Как се справяте с ревността си?

  • 3 230
  • 48
  •   1
Отговори
  • Мнения: 36
Здрасти на всички!

Предполагам, че тук се подвизават и други ревнивки, освен мен Wink
При нас ситуацията е такава, че мъжът ми е голям симпатяга и веселяк, много се разбира с хората и пасва на всяка компания, а аз съм доста затворен човек, освен това с по-ниско самочувствие /не че съм грозна или глупава, това, убедила съм се, няма връзка със самочувствието!/ и честно казано много се дразня, когато отидем някъде и той веднага започне да се весели, а аз някакси оставам изолирана. Ще кажете, грешката си е в теб. Да, ама не успявам да се променя и много страдам като виждам как той общува без притеснение и жените му се кефят, а аз си стоя тихо в ъгълчето и гледам да не ревна...
Конкретния повод да пиша тук, е че той отскоро е на нова работа, вече два пъти ходи в командировка в чужбина като веднъж беше сам с една негова колежка /не ми казва, но предполагам, че го сваля/, а аз си седя вкъщи с бебето, нямам време да се изкъпя, омазана съм с пюре /нищо че се преобличам три пъти на ден/, уморена съм, без настроение, за желание за секс да не говорим. Приятелките ми са на работа и нямам как да се виждам с тях, изобщо самотно ми е, скучно и гадно.
Понякога се мразя, че едва ли не завиждам на мъжа ми, но съм безсилна да го преодолея...
Вие как се справяте с тези чувства и най-вече с ревността?

# 1
  • Мнения: 1 492
Колко е голямо бебето?
Като заспи, влез се изкъпи, сложи си някоя нова и модерна дрешка за самочувствие, ако щеш и прическа си направи /стига да успееш за краткото време, докато спи бебчо/ и марш по парковете. Там е пълно с майчици като теб. Седни до някоя група майки и те сами ще те заговорят, не се притеснявай.  Запълни времето си приятно, за да не мислиш за мъжа си. Не си пълни главата с мрачни мисли.Само се измъчваш. Стига съм писала - тичай навън Hug

# 2
  • Мнения: 3 423
Нормално е да го харесват. И
моя го харесват. Ревността ти
само може да ви обтегне живота.
Флиртувай с него, гъделичкай го.
Колежката е колежка, ти си жена му.
Обичай се повече, бре, жена.

# 3
  • Мнения: 157
Радвай се , че мъжът ти е веселяк и се разбира с хората.Лесно се живее с такъв човек.Не те ли предразполага , не те ли заразява с доброто си настроение?Оправи си настроението , усмихвай се по-често , обърни внимание на външноста си , иди на фризьор.Това че имате малко дете не е извинение.Човек при добро желание винаги ще намери малко време за себе си.

# 4
  • Мнения: 917
Радвай се , че мъжът ти е веселяк и се разбира с хората.Лесно се живее с такъв човек.Не те ли предразполага , не те ли заразява с доброто си настроение?Оправи си настроението , усмихвай се по-често , обърни внимание на външноста си , иди на фризьор.Това че имате малко дете не е извинение.Човек при добро желание винаги ще намери малко време за себе си.
направи нещо за самочувствието си. зарежи датето на бабата, отиди на фризюр, маникюр, сауна, солариум и всичко което се сещаш ще станеш нов човек. обиколи магазините и пръсни всичките си пари - винаги помага. радвай му се че е веселяк и се весели и ти с него и никаква ревност, тя ще съсипе връзката ви. флиртувай и ти с другите мъже, ако той флиртува, но само до там

