Въпреки това се чувствах огромна,огромна,груба и всичко останало.Дрехите в които успявах да се натикам с много зор ми стояха просто ужасно.Поне 1 месец след раждането не успявах да се натикам в друго освен в дрехите от бременния период.Те пък ми падаха и прочие ужаси.
Обаче сега е съвсем друго.Събуждам се с мисълта че съм привлекателна и се чувствам просто върха.С минимум време(къпя се дори с бебето пред душ кабината,гледамо го есклузивно аз сама)и при положение че когато тръгнем да излизаме се скъсва от рев и съм под напрежение и се оправям на две,на три,постигам забележителни резултати.Обичам да се харесвам и виждам че съм харесвана,това за мен е ултра стимулиращо.Ако имам пъпка,не ме интересува,казвам си че тя просто няма как да ме загрози.Мацвам малко червило,малко руж и тя някак си не бие толкова на очи.Връзвам един кок с ластик на тила и потеглям с бебето.Дори съпруга ми който до сега е демонстрирал абсолютен непукизъм относно това че чужди мъже се обръщат след мен,в момента се яде от някаква необуздана ,дива ревност.И аз съм щастлива,повече от всякога.
Дори не ми пука дали ще се подстрига,каква прическа ще избера,цвят и пр.Каквото и да направя се харесвам!Не съм красива,има толкова по красиви от мен,но вътрешно съм в пълен унисон със себе си.
Дано не ви прозвуча като нескромна ,но аз ненавиждам нескромностите.