Първи (ранни) признаци за бременност

Здравейте.

Искам и аз да споделя моите първи признаци.

1. Започнаха да ме болят гърдите и бяха станали огромни.
(Мислех си че е заради предстоящата менструация)
2. Отвори ми се такъв невероятен апетит, че направо незнаех какво да направя с този постоянен глад. Най-много ми се ядеше кисело мляко, а преди не го понасях защото ми беше прекалено кисело.
3. Почнаха болките ниско. Бяха прекалено остри, затова се усъмних че има нещо.
На осмия ден си взех шуър чек и ми показа една черта и другата беше бледа. Реших че няма нищо. На 12 ден отидох на гинеколог и той ми каза че не съм бременна, защото нямало плоден сак и че тези болки били от нещо друго. На 20 ден си направих отново тест (този път си купих Престо) и ми показа 2 чертички.

А относно будуването нощем и сънливостта денем тя също присъства на дневния ред.

Надявам се да съм помогнала 

Скъпи кандидат-мами, бързам да споделя с вас и за моя път към откриване на живота в мен, защото знам колко важно е всяко съобщение за “търсещите”. Нали и аз съм така, жадно попивам всяка дума от форумите и искам да прочета и още, и още.
При мен признаците са наистина много и се появиха съвсем рано (за мое щастие не са крайно натрапчиви и ги понасям добре). В средата на месеца, започнах да регистрирам разнообразни промени в тялото си, но вместо горкият ми мозък да ги свърже с евентуална бременност, намирах само поводи за безпокойство и се чудех какво ми става (най-обезпокояващото беше появата на стягане в сърдечната област и чувство за тежест в гърдите – кой ти е знаел, че тялото може да реагира и по този начин).
Бях започнала още след първия опит да се ровя за информация за признаците на бременност. Може би, не обърнах внимание на сигналите, защото първоначалната информация на която попаднах е, че най-ранния симптом е зацапването при имплантиране на яйцето в маточната стена (около осем дни след зачеването). Направо се чудех как ще издържа до тогава. А в същото време признаци като болезнени гърди и гадене ги даваха да се появят едва седмица – две след зачеването. Това ме навеждаше на мисълта, че не е редно гърдите да ме болят веднага след овулация, което ми се случваше всъщност. Още повече, че това е типичен ПМС за мен и започнах да губя надежда, че бебчо е станал. А и четейки различните статии, все повече стигах до извода, че зачеването на бебе съвсем не е проста работа и понякога са необходими значителни усилия. Мислех си, че трябва да съм голяма късметлийка да се е получило още през първия месец, а толкова го исках и тайничко се надявах.
Всъщност, съвсем първото нещо, което констатирах като “отклонение” беше неистовата потребност да ходя по малка нужда. Има дни, в които нямам мира – едва излязла от “гримьорната” и хоп, получавам отново позиви за уриниране. Винаги съм издържала и най-дългото пътуване без да пишкам, но сега беше невъзможно. Взех много да ожаднявам, направо се чудех на себе си. Иначе съм, като камила, цял ден карам и без капка, а сега на работа не мога да издържа без течности. После дойде ред и на гърдите. Винаги след овулацията са ме боляли, дори повече и от сега, но различното е, че потоянно са настръхнали.
Сладкото все да ми опротивява, толкова много, че не можех да го погледна, а при нормални условия не можех и ден без да се подсладя. Взех да налитам само на готвено, нищо друго не ми се ядеше, проявявах странни капризи по отношение на храната. Преди, сутрин за закуска, обичах да си хапвам кроасанче или поне трябваше да сложа нещо в уста (по възможност сладко), а почнах да се будя със “сърдит” стомах, не искащ да помирише нищо. Като хапнех, започваше да ми се гади + екстра: леки киселини (странна работа, викам си, нещо взех съвсем да се повреждам). В същото време, на няколко пъти констатирах, че цигарения дим го усещам много по-остро и дразнещо от всякога. По навик, сутрин, си вземах кафе, но чашата следобед оставаше почти пълна.
Станах нервна и раздразнителна, и някак по-особена. Дори и половинката ми го усети. Имах едно такова усещане, че съм бременна, думичката наистина е "усещане", а не внушение или логическо заключение, направено в резултат на безкрайните ми симптоми (все още си мислех, че първото което трябва да чакам е имплантирането и чак тогава всичко останало).
И така, докато един ден не попаднах на този прекрасен форум и не започнах да припознавам себе си в описанията на момичетата. Направо щях да падна! Започнах бързо да си давам обяснение за всяко едно мое състояние.
Тялото ми с всеки изминал ден ми подготвяше нови и нови изпитания. С приближаване на датата на толкова неочакваната М започна да ме боли кръста; гърба; получих главоболие (за щастие слабо); крайниците ми натежаха, все едно са пълни с олово; тъпите болки в корема се усилваха, но за мен бяха галене в сравнение с предменструалните; почти постоянно ми беше студено; чувствах един такъв цялостен дискомфорт - и физически, и психически. Преди два дни, вечерта, коремът ми взе да ме стяга по-сериозно. Не му обърнах внимание. Отидох до тоалетната и какво да видя – въпросното зацапване. Появи се еднократно. През нощта нямах течение, но въпреки това, следващия ден треперих да не би да прерасне в М. Все още не съм се успокоила, защото утре, 01.12., е датата на въпросната М. По принцип съм търпелив човек, но просто не можех да чакам до 1-ви и след 1-ви и преди четири дена не издържах и си направих тест. Искрено се молех да видя втората чертичка. И, о, не мога да повярвам – появи се! Просто замръзнах (представям си ако беше изненада за мен, сигурно щях да припадна). Взех още един след два дни - и той положителен! Едвам се сдържам да не си купя и днес, но казах си "Край!" - ще чакам закъснението!
Освен всичко останало ми се спинка – постоянно. И ме понамързява (а иначе съм пълна с енергия), но за сметка на това съм станала по-бойна, реагирам по-крайно, въобще самочувствието ми се е повишило (може би, е нормално явление).
Та, като направя едно обобщение, само където нямам запек и газове, всичко останало – налице. Дано поне, те не се появят – наистина ще ми бъдат много неприятни.
Преди два дни започнах да вземам фолиева киселина – гаденето ми понамаля и апетита също. Но знам ли, може би е просто съвпадение.
Сега с нетърпение чакам да не ми дойде и да отида на лекар. Все още радостта ми е плаха и обвита с много несигурност, но не съм изпитвала по-голям трепет в живота си и го пожелавам от все сърце на всички, желаещи час по-скоро да станат мами!!! 