# 5
  • Мнения: 804
Миличка, всички сме го изживели и всеки е намерил свой начин да го преодолее. Аз и до сега си спомням колко грозна и тромава се чувствах след като родих второто си дете. Стоях си в къщи и се самосъжалявах. Когато отидехме някъде на купон, се отегчавах и все ми се струваше, че ме одумват, че не изглеждам добре, абе  с една дума – самонавивах се. Съпругът ми работеше на място където имаше много млади хора и аз вътрешно направо се съсипвах от съмнения и ревност. На всичкото отгоре, бяхме в съвсем чужд град по разпределение, а всичките ми близки бяха в София. Детето беше на около шест месеца когато баба ми дойде за две седмици и още от вратата ме емна. Сега ще ти цитирам точно какво ми каза: “Никога не прекарвай сутринта по халат. В работата на мъжа ти жените не са по халати. Щом си измиеш очите, облечи се като че и ти ще излизаш, сложи малко червило и се усмихни! В работата на мъжа ти няма жени с развлечени дрехи, гурелясали очи и без червило. Направи кафе за двамата и го изпийте заедно, остави детето да поиграе само в леглото, даже и да поплаче малко, няма да му навреди! Мъжете, макар и да обичат децата си не обичат жените им да ги пренебрегват. Даже и нещо да те е подразнило, не мърмори и не го изпращай сърдита или разплакана! На работа го чакат куп усмихнати колежки, които не мрънкат, не се оплакват и очите им не са плувнали в сълзи. Изведи детето, виж се с приятелки, поклюкарствайте, пооплачете се, посмейте се! След обед легни и се наспи заедно с детето! Гримирай се, преоблечи се и го посрещни усмихната и свежа! На работа колежките му вече са уморени, червилото им се е изтрило, дрехите са се поомачкали и поразчорлени – а ти бъди свежа, усмихната и отпочинала. ” В началото й се ядосах – тя е имала слугиня, а у нас всичко чакаше на моите ръце. Естествено - не направих нищо. После като поразмислих реших да опитам.  Нещата се получиха. Дано и при теб да стане. От цялата работа научих едно – всичко зависи от теб.

# 6
  • Мнения: 6 167
аз  съм ревнив човек, по принцип, но в интерес на истината съпруга си не ревнувам изобщо.
от една страна той не ми дава повод, а от друга съм приела, че по улиците ходят много по-хубави жени
от мен.

# 7
  • Стара Загора
  • Мнения: 1 715
Моят никога не ми е давал повод да го ревнувам и много се радвам за това.Ревността е като язва,която те изяжда отвътре.

# 8
  • Мнения: 917
babche имаш много умно бабче

# 9
  • Мнения: 936
Безполезно е да се ревнува! По-добре се вземи в ръце и направи така, че да му е приятно, когато е с теб.

# 10
  • Linz
  • Мнения: 11 619
от една страна той не ми дава повод, а от друга съм приела, че по улиците ходят много по-хубави жени
от мен.
Peace
Дори и да не са по-хубави са... различни.

# 11
  • София
  • Мнения: 18 679
Ами като не се справих аз с нея, тя се справи с мен Laughing Идва един момент в живота на всяка двойка, в който осъзнаваш колко е наивно да смяташ другия за "свой", "половинка" и всякакви такива принадлежностни... Никой не е ничий и всички сме свободни да правим , каквото преценим, в определени от самите нас граници. Вместо да се притесняваш за неговите граници, разшири своите. Тогава всичко ще си дойде на мястото Peace

# 12
# 13
  • Мнения: 6 996
да пробват да го вземат, ще ми го върнат на първия половин час и пари ще ми дават да си го взема...друг не може да го изтърпи тва чудо мойто Joy

# 14
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Ами като не се справих аз с нея, тя се справи с мен Laughing Идва един момент в живота на всяка двойка, в който осъзнаваш колко е наивно да смяташ другия за "свой", "половинка" и всякакви такива принадлежностни... Никой не е ничий и всички сме свободни да правим , каквото преценим, в определени от самите нас граници. Вместо да се притесняваш за неговите граници, разшири своите. Тогава всичко ще си дойде на мястото Peace
Така е. Това, че имаме общ дом не ни прави собственици на другия... Ама и това майчинство понякога е доста подтискащо. 5 год. и нещо гледах бебета и едва като започнах работа се почувствах отново човек.
Излизай, срещай се с хора.

