Държа се мило с хората,но ми трябва време,за да се доверя на някого и да го допусна до себе си. Имам 3-4 истински приятелки и много познати 
- Публикувана: 28 апр. 2007, 10:30 ч.
- Последно мнение: 29 апр. 2007, 11:58 ч.
Допускате ли много хора до себе си?
Добре, защо според вас не е хубаво да се допускат повече хора, да се създавт нови и нови отношения?Лично аз не виждам нито едно отрицателно нещо в това.
Няма нищо отрицателно,разбира се . НИЩО , което те кара да се чувстваш добре и което изпитваш желание да правиш, не е отрицателно.
Гледай сега, просто нещата до голяма степен опират до двата основни психологически типа- ти явно си екстравертна личност и имаш вътрешна потребност да общуваш и да завързваш нови и нови контакти .
Има обаче хора , като колежката ти , а и като мен и още доста други - които не ги кефи идеята.
Те са по- затворени и необщителни и обикновено ги преценяват като студени хора. (Поне в моя случай е така.)
Цитат
Колежката не успя да ме убеди в гледната си точка, ама изобщо - доводите и причините и бяха безмислени. Затова и пуснах тема.
Може да не е успяла да те убеди , нейните доводи да ти се струват безмислени и пр, защото сте различни. Мен примерно сигурно би ме убедила .
.
Ако са от моята кръвна група (което е изключително рядко) ги допускам с лекота. В останалите случаи спазвам дистанция, ненарочна. Доста контактен човек съм и поради едно стечение на обстоятелствата имам доста познати, но приятелите ми, истинските ми приятели ... те се броят на пръстите ми на едната ръка. 
Какъв човек сте вие?
Но не допускам прекалено близко хората до себе си - както се казва в "Декстер" -" Как да допуснеш хората прекалено близко до себе си, нали някой може да разбере какъв всъщност си ..."
Параноик по рождение съм ....
Ако са от моята кръвна група (което е изключително рядко) ги допускам с лекота. В останалите случаи спазвам дистанция, ненарочна. Доста контактен човек съм и поради едно стечение на обстоятелствата имам доста познати, но приятелите ми, истинските ми приятели ... те се броят на пръстите ми на едната ръка.
всичко е въпрос на срещане на сродна душа. На крастави магарета, ........ За това статистики няма, обобщения още по-малко.
Човек може да срещне приятел и на 5 и на 50г. - просто се случва да се срещне с друго магаре
. Познанствата са просто част от ежедневието, а от тях понякога произлизат чудесни приятелства. А хората трябва да се приемат и обичат такива, каквито са - все пак и ние не сме идеални /колкото и до не ми се вярва 
/, та затова думи като предателство.... ми струват ми се малко пресилени /в повечето случай само, не отричам, че понякога си е точно така/ Може се някъде по житейските пътеки да се разминете с приятел, но пък да срещнете друг. Та на въпроса - общителна съм, лесно създавам контакти, не много лесно срещам някой от моята кръвна група, но пък като срещна, това ме прави много щастлива...
Общуването обогатява.... поне мен.
лесно общувам с непознати, но мнооого трудно допускам хора до себе си - ако говорим за истинско приятелство и близост. това при мен си е защитен механизъм в чист вид - срещу разочарования.
честно казано, не го имам за особено правилно, защото от време на време ми е самотно - но нямам сили - а и желание - да се променям т.е. да се насилвам да си отварям душата за някого.
честно казано, не го имам за особено правилно, защото от време на време ми е самотно - но нямам сили - а и желание - да се променям т.е. да се насилвам да си отварям душата за някого.
Нямам проблем да общувам с непознати, въпреки притеснителността си понякога (имам проблем да ги допускам в близост, граничеща с откровения). Действам избирателно ( защото съм се поучила от грешките си ). Но това не пречи да съм в добри отношения с колегите си, примерно. Не живея в крайности - мога да бъда приятелски и усмихнато-настроена към непознат/слабо познат човек, без да ме притеснява факта, че не бих искала да споделя дълбоко лични чувства и емоции с него. Истински близките ми се броят на пръстите на едната ръка, както се казва.
Мисля, че разковничето е да си общителен и усмихнат човек, но да не приемаш всяко ново познанство/контакт твърде лично... Балансът му е майката.
