Интересно ми е?

За Португалия всичко е утре.От 2 седмици чакаме документи за колата.От декември чакаме да ни дадът друг акомулатор, от 2 седмици чакаме отговор от една агенция, винаги е утре .
За шофирането-португалците са толкова некадърни в това отношение , че не ми се говори.Кой им дава книжки
А за лекарите-ходили сме 2 пъти и ни бавят заради бомащини и документации и се чака много

Колкото си по на юг толкова са по хахави. Скандинавците пък за никъде не бързат....ужас е  По улиците шофират нормално, но чакай някой да ти извади документ и т.н.  Ще си починеш от чакане....

Лимонада, сигурно няма място, където всичкото това, дето го търсиш, да е на едно място... Тук например си подаваш всичките декларации онлайн или по пощата, проблем няма, но срокът за отговор от някои институции е 4 месеца, а не един, както в БГ. И ако веднъж ти отговорят, че не било за тях питането - познай какво става.

За шофирането - джигити навсякъде... аз още съм с временна книжка, карам с табели "L" на колата,  което значи, че се уча - тука може да си ги сложиш на колата и ако имаш правоспособен шофьор до теб с над 3 г. стаж, може да караш така почти навсякъде. Всички нормални шофьори обикновено са предпазливи, защото знаят, че за да имаш тези табели, не си добър шофьор, а още се учиш. Вчера за първи път съм се качила на път с максимална скорост 70 мили в час (105 км). Карам в по-бавното платно с около 60, все пак ми е за пръв път. Да, ама пред мене някакъв кара с 53-55. Мъжът ми се изнервя след 5-6 минути и ми казва - що не вземеш да го надминеш този, той има да се клати до утре така. Минавам в дясното платно и ускорявам. Да, ама не - онзи също ускорява. Стигам 70 мили в час - максимално разрешените. И той - също. Викам на мъжа ми - аз ще се откажа, сега няма да правя нарушение заради него, я! Докато се усетя, съм стигнала 75 и той се отказа. Минах пред него. Две секунди по-късно ни надмина и отпраши нанякъде.  На това какво му викаш? Да се състезаваш с ученик??? Явно не можа да преглътне, че хем съм жена, хем съм ученик, та го и надминавам на всичкото отгоре...

За личния лекар... Отиваш и чакаш, нали така? И се изнервяш, че хора влизат без ред. Ами... тука също чакаш, само че вкъщи. До другия ден, когато ти дойде часа, който са ти дали по телефона. Не можеш да се изтърсиш ей така, колкото и да ти е зле.  Понякога, ако си в голям град и има много пациенти, може да почакаш 2-3 дена. Приятелка направи скандал по телефона, защото на детето й, което цяла нощ е пищяло от болно ухо, дават час за специалист след 2 дена. Без да го прегледат, защото няма час. За пломба, която не беше спешна, мъжът ми чака 3 месеца за час. Та има чакане и чакане...

За рокери - еее, те са специални - виж снимчици:
http://images17.snimka.bg/002851466.jpg
http://images17.snimka.bg/002851469.jpg
http://images17.snimka.bg/002860517.jpg
http://images17.snimka.bg/002860519.jpg
http://images17.snimka.bg/002860522.jpg

 Нали не си мислиш, че са тихички, а?

Мисълта ми е, всичко е въпрос на отношение...  Моето решение е да не се ядосвам за глупости. И без това ми се губи времето, например, защо на всичкото отгоре и да си развалям настроението? Мога да кажа "майната му" и да не си вгорчавам допълнително живота, нали? 

Когато живееш в подредена държава, ти остава време сам да си създаваш емоции - каквито ги искаш. Никак не ми е скучно тук.

Ако дълго не говориш и пишеш на български, започва да мислиш на местния език. Можеш и да позабравиш българския, но винаги ще ти е много лесно да си го припомниш.

Не ми е мъчно за България.

Няма да идеализирам, но мисля, че в наше село поне с тези проблеми сме се справили.    Може би с шофирането има още какво да се желае, но в сравнение с България е песен. Бюрокращината навсякъде я има, но поне има правила - спазват се, не всяка служителка със свое тълкуване на тях.

А по първоначалните ти въпроси - не, не е скучно.
Почваш да мислиш на двата езика, за запазване на българския език (и правопис!) пишеш в бг-мамма. 
Мъчно ми е за родители и приятели, и понякога ме гони носталгия по едни отминали времена. Неоправдана.

Не, не го намирам скучно. Неуредеността никога не ми е доставяла удоволствие и разнообразие, по скоро ми е късала нервите, така че не мога да кажа, че ми е скучно без нея, а по-спокойно. Всъщност и тук не е 100% уредено, но все пак малко по-.
Мисля и на двата езика (според ситуацията), но най-често мисля в картинки, тогава не ми трябва език 
С българи контактувам едва от две години, първите 6-7 години контактите бяха май само по телефона, не мисля, че съм забравила езика.
Мъчно ми е за семейството и приятелите и понякога за това да се разходя през пролетта надвечер из нашето градче и да мириша цъфналите кестени и люляци.......

Хич не ми е скучно даже (за подредеността говоря)..Така ми остава време да се занимавам с неЩа, които са ми интересни и смислени, а не с такива, които не зависят от мен (или не само от мен), стресират и околните, и мен, и правят деня ми нервен и понякога несигурен от ранни зори...
 