Здравейте, момичета!
Имам един такъв въпрос към вас- възможна ли е бременност при констатирано запушване на тръба- правена цветна снимка( отбелязвам, че имам една), а при продухване от няколко процедури (след цв.снимка) пропусна съвсем леко?Защо ви задавам въпроса? Защото, четейки всичко,което вие сте споделили за признаците- имам вече закъснение от 8 дни на М;освен това на 18 ден от цикъла, получих леко прокървяване,което беше слабо,по-скоро зацапване за 1 ден, болки ту вляво или дясно.
Пиша и питам,тъй като се "страхувам" да си направя тест-да не се окаже хормонален дисбаланс или нещо такова.Ако имате отношение или случаи такива-отговорете ми!
Аз все пак ще си направя тест! Обещавам и на себе си!  До скоро!!!

Може ако е запушена едната тръба.

topsi, аз съм на принципа "невъзможни неща няма". Не бива да стоиш повече в неведение, какъвто и да е резултата, за твое добро е да го знаеш. Желая ти позитивни вълнения след теста!!!

Скъпи момичета, когато миналата година започнахме със съпруга ми да мислим за бебе, тази тема много ми помогна - най-вече споделения опит на майките. С такъв трепет четях и препрочитах всички материали в библиотеката, а сега дойде и моя ред да ви кажа как стана при нас. От декември миналата година започнахме с опитите за бебе. И изненадата беше, че януари забременях - едва от втория опит. Датата на последната ми менструация беше 1 януари, а цикъла ми идва на 27-28 дни. През цялото време си следях температурата и си правих графика и така около 12-13 януари успяхме. В началото нищо не чувствах и не подозирах - не съм вярвала, че мога да забременея така бързо. Но след около десетина дни( от зачеването), отваряйки едно пакетче с носни кърпички, изведнъж ми стана лошо от миризмата и започна да ми се гади. Тогава за пръв път се усъмних, че може и да сме успели. Трябваше да ми дойде на 29 януари и разбира се нямаше нищо. Нямах болки в гърдите , нито в корема. Нямах ръждиво зацапване от имплантацията. Изобщо никакви признаци! На другия ден си направих тест и той беше отрицателен. Така се мина около седмица и все още нямах цикъл, но започнах да чувствам някакво напрежение в корема и пак направих тест. За моя най- голяма радост беше положителен. Сега се радваме на едно прекрасно момченце! Пожелавам на всички вас да изпитате тази радост!   

Здравей weselata,
след два дена направи отново тест и ако пак ти покаже отрицателен резултат отиди на лекар. Това е моят съвет. Но в крайна сметка ти решаваш. Желая ти успех

Здравейте искам да попитам кога според вас е възможно да се установи най-рано с тест за бременност наличието на същата.С мажа ми сме едва на първия си опит, от преди 15 дни и по п-п на 15-17.12 трябва да ми дойде. Надявах се да стане ама май сега чуствам позната болка ниско в корема....Дали да се притеснявам ако не стане. нЕ съм била на хапчета , просто се пазехме...

