- Публикувана: 12 апр. 2007, 11:35 ч.
- Последно мнение: 12 дек. 2007, 02:05 ч.
Номинации за Муньо - 2007
Ако съм искала да се разведем - да съм му дадяла половината пари от сватбата- тва ок, да съм му платяла половината куче, защото кучето оставало за мен 
,
, През целия ми житейски опит, а той не е малък, още не бях чувала за изплатена компенсация за половината куче
Ама човек докато е жив, все научава по нещо
Мили Боже, половинка куче ...
Никси, това с плащането на половината куче направо ме срази
Де ще ходи момичето. Я не е платила полвината пари, я си е поискал полвината куче
Благодаря за признанието! Имах и един такъв случай: Имах едно гадже, което живееше само и аз му отивам на гости със "цуни -муни". Влизам в банята и гледам един леген с накиснати някакви вътре неща и го питам, къде да го махна това нещо, а той ми отговаря: "Така, и така си влезнала в банята ,вземи ми ги перни тез ризки!"Радост, радост-яхнах метлата и вън... 
Докато бях студентка, познавах "благороден болярин" от Търново, но за щастие не сме били гаджета. Веднъж ме помоли да му направя превод, който щеше да използва за дипломната си работа. Направих аз няколко странички превод и се разбрахме в една студентска кръчма да се срещнем, за да му предам нещата. Отиваме, пием по една бира, аз му давам превода, за пари въобще не се споменава, дори от любезност. Но муньовският номер беше всъщност, че всеки си плати биричката и по живо по здраво се разделихме.
Нямам нищо против да си разделя сметката с някой и винаги предлагам, но все пак в случая бях вършила услуга, която по стойност далеч превишаваше цената на една бира в студентска кръчма.
Нямам нищо против да си разделя сметката с някой и винаги предлагам, но все пак в случая бях вършила услуга, която по стойност далеч превишаваше цената на една бира в студентска кръчма.
Благодаря за признанието! Имах и един такъв случай: Имах едно гадже, което живееше само и аз му отивам на гости със "цуни -муни". Влизам в банята и гледам един леген с накиснати някакви вътре неща и го питам, къде да го махна това нещо, а той ми отговаря: "Така, и така си влезнала в банята ,вземи ми ги перни тез ризки!"Радост, радост-яхнах метлата и вън...
Е, не, как може да има такива хора.
А, сетих се за още един... това пък беше телефонна любов, не помня как започна, но две седмици някъде се обажда човекът и накрая ми чукна среща на подлеза на НДК. Там, разбрахме се кой как ще е облечен, че да се познаем, отивам аз: стоях, стоях - няма никой! Прибирам се бясна (на мене си най-вече). Минава половин час, звъни телефона, оня същия: Много се радвам, че дойде, аз те видях, много ми хареса, освен това виждам, че си сериозна, дай вече наистина да се срещнем, предлагам на дискотека да отидем!
Естествено, тряснах му телефона, той се обажда още три-четири пъти, па престана...
(на мене си най-вече). Минава половин час, звъни телефона, оня същия: Много се радвам, че дойде, аз те видях, много ми хареса, освен това виждам, че си сериозна, дай вече наистина да се срещнем, предлагам на дискотека да отидем!Естествено, тряснах му телефона, той се обажда още три-четири пъти, па престана...
Ще навра и собствения си братовчед в темата за муньовците.
Фирмата, в която работех, фалира и трябваше да попълвам някакви документи колко пари ми дължат, за да си ги получа от държавата. Помолих го да ми помогне, защото хич не ги разбирам тези формуляри. Срещаме се в 10 часа в центъра на Мюнхен, защото само тогава бил свободен - няма проблеми. Искаше да влезем в някакво заведение, но му обясних, че съм с 3 евро - от месец и половина не ми бяха плащали все пак. И ми каза "Няма проблеми, ще се оправим" и пак ме подканя към заведенията. Седнахме, поръчах си една "кола" - дори не беше истинска и като да ставаме, вика сервитьорката и й казва да ни донесе отделни сметки Късмет, че имах точно 3.20 в себе си, докато ровех в портмонето си представях унижението, ако нямах пари 
После още веднъж ми го извъртя тоя номер, дядо ми беше дошъл и каза, че ще ни черпи, но даде парите на братовчед ми, защото той не говори немски. И онзи пак каза на касата - само това ще платя, а после излъгя дядо, че не му стигали парите
Фирмата, в която работех, фалира и трябваше да попълвам някакви документи колко пари ми дължат, за да си ги получа от държавата. Помолих го да ми помогне, защото хич не ги разбирам тези формуляри. Срещаме се в 10 часа в центъра на Мюнхен, защото само тогава бил свободен - няма проблеми. Искаше да влезем в някакво заведение, но му обясних, че съм с 3 евро - от месец и половина не ми бяха плащали все пак. И ми каза "Няма проблеми, ще се оправим" и пак ме подканя към заведенията. Седнахме, поръчах си една "кола" - дори не беше истинска и като да ставаме, вика сервитьорката и й казва да ни донесе отделни сметки
Късмет, че имах точно 3.20 в себе си, докато ровех в портмонето си представях унижението, ако нямах пари После още веднъж ми го извъртя тоя номер, дядо ми беше дошъл и каза, че ще ни черпи, но даде парите на братовчед ми, защото той не говори немски. И онзи пак каза на касата - само това ще платя, а после излъгя дядо, че не му стигали парите
Леле, тоя яко го е натискала шизофренията. 