# 15
  • Мнения: 40
Моя мъж е същия - веселяк, с всеки намира обща приказка. Но досега не ми е давал повод за ревност и аз му вярвам. В интерес на истината споделя всичко с мен, дори ако някоя колежка или клиентка го е сваляла, но казва, че аз съм неговата съпруга, че е щастлив с мен и не иска друга жена. Поне за момента това на мен ми стига

# 16
  • Мнения: 473
Ревността е признак за ниска самооценка. Жена с високо самочувствие по-рядко ревнува. Мисля си че е добре да не му показваш че го ревнуваш, защото така се смачкваш сама. И горе главата бе миличка, всички сме до лактите в пюре, ама си ни обичат мъжете. И твоя сигурно те обича, проблема наистина си е твой. Разбирам те, че характер трудно се променя, ама гледай от веселата страна на живота. И най- важното според мен при ревността е едно - не се замисляй за това. Аз не мисля. И моя мъж е голям красавец и много приятен по характер, та жените доста го заглеждат. Но аз също съм много хубава и имам доста ухажори. А пък то ако ти е писано да ти изневери мъжа ти и  да се тормозиш предварително и да не се тормозиш нещата ще са си все същите. Така че по-добре не се тормози, по-често се смей, разказвайте си весели неща с мъжа ти, казвай му че го обичаш, дай му свобода и той ще те носи на ръце.

# 17
  • Мнения: 2 022
Миличка, всички сме го изживели и всеки е намерил свой начин да го преодолее. Аз и до сега си спомням колко грозна и тромава се чувствах след като родих второто си дете. Стоях си в къщи и се самосъжалявах. Когато отидехме някъде на купон, се отегчавах и все ми се струваше, че ме одумват, че не изглеждам добре, абе  с една дума – самонавивах се. Съпругът ми работеше на място където имаше много млади хора и аз вътрешно направо се съсипвах от съмнения и ревност. На всичкото отгоре, бяхме в съвсем чужд град по разпределение, а всичките ми близки бяха в София. Детето беше на около шест месеца когато баба ми дойде за две седмици и още от вратата ме емна. Сега ще ти цитирам точно какво ми каза: “Никога не прекарвай сутринта по халат. В работата на мъжа ти жените не са по халати. Щом си измиеш очите, облечи се като че и ти ще излизаш, сложи малко червило и се усмихни! В работата на мъжа ти няма жени с развлечени дрехи, гурелясали очи и без червило. Направи кафе за двамата и го изпийте заедно, остави детето да поиграе само в леглото, даже и да поплаче малко, няма да му навреди! Мъжете, макар и да обичат децата си не обичат жените им да ги пренебрегват. Даже и нещо да те е подразнило, не мърмори и не го изпращай сърдита или разплакана! На работа го чакат куп усмихнати колежки, които не мрънкат, не се оплакват и очите им не са плувнали в сълзи. Изведи детето, виж се с приятелки, поклюкарствайте, пооплачете се, посмейте се! След обед легни и се наспи заедно с детето! Гримирай се, преоблечи се и го посрещни усмихната и свежа! На работа колежките му вече са уморени, червилото им се е изтрило, дрехите са се поомачкали и поразчорлени – а ти бъди свежа, усмихната и отпочинала. ” В началото й се ядосах – тя е имала слугиня, а у нас всичко чакаше на моите ръце. Естествено - не направих нищо. После като поразмислих реших да опитам.  Нещата се получиха. Дано и при теб да стане. От цялата работа научих едно – всичко зависи от теб.

И моята баба казваше и спазваше тези съвети, които е научила от своята майка. Дори когато и водех 5 годишния си син да го гледа за по няколко часа, тя го посрещаше с прическа и червило (била е на 76 години тогава!), защото в къщи идва МЪЖ.
Мъжете са странна порода. Винаги съм си мислела, че като си очертая очите с по-плътна линия, приличан на магистралка, но... един ден го направих на шега и резултатът направо ме зашемети. Мъжът ми и двамата ми сина (малкият е на 4 години) се изредиха, независимо един от друг, да ми кажат колко добре изглеждам  Rolling Eyes А иначе си бях съвсем същата - аз не съм красавица, нито съм някое фино гадже с плоско коремче и дълги руси коси   Mr. Green Само се бях гримирала. Изводът: само за около 3 минути можеш да накараш мъжа ти да забрави, че има други жени наоколо.
Пробвай - и успех.  Hug 

# 18
  • Мнения: 473
И друго исках да добавя - харесвай себе си, такава каквато си /имам впредвид характера/. Щом те харесва мъжа ти такава, защо да се променяш. Не може пък всички да са приказливи, то и в мълчанието си има чар. Не е задължително всички да сме душата на компанията. И ако ти си като него едва ли той ще те харесва, противоположностите се привличат. Така че бъди себе си и по-ведри мисли да те спохождат. УСпех!

