За и против абитуриентския бал?

На мен мисълта ми е, да се празнуват всички радостни моменти в живота на човек независимо как. Всеки сигурно има с кого да празнува. Преживяваниата и емоциите за всеки повод са различни и неповтоми.
Сигурно почти всеки, който е бил на абитуриентски бал, може да разкаже някоя запомняща се издънка или щуротия, споменът за която ще поддържа младежкия дух за  цял живот.
Ето Ал мрази балните рокли, но не съжалява, че е празнувала.  То и без това като си пийнеш, вече не ти пука, кой е дошъл с бална рокля, кой с баба си, кой - с луксозна лимузина.
Аз също нямах намерение да ходя на бал. Бях от първия випуск УПК. За тези, които не са чували - последната година като завършвахме, учихме в друго училище в нов клас. Не можех да си представя, че ще бъда цяла вечер с още 8 паралелки само момичета, които познавах бегло, едва от няколко месеца
Директорката беше категорична - никакви момчета, никакви проблеми!
В далечната 1984г. униформата за бала беше - рокля от розова или светло синя изкуствена коприна с рязана машинна бродерия, с дължина до средата на коляното и дълъг ръкав, шита в модна къща "Галатея" - Варна.
ПРическата - прав бретон до веждите и букли на едри ролки с дължина до средата на врата А, и чанта - класически фундамент.
Честно казано, всички момичета приличаха на 50 годишни лелки.
В знак на протест отидох на бала с черна дълга рокля с дълбока цепка отзад, черно боне с черна воалетка  и .... майчини ридания -
"да не сме умрели, че отиваш на бала си в тоя траур".
На всичкото отгоре най-безочливо свалих даскала по руски - 24 годишен ерген, който веднага се "светна за театъра" и с вид на порядъчно почерпен обяви, че след ресторанта бала продължава в нощния бар, но вече с момчетата от техникума по корабостроене, които  вече празнуваха там.
Докато намерят микрофон на директорката, народа вече беше в бара.
Естествено кувертите си ги бяхме взели предварително и уговорката с корабостроенето също. Само не знаехме как ще се развият събитията с шефката.
След нощния бар вилняхме на плажа.
Никога повече през живота си не съм преживявала такива емоции. Заредиха се студентски купони, екскурзии, фестивали, след това служебни партита, сватби и круизи ... е така, както съм дивяла на този бал, не ми се е случвало.
В къщи се прибрах, забележете ... с къса рокля или по-точно остатъци от рокля, пристегнати с мъжка вратовръзка. Вместо чанта и обувки - найлонова торбичка с няколко мидички и плавници.
Като ме видя, майка ми щеше да колабира.
Баща ми ме погледна над очилата и подхвърли - "а бе, ти се благодари, че си идва с гащи". 
Ако не бях отишла на бала, със сигурност щях да скучая.
Затова и аз не съжалявам, че бях там.
Макар и без стария клас и приятели беше шеметно преживяване.




 

Аз съм за това, да има някакъв вид купон за завършващите средно образование. Да отбелязва един етап от живота им, раздялата с класа и училището и пр. Дали ще е под формата на екскурзия, купон някакъв или нещо друго-нека самият клас/училище си реши.
Не ми харесва събирането с цел не да се поздравят децата, а да си покажат тоалетите.
Против съм начина, по който изглежда една абитуриентка-със сигурност поне 10 г над възрастта си.
Против съм това, да се тръшкат пари залудо.
Моят бал беше пълен ташак. И аз съм от прецаканото поколение с недоразумението, наречено УПК.
Всичко ми е като насън. Събраха ни в някакъв ресторант, в който бяха и момчетата от СТУК-а (за тези, които не знаят това бе училището с не особено добро реноме, тези, които не можеха да влязат на друго място отиваха а)в химията-бълваща работници за Девненските заводи, б) в СТУК-работници за корабостроителницата, в)Мара Тасева-за тъкачки). Споменът ми е, че всички ергени бяха облечени в бяло, като че се бяха наговорили. Нямаше танци, нищо не помня от храната. Спомням си, обаче, че нямах цигари  и чаках едно новозавързано гадже (някакъв идиот, пътуващ по корабите) да ми донесе цигари, както и да ме заведе на дискотека. Просто нямах какво да правя с тези непознати хора. Срещнах се с приятели от стария ми клас и цяла нощ се мотахме по някакви тъпи дискотеки в курортните комплекси, сутринта се прибрах в 6ч отвратена от това, че "гаджето" се опитваше да ме обладае в таксито 
Втората вечер си спомням, че бяхме в бар/дискотеката, която минаваше за най-добра на Балканите дори - Астория. С кого бях-нямам спомен. Като цяло-пак тъпо ми беше.
След това имаше много хубави дискотеки, и хиляди пъти по-добри преживявания.
С класа, с който бях 3 г (защото тогава така беше - 8, 9 и 10 клас) ако да сме имали вечер, нямам спомен. Ние пък и един клас бяхме...
Абсолвентската ни вечер за сметка на тия инфантилни спомени, беше нещо незабравимо.
Изовдът ми е, че е добре да има добра организация, хубав клас, добър класен ръководител и тръпка в сърцата на децата (защото на 18 си все още дете, амакр да си мислиш други работи).

зна4и по4ти на прав път съм за цената средно и по4ти нормално хар4ене без изцепките- да кажем с цветята за празника и на ръка закръгляме на 1000лв.да му мисля отсега за да няма изненади!

Аз лично съм против- мое мнение.
Моят бал ми хареса, 2 нощувки на морето, дискотеки, направих си купон, но не със съучениците, а с моите приятели, които бяха също с мен.
Но пък балът на мъж ми( тогавашната изпепеляваща любов) беше най-якото изживяване. Вместо да отидем на ресторанти и тем подобни- една седмица на Боженци със страхотна компания. Е това изживяване си спомням аз като чуя" бал".
А суетата по шиене, тоалети, обувки, прически, 2 кила грим и всичкото за 1 вечер да покажем колко сме красиви- хич не ми допада