Само не разбрах защо се е разсърдил, че си със сутиен?
Само не разбрах защо се е разсърдил, че си със сутиен?
Като"заек" в осми клас в гимназията, идваха едни по- големи батковци да ме навиват да изляза с Иван (доста популярно име сред муньовците). Аз се дърпам, не искам - викам - "Абе тоя Иван е толкова задръстен - какво да правя с него." Една мазна дълга коса, един крив нос, един свит, забит...
След няколкомесечно уговаряне ми стана съвестно и се съгласих да изляза с Иван.
Идва след училище с една роза и тръгваме към морската градина, като през целя път той си гледа в краката и мълчи. По едно време се разприказва - седял вчера в тоалетната, напъвал се, излизало трудно, едно кафяво...и все за мен си мислел. Обърнал се да го погледне (акото) - и се плеснал по челото. "Брех, тази мома как позна, че съм задръстен?! " 
Спестих Ви подробности от описанието - от него розата ми увехна, аз млъкнах, Иван както си вървяхме направи рязък обратен завой, промърмори че има да учи за утре и ме заряза сама в морската градина с увехнала роза в ръка.
Продължи да се обажда и да се чуди защо не искам да излизам с него?!
А ние с момичетата му измислихме прякора Кенефчо Запеков - тъпо и по детски, но вярно
След няколкомесечно уговаряне ми стана съвестно и се съгласих да изляза с Иван.
Идва след училище с една роза и тръгваме към морската градина, като през целя път той си гледа в краката и мълчи. По едно време се разприказва - седял вчера в тоалетната, напъвал се, излизало трудно, едно кафяво
...и все за мен си мислел. Обърнал се да го погледне (акото) - и се плеснал по челото. "Брех, тази мома как позна, че съм задръстен?! " Спестих Ви подробности от описанието - от него розата ми увехна, аз млъкнах, Иван както си вървяхме направи рязък обратен завой, промърмори че има да учи за утре и ме заряза сама в морската градина с увехнала роза в ръка.
Продължи да се обажда и да се чуди защо не искам да излизам с него?!
А ние с момичетата му измислихме прякора Кенефчо Запеков - тъпо и по детски, но вярно
Аз имах 1, който ми инспектираше хладилника. Дойде, хапнем, пийнем, след около седмица - пак. А къде е онова филе, дето го ядохме миналия път. Доста остана от него.
И 1 пенсионерски - на приятелка баба й. Поканила гадже, тя купила вино, той донесъл луканка. Яли, пили и се веселили, каквото останало от луканката, той си го завил в хартийкат и си го прибрал.
И 1 пенсионерски - на приятелка баба й. Поканила гадже, тя купила вино, той донесъл луканка. Яли, пили и се веселили, каквото останало от луканката, той си го завил в хартийкат и си го прибрал.
А анкета ще има ли? Докато бях студентка, познавах "благороден болярин" от Търново, но за щастие не сме били гаджета. Веднъж ме помоли да му направя превод, който щеше да използва за дипломната си работа. Направих аз няколко странички превод и се разбрахме в една студентска кръчма да се срещнем, за да му предам нещата. Отиваме, пием по една бира, аз му давам превода, за пари въобще не се споменава, дори от любезност. Но муньовският номер беше всъщност, че всеки си плати биричката и по живо по здраво се разделихме.
Нямам нищо против да си разделя сметката с някой и винаги предлагам, но все пак в случая бях вършила услуга, която по стойност далеч превишаваше цената на една бира в студентска кръчма.
Нямам нищо против да си разделя сметката с някой и винаги предлагам, но все пак в случая бях вършила услуга, която по стойност далеч превишаваше цената на една бира в студентска кръчма.
Охххх, аз също имах 1 такъв, ама не беше "болярин".
Преведох му 1/2 книга за някакъв изпит (сума време изгубих) и накрая се видяхме в едно кафе (преди това бяхме излизали 2 пъти - водеше ме да се разхождаме в Южния парк - даже и кафе не бяхме пили заедно). Дадох му превода, каза "Благодаря" (поне възпитан беше
), всеки си плати кафето и ме изпрати до трамвая. После ме канеше няколко пъти да се разхождаме в парка, ама хич и не отидох. Препоръчани теми