# 19
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Peace

Sick
комплексарска работа... ще си подчиняваш денят на усилието да му се харесаш ooooh!... ще си пиеш кафето доволно усмихвайки се, докато детето ти реве само... Crazy

# 20
  • Мнения: 804
Позволявам си, макар и нова във Форума, да опонирам на Рени. Не е комплексарска работа, а добре обмислена и изпитана "бабешка тактика". Дори и от позицията на годините си мога да кажа по-добре "комплексирана" но ведра и привлекателна, отколкото без комплекси, но отпусната и занемарена. Бременността е период в който повечето мъже хем трепетно очакват събитието, хем малко се изнервят от промените които настъпват в живота на семейството. Като им сервираш после вечна потиснатост и умора, повлечени дрехи, кисело настроение и мрънкане, не можеш да очакваш много. Имах колежка, която ходеше с рунтави крака и казваше, че мъжът й я харесва заради богатата й душа. Е, той явно не е дооценил душата й, защото я замени с жена на нейната възраст, но перфектно поддържана. Така, че мили момичета, моят съвет е бъдете винаги със самочувствие, грижете се винаги за външността си, обличайте се винаги като за среща, а прекрасната си душа му дайте после като премия.

# 21
  • Linz
  • Мнения: 11 619
babche, няма значение кой е нов и кой е стар... но мисля, че се изказваш крайно. Не става въпрос да се занемаряваме, но чак да се правим, че не чуваме, че детето реве, за да не си нарушаваме рахата с баща му... множко ми идва. Не съм ходила с рунтави крака, но не съм седяла гримирана и костюмирана вкъщи за да блестя повече от колежките му. Имам самочувствието на харесвана и обичана жена и по чехли и халат.

# 22
  • Мнения: 804
Рени мила, така е защото си млада, но навикът остава. Младата жена по халат рано сутрин е секси, но до време. Не съм имала предвид да оставиш детето да се дере само в креватчето, "да поплаче малко" е в смисъл да оставиш мъничко време само за вас. После цял ден можеш да го гушкаш и да му даряваш любовта си. А колкото до това че съм малко крайна, може и да си права, но ужасно се дразня когато виждам млади жени, които са забравили за себе си. Имах възможност често да ги наблюдавам в Южния парк миналото лято. Особено на фона на добре поддържаните мами изглеждат още по-тъжно.

# 23
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Е, като одъртеем ще му мислим. Тук нали става въпрос за майки на бебета...
Може и да има майки, забравили за себе си, но след раждане и при липса на помощ всяка жена би се занемарила. Като се сетя как съм умирала за сън, а е трябвало да се занимавам с бебето и най-малката ми грижа е била как изглеждам... Просто това съревноваване с колежките не ми допадна. С което не искам да кажа, че съветът авторката да отдели време за себе си е лош, напротив Peace

# 24
  • Мнения: 2 039
Ами никак,просто се научих да не ревнувам и сега съм хиляди,не,милиони пъти по-щастлива!!!Като се има предвид,че мъжът ми е музикант и работи по цяла нощ!Няма аз да приспа детето,да си отворя една биричка,да си сложа едно мезенце,да си запаля една цигарка и да релаксирам,ами ще го мисля  Shocked Ами и да мисля,и да не мисля,все тая,така че по-добре да си гледам кефа  Peace
Погледнато от друга гледна точка,ако ревнувам,значи нямам вяра в себе си  ooooh! А аз съм голяма симпатяга,ей  Joy Joy Joy Смешно ми е да си помисля,че ще ме пренебрегне заради някоя друга  Mr. Green
В крайна сметка,да правят каквото искат,само ние да не разбираме,че то от това именно боли  Wink

# 25
  • Русе
  • Мнения: 13
ох,и мен на моменти ме затриса ревността...наистина не би трябвало да му показваш колко много го ревнуваш и колко много те притесняват усмихващите се колежки в офиса Thinking
аз обикновено изпращам синовете ми да спят у приятели,приспивам бебето;импровизирам си вечеря на свещи...какво от това,че вече ходя на работа,гледам си домакинството и вечер съм изморена до рев и ми идва  #2gunfire

много помага  Twisted Evil

# 26
  • Мнения: 3 674
аз  съм ревнив човек, по принцип, но в интерес на истината съпруга си не ревнувам изобщо.
от една страна той не ми дава повод, а от друга съм приела, че по улиците ходят много по-хубави жени
от мен.

