Естествено Раждане и 21-ви век

Емем

О, да - тази книга я има и наистина се казва Прекрасният нов свят Там дори е доразвита идеята - не е нужно жената изобщо да се отделя от кариерата, работата и поддържането на прекрасната си форма във фитнеса, камо ли пък да се затормозява с нощно неспане, торбички под очите, които да изискват корекция с естетична хирургия и стреса от детско боледуване, което да я вкара направо при психотерапевта и да повреди кожата и цвета на косата й заради нарушеното й емоционално състояние - деца могат да се отглеждат и изобщо без присъствието на родители и пак да приличат на хора (поне външно). И като станат на 18г, може да се организират общи срещи с тези, които са дарили генетичния материал за създаването им - действително ще е интересно и изключително емоционално събитие...
Хора явно има всякакви - и за нещастие съм тъжно убедена, че скоро всичко това ще е факт.
Относно 200гр бебе - аз също имам спонтанен аборт и като повечето майки, които са преживели подобен ужас и като онези, които са понесли още по-тежък кръст - да отглеждат дете с увреждания, бих предпочела да спестя на детето си тази болка... Своята болка мога да нося и да живея с нея - но да гледам болката в очите на детето ми ще ме убие.
Между другото присъствах преди няколко месеца на една изключително интересна лекция в рамките на конгреса на лекарите-неонатолози, която беше изцяло посветена точно на този въпрос - етиката на реаниматора и дали е редно, хуманно и човешко да се поддържа живота на всяка цена, без да се взема предвид евентуалният бъдещ живот на това дете...

Ако отговоря на този ти пост, ще започне спор. Предпочитам да не го правя.

Темата да не би да е какво да правим, за да ги няма хората с увреждания? Грозно е

Точно това и аз имах в предвид.

Не изопачавайте нещата - Емем и аз говорим единствено за избора, който бихме направили лично ние, не по принцип. Ако решим да проследяваме спора по този начин - в такъв случай би трябвало да е забранено и прекъсването на бременност по медицински причини, нали - защото пак ще се роди дете с увреждане.

Аз така и не мога да разбера какъв ви е проблема, че някой е решил да ражда по един или друг начин.
Нали не го прави във вашият хол, пред вашето дете?

Дайте малко по-лежерно...

Аз не съм казала, че съм против различните начини на раждане! Може би, ако уточниш кого точно имаш в предвид, ще бъде добре.

Емем,ще се обиждаме ли сега? Да кажа ли някой ден на дъщеря си защо въобще е трябвало да се роди-беше при абсолютна безпроблемна бременност и ако бях решила да родя в къщи,не бих изпитала угризение,защото нямаше да знам какво ще стане....И не говоря само за това 200гр. бебе,а и за моята щерка...-защо цитираш само този ред-а не и следващият?...а и за много други бебета...и дано ти не го изпиташ-защото ако си го изпитвала си станала един безсърдечен човек,а пък ако не си-дано да не го изпиташ....И който се съмнява в думите ми да влезе в тема"недоносени бебета" и да си поплаче като чете майките с какво се борят и как страдат и се радват на рожбите си...И се радват не заради това че са родили в къщи
И казах мен да не ме напада никой,щото съм духала рани-за мен замириса вече...МОЛЯ,не ме цитирайте..и раждайте как си искате,не на мен...То пък се скъсаха да ме цитират бе....не разбирам като не сте изпитали нещо-що цитирате даден човек?

Афродита, аз никого не обиждам - не знам ти защо се обиждаш? 

Нали ти казах - изпитвала съм го. Губила съм плод на желана бременност. Така му е било писано и съм приела нещата такива, каквито са. В живота се налага понякога да умеем да губим. И в болница също можеш да загубиш бебето си, нали?

Няма да уточнявам, защото въобще нямам намерение да се карам с някого.
Абсолютно ми е все едно кой какво мисли за раждането в домашни условия.
Дразня се, когато тема пусната информация се изражда в безсмислено размахване на гръмки фрази и обиди към хора, които нито са познати на някого от тук пишещите, нито им се бъркат в начина на живот.

Въпрос на престиж ли е да се обиждат хора, заради решение което са взели и което по никакъв начин не засяга другите?
Като чета някои мнения а-ха да повярвам, че в болниците никой не умира.