Мисля и сънувам на чужд език, когато сънувам неЩа свързани със сегаШния ми живот, с тази страна, с хора, с които комуникирам на английски. Но близките си българи мисля и сънувам на български 

Мъчно ми е..И аз не знам за какво повечЕ: за Щастливото ми детство, за баЩа ми, за майка ми, чЕ само ни мисли и не е до нас, за приятелите ми, за близките ми..всичко свързано с България, от онзи период, когато знам, чЕ съм била Щастлива и почти безгрижна...За планините ми е мъчно, за моята си планина, за съседите, за морето...ама това май се нарича носталгия. През зимата ми е мъчно за слънцето на Пампорово 
...Не е такава непоносима тъга...просто си е скрита някъде не много дълбоко, но не и достатъчно на повърхността, за да ме прави неЩастна тук.

Не знам дали Ще се е променило неЩо...за първи път не съм си била в България от 2 години..Понякога имам коШмари, че не намирам улици, дома си, че не ме разбират какво говоря..кукувЩини  Срахувам се мъничко, чЕ Ще се чувствам като на гости в родината си...Надявам се, чЕ са бели кахъри 
Ще ти кажа дали намирам България за променена след това лято 

Не ми е скучно, пък и от време на време се намира какво да ми вдигне кръвното.

Имам с кого да говоря на български,  не съм го забравила. Мисля и на български, и на английски според ситуацията.

Мъчно ми е, че семейството ми е далече. За самата България не ми е мъчно.

Мъчно ми е само за семейството, е и за приятелите, но все пак виждам как бихме се отдалечили дори и ако бях в България. Живота ми е много по-интересен тук отколкото там и в момента имам не много, но добри приятели. А с българските приятели се чуваме много често и си пишем, седем години и не сме престанали. Но семейството МНОГО ми липсва - майка ми, баща ми, брат ми и леля ми, и е трудно без тях, особено сега като имам дете. Но като цяло не бих си заменила живота, много съм доволна от решението си да дойда тук, и в професионален и в личен план. Не може и да се сравнява с това което беше в България. А ние все пак често се виждаме и чуваме още по-често.

От България винаги ми липсват родителите и бабите и всичко свързано с тях- къщата, двора, въздуха, уюта, вниманието, присъствието.

От страната ми липсват в момента само ресторантите  Нямам търпение да се прибера и да седна в хубав български ресторант и да си поръчам българско ядене. Но това е, защото съм бременна.

Тук ми е много по-интересно от България и по-спокойно. В началото ми беше скучно и объркано, но това си мисля се случва само първия път, когато напуснеш дома. Сега където и да ме сложат да живея ще се аклиматизирам много бързо.

В подредена държава не може да бъде скучно за живеене Когато всичко ти е наред имаш доста свободно време да се занимаваш с неща, които ти доставят удоволствие. Чудя се как бих живяла в България обаче...
До петата година ми беше много мъчно за България, почти всяка нощ сънищата ме пренасяха там, а на всеки три месеца си събирах багажа да се прибирам завинаги там )
Сега не ми е мъчно за България, свикнах да живея далеч от близките си и не ми е толкова мъчно за тях както преди.
Български си говорим у дома, когато се събираме с познати .. не съм го забравила и нямам акцент когато говоря на български. 
Мисля на български, освен в случаите когато говоря или пиша на английски, сънувам обаче на английски от около 2-3  години (нямам обяснение защо така се получава със сънищата). Скоро сънувам че сме си в БГ и си говоря със свекърва ми, тя ми говори на български, аз на английски и ми беше много интересно в съня как така тя ме разбира какво й говоря
И на мен ще ми е интересно да прочета как се живее в БГ ако си живял с години в друга държава .....

Дали е скучно в подредена държава:
Да, опрделено всяко нещо си има цена и цената на реда, тишината и спокойствието е липсата на доза спонтанни емоции. Аз лично съм готова да плащам тази цена. Особено в този етап от живота ми - с малко дете. Нали има една китайска мъдрост: пази Боже да живееш в интересни времена. Ето няколко примера:

не можеш да имаш парти с музика след 20,00 часа, без да предупредиш съседите

не можеш да консумираш бира и алкохолни напитки навън- например на пикник край езеро

няма летни /открити/ нощни барове и дискотеки на плажа, заради шума

не можеш да се печеш по монокини, прашки или предизвикателен бански- за мен все тая, но за мъжете сигурно не е така 

не може да пушиш дори в бар, дискотека /освен на специално място, но да си напускаш масата и да ходиш дотам през тълпата не си струва/. Не пуша откакто от доста време, но преди обичах в компания да палвам цигарка с някой приятен коктейл, някой да ти даде огънче и такива ми ти дребни сладости за душата.

Не можеш да поливаш градинката си отпред къщата, когато решиш, има си определени дни. Отзад поне може, ако искаш да се въргаляш в кал

Затова канадците бягат в Мексико и прочие евтини и разгулни места, където да пият евтина бира, да викат, танцуват, псуват. Често се случва да попрекалят, да се сбият. Изпускат парата един вид...

Мъчно ли ми е за България- мъчно ми е, да мъчно ми е, че не вървят нещата. Мъчно ми е за близките и по- скоро един вид вина, че аз съм тук и животът си минава, а не могат да се радват на малката и нас. Преди ми беше мъчно конкретно за любимия ми град, улици, алеи, заведения. С времето това избледнява.

Дали намирам България променена- има промени, да, случват се нещата, които всички искат, но много бавно. Миналата година имах чувството, кацайки на летище Варна, че участвам във филм и пейзажът наоколо не е истина, а просто ужасни декори. Като постоях малко, се наместиха нещата. 

Аз искам в Невърленд...при Питър Пан и Хук 

Ох , това за бюрокрацията , даже има "идиом" тук    Буквално преведено е "пращаш някой от шкафчето до стената " , значи че те препращат през хиляда човека и накрая последния също не знае за какво става въпрос    Да не говорим , че това става по телефона с високи импулси    А в магазините и заведенията никога не знаят с какъв асортимент разполагат , камо ли да ти помогнат като търсиш нещо