се получава добре, чета книги по въпроса и решавам да направя като в книгата. Резултатът е страдание и за мен, и за детето. Не може да си приспивал 1 г. и от утре да оставиш детето да плаче, докато заспи само. Или не може да си хранил смесено почасово 3 мес. и от утре да опиташ кърмене през 1 час. Мисля, че не трябва да се правят резки промени. А, ако се налага за нещо, то да се правят само с помощта на опитен консултант!
- Публикувана: 11 апр. 2007, 08:24 ч.
- Последно мнение: 21 апр. 2007, 17:53 ч.
За правилният и неправилният подход...
В началото на възпитанието съм - 1г. и 3м., но прочетох тук добри идеи. Засега ми е непонятно трудно да обуздая ината, май на моменти невъзможно. Тръшка ми се навън, пред хората и цвърчи - аз зелено-червена тихо нареждам - ами, да, срам ме е да викна. Нарамвам го и беж...Все още не мога да определя правилния подход в такава ситуация. Вкъщи беше по-зле - започва да си блъска главата, после реве - боли го. Спрях да му обръщам внимание, следвайки съвет на уважаван от мен педиатър, и чудото стана - саморазрушителните напъни секнаха. През цялото време обаче се обвинявах, че не го разбирам и не му помагам. Хайде сега, къде е истината?
Днес бях свидетел на истерично дете, доста по-голямо, около 3 г. Крещеше на баща си, че иска близалка, която щеше да е третата за деня, и усилено тръскаше солети по пода на детското клубче. В отговор баща му, също явно в истерия, се развика. Очевидно не се разбраха, тъй като си крещяха едновременно. Баща му го грабна и избяга без да каже "Довиждане". Замислих се как бих постъпила аз и дали ще имам търпението да не го опухам пред хората
Ако въобще това е мярка за порицание!!!
Днес бях свидетел на истерично дете, доста по-голямо, около 3 г. Крещеше на баща си, че иска близалка, която щеше да е третата за деня, и усилено тръскаше солети по пода на детското клубче. В отговор баща му, също явно в истерия, се развика. Очевидно не се разбраха, тъй като си крещяха едновременно. Баща му го грабна и избяга без да каже "Довиждане". Замислих се как бих постъпила аз и дали ще имам търпението да не го опухам пред хората
Ако въобще това е мярка за порицание!!! За момента съм открила тактика, която работи перфектно, но не зная до кога /надявам се до 4 год 
/
Мамо искам дъвка, искам искам искам...искам /до безкрай/ Отговарям няма - защо - защото не съм купила - защо - защото магазина беше затворен - защо...
Ако направя пауза преди да отговоря пак се почва - искам дъвкааааааааа.
В един момент аз казвам - Милене, искам дъвка /и си сменяме местата, защото той поема моите реплики/
За сега работи перфектно, обикновено неговото искам завършва с боричкане и гъделичкане.
Е, по някое време пак се присети, но поне минаваме без хленчене.
/Мамо искам дъвка, искам искам искам...искам /до безкрай/ Отговарям няма - защо - защото не съм купила - защо - защото магазина беше затворен - защо...
Ако направя пауза преди да отговоря пак се почва - искам дъвкааааааааа.
В един момент аз казвам - Милене, искам дъвка /и си сменяме местата, защото той поема моите реплики/
За сега работи перфектно, обикновено неговото искам завършва с боричкане и гъделичкане.
Е, по някое време пак се присети, но поне минаваме без хленчене.
Трябва да опитам и аз, че някой път мазоли ми излиза на устата макар, че комуникацията при нас още е на по елементарно ниво.