Мисля, че разковничето е да си общителен и усмихнат човек, но да не приемаш всяко ново познанство/контакт твърде лично... Балансът му е майката.
.....Много бързо преценявам дали ми допада 4овека отсреща и тогава действам или бездействам
И аз така
Докато, четях някои от постовете се успокоих , че не съм единствената смятаща се с отклонение в това отношение. В повечето случаи все съм била свидетел на коментари от рода как хората лесно завързват контакти , но се застопоряват на ниво добри познати, много добри познати и т.н. йерархични степени по скалата на познатостта. Аз винаги съм била в другата крайност не мога да кажа, че лесно установявам нови контакти(с някакви изключения), но пък сметна ли , че с даден човек си допадаме в някакъв аспект, нещата обикновено се развиват с главоломна скорост, не съм от хората поддържащи някакви бариери (не казвам , че това е лошо), но не е за мен. Някак си винаги ми е била странна тази категория добър познат(вероятно , защото ми е било трудно да се вместя с нея), в смисъл , че аз също съм от хората влагащи много емоция (макар и вътрешно в повечето случаи), енергия и т.н. и алтернативния тип отношения считам за повърхностни(а с годините установявам , че не трябва да подхождам така крайно), но разбира се човек трудно бяга от природата си...и всъщност не трябва толкова да се опитва да се вмести в обществените стереотипи(от рода на това , да има еди какъв си брой приятели, толкова познати, добри познати (съответно от детинство, пък семейни и дрън-дрън).Банално , обаче факт, човек избира да живее по начина, който се чувства добре(или си мисли, че живее добре) !
! Винаги съм имала малко малко приятели и винаги съм си мислила, че искам да имам повече. До един момент, когато така се случи, че се запознах с много на брой все прекрасни хора, с всеки един от които имах възможността да общувам пълноценно и истински, така както искам. Ами не можах, накрая се чувствах напълно изцедена емоционално.
Аз съм човек на едното. Не поради някаква причина от миналото, просто съм си такава. Винаги търся единственото. И когато допусна някого до себе си, го допускам изцяло. Влагам цялата си емоция, енергия, чувство и т.н. в отношенията ми с този човек. Колкото повече се увеличава бройката, толкова по-малко успявам да го правя това горното, защото просто нямам физическата и емоционална (най-вече емоционална) възможност да се раздавам до край на много хора. Затова предпочитам да съм с по-малко хора.
От друга страна при мен допускането на някого до мен е свързано с хвърляне с главата надолу и пълно разкриване, което при това става бързичко. И ако не съм преценила правилно човека, много боли. ПРитеснението ми обаче, че от страх да не ме заболи мога да изпусна някой ценен за мен човек, ме кара да го правя отново и отново и винаги да повтарям една и съща грешка. Така и не се научих
Аз съм човек на едното. Не поради някаква причина от миналото, просто съм си такава. Винаги търся единственото. И когато допусна някого до себе си, го допускам изцяло. Влагам цялата си емоция, енергия, чувство и т.н. в отношенията ми с този човек. Колкото повече се увеличава бройката, толкова по-малко успявам да го правя това горното, защото просто нямам физическата и емоционална (най-вече емоционална) възможност да се раздавам до край на много хора. Затова предпочитам да съм с по-малко хора.
От друга страна при мен допускането на някого до мен е свързано с хвърляне с главата надолу и пълно разкриване, което при това става бързичко. И ако не съм преценила правилно човека, много боли. ПРитеснението ми обаче, че от страх да не ме заболи мога да изпусна някой ценен за мен човек, ме кара да го правя отново и отново и винаги да повтарям една и съща грешка. Така и не се научих
Много хубаво казано.
Обичам да се запознавам с нови и различни хора, но те за мен са просто познати. С повечето хора с които сме познати просто ме мислят за дръпната и надута и почти винаги първото впечетление за мен е такова. Не целя и да съдавам друго мнение, просто се пазя от лошотията и завистта на хората. Имам точно 3-ма до мен много близки хора, на които имам 100% доверие и единсвено те ме познават най-добре и знаят във всяка ситуация как ще реагирам, какво мога да кажа. Мога да излея душата си пред тях без да имам задръжки или някакви претеснения. С годините се научих да отсявам приятелите си и да бягам от лицемерието, лъжата, подлостта.
Препоръчани теми