Как се справяте със злоядите си деца?

  • 1 480
  • 31
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 917
Ха, какво пухкаво бебенце! От какво се притесняваш, като гелдам доста добре си върви. А разбирам да е някое супер кльощаво...
Явно добре си върви детето, а щом не и се яде, значи не е гладна. И аз по едно време се бях хванала в тоя капан с настояването, но добре, че навреме се поправих. Не наддаваме много (по 200 гр. средно), но щом си е жизнено и весело детето, няма място за притеснение  Peace
ми аз от прекалено грижи ли от какво /или може би съдя по себе си Embarassed Heart Eyes/ и все ми се струва, че малко си хапва. Иначе тя не е нито слаба нито едра - на годинка беше 9кг. 900гр., съвсем нормално, ама на гледайте ме до къде стигнах, но се променям и съм доволна от това, че ви послушах. Сега всичко си дойде на мястото - ще си хапва по толкова, по колкото му се хапва на детето Hug

# 31
  • В кошера...
  • Мнения: 527
За съжаление при нас и тази тактика не работи. Просто стигнахме до там аз да се предам - синът ме победи в тази игра на нерви. От 10 дена почти е отказал храната - няколко хапки краставица/имам предвид 5-6/, 1-2 маслини и това му е яденето. Иначе като види храна и започва да крещи - все едно целия свят ще глътне и после нищо - само ни лъже. За съжаление няма любими храни/освен краставица и маслина/, положението с бисквитите е трагично - поне тях да ядеше, солети - по 2-3 и това е. Зрънчо рядко/5-6 пръчки и това е/. До вчера изяждаше поне по 1 киви и 1 банан на ден, понякога 1/4 меденка или плодово млекце. Днес и кивито отказа. Нищо не помага. Иначе е  много жизнено детенце. Обаче моите нерви вече ги няма - не ми се готви, не ми се предлага, само хвърлям. И това не е период. Така е от 2-рия си месец на тоя свят. Нулев интерес към храната. Съжалявам, че се оплаквам толкова, но ми е болна тема... Не съм го насилвала никога - или поне аз така смятам. Понякога повече настоявам, но вече и за това нямам сили. Целият ден отива в приготвяне, опит за хранене и хвърляне в коша.

Общи условия

Активация на акаунт