Правите ли така?

Иса, на практика може и да е еднакво, но "Ако..., ще" не ми звучи като избор, а като поставяне на условие. Докато "Как предпочиташ - така или така" за мен звучи много по-уважително към детето. Моето поне на първия вариант евент. би се запънало т.к. инстинктивно, като всяко дете, не обича да му се налагат условия, докато на втория дори би си почувствало доволно, че може да избира. Поне на мен "Ако си измеш ръцете, тогава ще получиш това, което искаш" ми звучи различно от "как предпочиташ - да си измиеш ръцете и да ти го дам, или да отложим за по-късно"

Ако трябва да бъда честна, тук това ми звучи като чиста демагогия. Дали ще кажем "ако" или "когато"? Нюанса дали е достатъчно ярък за едно 2-3-4 годишно дете? И има ли разлика как ще го кажа, ако резултата не подлежи на дискусия? Ако използвам за пример последния постинг на Лекси - ръцете ТРЯБВА да се измият така или иначе, избор няма. Тогава дали ще е "ако" или "когато" е чиста проба гимнастика за мен. Избор така или иначе няма и на детето това му е ясно мисля аз. Ако на нас, възрастните, не ни е ясно и се крием зад резервни думички... Хм.

И аз бих искала да си мисля, че имам избор: тази сутрин дали да стана в 5.30 и да закарам и тримата на училище и ДГ или да спя до 10.00 и да отидат някакси сами по училища и градини. Но нямам такъв. И при тях е така - живота не винаги предлага възможности за избор и човек трябва да го приеме. Какво толкова страшно, ужасно и стресиращо има в това децата да знаят, че не винаги имат избор? И кое налага да се крием зад думи разни и да се правим на маймуни, за да има добър краен резултат, задоволителен и за двете страни???

Според мен  е хубаво детето да има изобор, но също така е хубаво още от малко да знае, че има неща, за които просто няма избор. Всеки един от  нас прави един тон неща, без непременно да ги харесва или да му е приятно.
Защо да създавам в детето си илюзията, че винаги има избор, като истината е,  че няма. Защо да се пазаря с нея и да я питам какво предпочита, след като има неща, за които нейното предпочитание няма никакво значение-ръцете трябва да се мият, трябва да се къпе, трябва да  се спи, трябва да се ходи на градина или на училище........Избора е само, доколкто може да си избере дали ще го прави с желание или без. Синът ми мрази да го пращам на магазина, но се налага да ми помага и единственият избор , който му оставям е дали да мрънка отивайки или да иде и да забрави за случая. Гледам, че напоследък избира второто:))

Да, май си права. Сега попрегледах "Отговорът е НЕ" на Синтия Уидам. Там този подход пък се нарича  договор "Когато...тогава" и се описва като "един по-неконфликтен начин да принудите детето да ви сътруднич, защото знае, че в замяна ще получи привилегия.... и е чудесно средство, преди да прибегнете до предупрежденията." Май всички го използваме под една или друга форма.

Днес ми се случи следното: бяхме пуснали детски песни на уредбата, скачахме, танцувахме, накрая и се разлигавихме. Наско взе една торба, в която преди това беше събрал елементите от един дървен пъзел, размаха я и те се разхвърчаха из цялата стая. Едно парченце ме удари. Казах му да си ги събере и да не прави повече така, първо, защото ще ги загуби и второ, защото ме удари без да иска. Направи се на разсеян и продължи да си скача. Предупредих го, че ако не ги прибере ще спра музиката. Нъц. Спрях я. Той се поогледа, поогледа, легна на земята и се разрева. Отиде до уредбата да увеличи звука, но аз я бях поставила на пауза. Прибра елементите и ми каза "мамо, виж, Насито бра гачките". Пуснах му музиката.
Одеве се беше качил на любимия си джип и мачкаше всичко наред, включително и разпиляните играчки. Казах му да слезе и да ги прибере, защото ще ги счупи. Хванах джипа, да не може да се движи и му казах да слезе, ако не иска да му скрия джипа и да не го кара скоро. Слезе, прибра си играчките в една чантичка, че даже и я занесе в коша при другите играчки.
Не занм дали е "ако... ще..." или "така ли предпочиташ или онака", но трябва да знае, че съществува нещо, дето се нарича ред и той трябва да го спазва, без значение дали му харесва или не.
Може да предпочита тези или онези маратонки, тази или онази блуза, това или онова за закуска. Но трябва да си прибира играчките, да си хвърля мръсните дрехи в коша за пране, напикания памперс в коша за смет и т.н.. А спането, хигиенните навици и излизането на разходка никога не са били подлагани на коментар. Те си съществуват постоянно и неизменно от първия ден, така че тях няма какво да ги харесва или да не ги.

Моята рошла е още малка и нямам опит по темата, но изчетох всичко с интерес.
На тези, които са харесали или са се замислили над "Татко забравя" мога да препоръчам тази темичка http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=105644

Смятам, че този метод "тогава...когато" е по-добър от разни насилствени и агресивни методи, но си е чиста манипулация и детето привиква да смята, че всяко нещо се прави, за да му се даде друго и така то фактически не се съгласява да сътрудничи, а търгува. Дари не иска да и решат косата и няма да си я реше сама, а ще иска да получава нещо. Това, което трябва да направи, детето ще го прилага като средство, а не като цел, така че ну мисля, че методът действително действа, просто действа на момента, но не и в дългосрочен план. Така децата се учат да се пазарят и мислят, че всичко е въпрос на договорка. Всъщност, това е полезно качество в съвременния пазарен свят, но на мен не ми допада.
Иначе, прави сте, всички го ползваме понякога.