- Публикувана: 10 май 2007, 11:15 ч.
- Последно мнение: 11 май 2007, 12:43 ч.
Какво ви липсва от "едно време"?
Подсети ме за старите български филми и незабравимата реплика на Невена Коканова в "Дами канят":
- Опрах си някои неща.
Липсват ми тези филми.
- Опрах си някои неща.
Липсват ми тези филми.
Ще черпиш!
http://forums.data.bg/viewtopic.php?t=615636
Липсват ми
- празните софийски улици,
когато минаваше кола на 10 минути
веднъж.
- чистотата, реда и спокойствието
- безгрижните игри
- някои мои близки, които вече ги няма
- дебелия пухкав сняг по 1 метър
- мириса на портокалите и бананите
преди Нова година / вече ароматът
не е същия/
- дядо да се връща от чужбина и да
ми носи цял куфар подаръци
Много неща ми липсват, но настоящето
ми е дало и много хубави неща
Всяко време има своите добри и лоши
страни - важно е как ще го изживеем
- празните софийски улици,
когато минаваше кола на 10 минути
веднъж.
- чистотата, реда и спокойствието
- безгрижните игри
- някои мои близки, които вече ги няма
- дебелия пухкав сняг по 1 метър
- мириса на портокалите и бананите
преди Нова година / вече ароматът
не е същия/
- дядо да се връща от чужбина и да
ми носи цял куфар подаръци
Много неща ми липсват, но настоящето
ми е дало и много хубави неща
Всяко време има своите добри и лоши
страни - важно е как ще го изживеем
Ей момичета, върнахте ме много години назад 
. Клипчетата на Markrit наистина ме зардаваха. Ех, какво ми липсва-ами старите кестени на бул. П. Евтимий в София, лебедите в "Парка на свободата", Градината на бул. Витоша, преди да построят НДК..., тихите централни улички където играехме на ръбче. Липсва ми София от моето детство може би и за това не ми липсва сегашна София. От година на година става все по-чужд за мене град
. Клипчетата на Markrit наистина ме зардаваха. Ех, какво ми липсва-ами старите кестени на бул. П. Евтимий в София, лебедите в "Парка на свободата", Градината на бул. Витоша, преди да построят НДК..., тихите централни улички където играехме на ръбче. Липсва ми София от моето детство може би и за това не ми липсва сегашна София. От година на година става все по-чужд за мене град 
Липсва ми първата ми работа, големите проекти, предизвикателствата, отговорността, колегите ми, атмосферата, чувството, че съм на точното място, в точното време...
Липсват ми първите ни години с моето момче и многото след това, които изгубихме в битки за оцеляване...
Понякога и на мен ми се иска да се върна, но с цялата информация и умствен багаж, който имам сега - не 1 година, по-малко ми трябва, но ще знам точно какво да правя и какво не . Определено ще си спестя някои изпитания...
Липсват ми първите ни години с моето момче и многото след това, които изгубихме в битки за оцеляване...
Всичко ми липсва, какво ли не бих дала да поживея само 1 година преди 1989г. 
. Определено ще си спестя някои изпитания... 
Сега се сетих за бонбони ЛАКТА !
Много обичах оризови ядки, на пакетчето пишеше 'какино тане' - винаги съм се чудела к'во значи, дали тането на кака или нещо на китайско-японски 
това оризона ли е?
Много обичах оризови ядки, на пакетчето пишеше 'какино тане' - винаги съм се чудела к'во значи, дали тането на кака или нещо на китайско-японски
това оризона ли е?
А какво наистина значеше Какино Тане?
Знае ли някои?
Вили
Много обичах оризови ядки, на пакетчето пишеше 'какино тане' - винаги съм се чудела к'во значи, дали тането на кака или нещо на китайско-японски
това оризона ли е?
А какво наистина значеше Какино Тане?
Знае ли някои?
Вили
Простете ми мами държа бебо с едната ръка а с другата пиша
Вили
Липсва ми безгрижието. Липсва ми усещането на мократа трева, както и парещият асфалт, под босите ми ходила. Вече не се катеря по дърветата (завива ми се свят) 
, не стържа стиропор по стената на блока. Не се прибирам през терасата (живеем на 1 етаж, но дограмата пречи 
). Никой не се навива за играта "Стражари и апаши"... 
Липсва ми доверието между хората, което цареше по онова време. Дори отношенията с братята ми вече не са същите. Липсват ми простите неща .
Липсва ми МАМА...
Лимонадата вече не е същата!
, не стържа стиропор по стената на блока. Не се прибирам през терасата (живеем на 1 етаж, но дограмата пречи ). Никой не се навива за играта "Стражари и апаши"... Липсва ми доверието между хората, което цареше по онова време. Дори отношенията с братята ми вече не са същите. Липсват ми простите неща .
Липсва ми МАМА...
Лимонадата вече не е същата!
А ние играехме на "Седморката на Блеик" на покрива на блока- режех шишетата от веро на мама дори и да бяха още пълни за да си правим "оръжия".Използвах една нейна сребърна гривна за да се телепортираме и имахме даже и борд за управляване- бутоните бяха направени от дунапрен.
Играехме на карти между етажите на блока седнали на бетона по цял ден без да се разболяваме
Сега децата седят в къщи пред комп или игрите- какво ще запомнят от детството си- те игрите трайни спомени не оставят.
Сега си спомних и за въшките които носех от село - бях с дълга коса под дупето и за мама беше АД да ме изчисти. Един ден преди училище то какво ли не ползваше- газ, мас хахахаха все оставаше по някоя умряла гнида мамка имЗаплиташе ми косата на рибена кост с преплетени панделки и като ме проверяваха не можеха нищо да видят хахаха номера минаваше.
Ех!
Играехме на карти между етажите на блока седнали на бетона по цял ден без да се разболяваме
Сега децата седят в къщи пред комп или игрите- какво ще запомнят от детството си- те игрите трайни спомени не оставят.
Сега си спомних и за въшките които носех от село - бях с дълга коса под дупето и за мама беше АД да ме изчисти. Един ден преди училище то какво ли не ползваше- газ, мас хахахаха все оставаше по някоя умряла гнида мамка им
Заплиташе ми косата на рибена кост с преплетени панделки и като ме проверяваха не можеха нищо да видят хахаха номера минаваше. Ех!