Здравей  desiniko,
това е кратък период. но ако сега не стане не се обезкуражавай. При нас стана на 4-5 месец.
Между другото трябва да си спокойна, всяко  притеснение ще ти повлияе. Поне при мин беше така, напрежение на работа, нерви -нестава и нестава. Но след като се успокойх изненада ,дори и аз не можех да повярвам. Направи теста след седмица,а за лекар поизчакай, това е съвет от мен. Желая ти успех

Здравей, има двойки, които с години опитват и не става, така че не се шашкай, миличка. Бъди оптимист!

Да споделя и аз какво изпитвах, пък и все още изпитвам, та дано съм полезна на всички 

В началото още, може би някъде седмица преди М, забелязах на ежедневната превръзка нещо като бледо ръждиво течение, но много леко. Тогава не му обърнах внимание (явно е било по време на имплантацията  ). После 2 дена преди М като почнаха да ме болят кръста и яйчниците    .... направо ужас. Но мен по принцип преди М си ме болят, та помисилх че и този път не е станало нищо. Обаче мина деня на М, още 4 дена минаха, а болките продължаваха, но следа от М нямаше. Тогава се усъмнихме и решихме да направим тест - мнооооооогооо бледа чертичка, но я имаше. На следващия ден пак тест - пак същото. Аз много се учудих, защото освен болките в кръста и яйчниците, никакви признаци. Но след 5 дена почнаха и гърдите - отначало лекичко, само при натиск, а после и без изобщо да ги докосвам. Добре поне че кръста ме остави. Апетитът изобщо не ми е в повече, даже напротив. Сега и болките в гърдите намаляха и са само при натиск и от време на време ме сърбят зърната (нещо почвам да не понасям ептен сутиените  ). За това пък от 3 дена почна да ми се гади  , особено сутрин положението е жестоко. Днес е 21 ден от закъснението. Не съм се чувсвала уморена или пък да ми се спи. Само дето много често пишкам и през ноща ставам по 2 пъти поне. С настроенията съм наред - нямам изблици на радост или тъга, не съм раздразнителна (но това може да се дължи и на факта, че мъжът ми много ме гледа и се грижи много за мен)

Ами това е в общи линии май. Само забравих да кажа, че на 10 ден от закъснението бяхме на ехограф коремен и докторът нищо не видя, каза че матката е или като пред М или като при бременност. Ние взехме тест отново, защото се притеснихме и този път чертичката беше ярка и дебелаааа 

Е това е от мен. Дано съм помогнала 

Пожелавам на всички скоро да изпитат симптомите на бременноста ... е, може би да са по-лекички 
От мен  и   

Здравейте и от мен, момичета! 
Много се радвам, че пиша тук !
Ами аз ще започна отначало. Последен цикъл - 20 окотмври 2006 година. Овулацията ми беше на 21-я ден, т.е. на 9-и ноември. Засякох я с тестове за овулация и с мерене на базалната температура. Първите усещания започнаха след седмия ден след овулацията. Тогава не обърнах внимание, защото тези усещания не са по - различни от тези, които чувстваш, когато ти е лошо, или си препушил примерно. Единственото различно беше усещането на 8-ми ден след ову, което не мисля, че е еднакво за всяка жена и аз го забелязах само защото се наблюдавах. Най - точно мога да го опиша като схващане - от корема до бедрата. Не можеж да се обърна нито настрани, нито по корем. Това беше само за един ден. Направих тест на 11-я ден след овулацията и имаше бледа черта. След 11-я ден започнах да ставам в 5,00 сутринта, което никак не е характерно за мен. И това отмина преди 10 дни. Продължих с тестовете до 18-я ден, за да видя дали нивото на хормона се качва - и да, качваше се . Не правете като мен - две причини - излишен стрес и излишни пари ! Тест се прави СЛЕД закъснение . Признаците започнаха от деня, когато трябваше да ми дойде МЦ. Същите предменстурални болки, гърдите продължаваха да ме болят още от след овулацията. След като мина датата на очаквания МЦ /около 4-5 дни след това/, болките в корема спряха. Започна да ми става много лошо. Непрекъснато. Това започна след като вече имах над 10 дни закъснение. Чувствам се като парцал, лягам най - късно в 20,00 часа и ставам в 8,00 сутринта . Не съм повръщала, но ми се повдига. И най - стресиращото е едно чувство, че си променен завинаги, което отначало те кара да се чувстваш ужасно и да забравиш колко си искал дете, но после отминава. Приятелите много помагат в тази ситуация . При мен днес настъпи промяната - след като чух сърчицето /т.е. не го чух, а ми казаха, че се чува /.
Ами това е в общи линии- напрегнати гърди, гадене, недоспиване, изнервеност.
Желая успех на всички и ще редактирам постинга си, ако се сетя още нещо, обещавам!