бе смотла и аз бях... кво правят хората на 12 сега, кво сме правили ний, а? 
- Публикувана: 15 апр. 2007, 13:18 ч.
- Последно мнение: 17 апр. 2007, 19:44 ч.
вие на 12
Що точно за 12г. трябва да си говорим. Тази възраст не ми беше от любимите.
Каква съм била : Отличничка, много добро дете, свирех на пиано, гледах малкото ми братче, което навсякъде ходеше след мен като сянка, май в този период си мислех, че майка ми ме мрази, защото постоянно ме апострофираше, а тя се оказа, че си е мислела същото за мен 
Иначе момчетата ме харесваха. не бях надарена, бях си дечко, но винаги съм била много контактна... Абе не ми е определено това любимата възраст...
Бих предпочела да си говорим за възрастта 18-22
Сякаш помня всеки миг от това време. Цял роман нма да ми стигне да го опиша, най-хубавото време в живота ми 
Каква съм била
: Отличничка, много добро дете, свирех на пиано, гледах малкото ми братче, което навсякъде ходеше след мен като сянка, май в този период си мислех, че майка ми ме мрази, защото постоянно ме апострофираше, а тя се оказа, че си е мислела същото за мен Иначе момчетата ме харесваха. не бях надарена, бях си дечко, но винаги съм била много контактна... Абе не ми е определено това любимата възраст...Бих предпочела да си говорим за възрастта 18-22
Сякаш помня всеки миг от това време. Цял роман нма да ми стигне да го опиша, най-хубавото време в живота ми
На 12 бях тип "смотла" и отличничка , с доста наедрял бюст за което момчетата постоянно ме зяпаха,а част от съученичките ми завиждаха 
Кофти години.... няма да запомня пубертета с добро.... може би след 17 взех да се окопитвам и станах човек 
Гледам,че в коментарите си някои казвате,че момичетата тип "смотла" се омъжват по-рано?
Защо мислите така?
, с доста наедрял бюст за което момчетата постоянно ме зяпаха,а част от съученичките ми завиждаха Кофти години.... няма да запомня пубертета с добро.... може би след 17 взех да се окопитвам и станах човек Гледам,че в коментарите си някои казвате,че момичетата тип "смотла" се омъжват по-рано?
Защо мислите така?
Имах хубаво детство,но точно на 12 нямах грам самочувствие.Влюбена бях обаче,много.В съседското момче.И той ме хересваше.Това ми даваша крила.Обичах много да чета приказки,ама от онези вълшебните,с много герои.Имах и приятелка,тя беше страхотна.Много я обичах.И сега я обичам,но много рядко се виждаме.Тя ми беше радостта в живота и се казваше Радост.
На 12 бях свито и скромно момиче, което не можеше да заспи, ако не си е написало домашното и прилежно не си е научило уроците за другия ден, че и за една седмица напред. Дрехи, гримове, момчета - изобщо не стояха на дневен ред. Естествено, другите ме смятаха за смотанячка, зубърка и какво ли още не, не се радвах на голямо внимание от страна на момчетата. Те харесваха само надарените момичета, а аз бях... доста далеч от това определение. И понеже имах комплекс на тема малък (даже "липсващ" е по-точното) бюст, ходех все с едни широки блузки, повече като за момчета. Тогава дори сутиени с подплънки нямаше, та поне да позамажа положението. Не се бях целувала с момче, нямах гадже, само си фантазирах ту за някой певец, ту за някой съученик, ту за някой съсед. Въобще не съм била за завиждане, ама като се замисля, тогава май ми беше много по-весело и безгрижно, отколкото сега, когато отдавна съм скъсала с имиджа на примерната отличничка. Всъщност, скъсала съм с него само привидно, за заблуда на околните.
Ха, това е 5-ти клас...
Тагава бях мнооого влюбена. Малко по-влюбена в сравнение с 4-ти ,3-ти ,2-ри и 1-ви клас.Но , разбира се обекта не знаеше.
Майка ми се майтапи ,че за 1-ви път съм се влюбила в родилния дом...
Не съм била пълна отличничка, но повечето ми приятелките бяха. Имах си и 5-ци и тук-там 4-ка.
Отговарях за Политическата дейност в класа...
Стана ми смешно...
Не бях дебела. Бях се записала на лека атлетика ,но мама ми забрани, заради алергията и аз тайно ходех да тичам на стадион Славия в събота или неделя .Понякога си връзвах косата на опашки.
Много мечтаех , страшно много слушах музика и някъде по това време се влюбих и в Депеш Мод! / в подписа ми - поздрав /
/ 1985/86г./
Цялата стена над бюрото ми беше в техни снимки.
Имах си истинско детство с много приятелки , пълно с игри и зараждащи се въпроси...
Тагава бях мнооого влюбена. Малко по-влюбена в сравнение с 4-ти ,3-ти ,2-ри и 1-ви клас.Но , разбира се обекта не знаеше.
Майка ми се майтапи ,че за 1-ви път съм се влюбила в родилния дом...
Не съм била пълна отличничка, но повечето ми приятелките бяха.
Имах си и 5-ци и тук-там 4-ка.Отговарях за Политическата дейност в класа...
Стана ми смешно...
Не бях дебела. Бях се записала на лека атлетика ,но мама ми забрани, заради алергията и аз тайно ходех да тичам на стадион Славия в събота или неделя .Понякога си връзвах косата на опашки.
Много мечтаех , страшно много слушах музика и някъде по това време се влюбих и в Депеш Мод! / в подписа ми - поздрав /
/ 1985/86г./Цялата стена над бюрото ми беше в техни снимки.
Имах си истинско детство с много приятелки , пълно с игри и зараждащи се въпроси...
Бях много щура на 12.... Дискотеките вече ми бяха станали втори дом. Татко идваше към 4-5 часа да ме прибира. Много щура 
Много се биех, наравно с мъжката част.... В районото ме знаеха "с добро". 
Към 16 годишна се кротнах.... В даскалото не бях отличничка, преписвах, яко пищовчета. В учителите оставях погрешно впечетление и в последствие ме даваха за пример на сестра ми , която пък яко зубреше! Инече не съм имала проблеми и бях една от любимките, много мазно същество бях. Не бях от красавиците, по скоро дори невзрачна. Много приятели, много прекрасни мигове, много щуротий......... 
Много се биех, наравно с мъжката част.... В районото ме знаеха "с добро". Към 16 годишна се кротнах.... В даскалото не бях отличничка, преписвах, яко пищовчета. В учителите оставях погрешно впечетление и в последствие ме даваха за пример на сестра ми , която пък яко зубреше! Инече не съм имала проблеми и бях една от любимките, много мазно същество бях. Не бях от красавиците, по скоро дори невзрачна. Много приятели, много прекрасни мигове, много щуротий.........