  И аз мисля че бих могла да бъда ревнивка....но не ми е даван никакъв повод. Знам че съпругът ми ме обича,и не се страхува да ми го казва и  показва.Също така  подкрепям и останалото казано от Lennie .Приемам факта че по улиците ходят много по-хубави жени от мен,но някак си този факт не ме притеснява хич. Grinning  Както и той знае че по улиците ходят също така доста по-хубави мъже от него....Ми красиви хора много и навсякъде...нека си ходят...  Wink  Peace

# 27
  • Мнения: 4 380
Не ми се е налагало да "се справям", защото това чувство ми е непознато. Съвсем сериозно винаги съм смятала, че ако случайно се замисли моя някога за замяна, губещия ще е само той. Няма друга толкова проста да го търпи. Joy Joy
Пък аз не бих ревнала честно казано. Сигурно ще ми развърже и моите ръце. Laughing Laughing

# 28
  • Има много детски смях.
  • Мнения: 3 152
Не ми се е налагало да "се справям", защото това чувство ми е непознато.

 Peace

# 29
  • Мнения: 15 253
Не ми се е налагало да "се справям", защото това чувство ми е непознато. Съвсем сериозно винаги съм смятала, че ако случайно се замисли моя някога за замяна, губещия ще е само той. Няма друга толкова проста да го търпи. Joy Joy

 Peace

# 30
  • Мнения: 1 550
Миличка, всички сме го изживели и всеки е намерил свой начин да го преодолее. Аз и до сега си спомням колко грозна и тромава се чувствах след като родих второто си дете. Стоях си в къщи и се самосъжалявах. Когато отидехме някъде на купон, се отегчавах и все ми се струваше, че ме одумват, че не изглеждам добре, абе  с една дума – самонавивах се. Съпругът ми работеше на място където имаше много млади хора и аз вътрешно направо се съсипвах от съмнения и ревност. На всичкото отгоре, бяхме в съвсем чужд град по разпределение, а всичките ми близки бяха в София. Детето беше на около шест месеца когато баба ми дойде за две седмици и още от вратата ме емна. Сега ще ти цитирам точно какво ми каза: “Никога не прекарвай сутринта по халат. В работата на мъжа ти жените не са по халати. Щом си измиеш очите, облечи се като че и ти ще излизаш, сложи малко червило и се усмихни! В работата на мъжа ти няма жени с развлечени дрехи, гурелясали очи и без червило. Направи кафе за двамата и го изпийте заедно, остави детето да поиграе само в леглото, даже и да поплаче малко, няма да му навреди! Мъжете, макар и да обичат децата си не обичат жените им да ги пренебрегват. Даже и нещо да те е подразнило, не мърмори и не го изпращай сърдита или разплакана! На работа го чакат куп усмихнати колежки, които не мрънкат, не се оплакват и очите им не са плувнали в сълзи. Изведи детето, виж се с приятелки, поклюкарствайте, пооплачете се, посмейте се! След обед легни и се наспи заедно с детето! Гримирай се, преоблечи се и го посрещни усмихната и свежа! На работа колежките му вече са уморени, червилото им се е изтрило, дрехите са се поомачкали и поразчорлени – а ти бъди свежа, усмихната и отпочинала. ” В началото й се ядосах – тя е имала слугиня, а у нас всичко чакаше на моите ръце. Естествено - не направих нищо. После като поразмислих реших да опитам.  Нещата се получиха. Дано и при теб да стане. От цялата работа научих едно – всичко зависи от теб.

много ми хареса това Peace

# 31
  • Мнения: 1 299
Никога не ми е давал поводи....ама при мислълта, че някога може да е с някоя друга издивявам.... Слава Богъ вече не го ревнувам от бившите му  Rolling Eyes

# 32
  • Мнения: 2 567
Бабче, наистина баба ти е била мъдра жена  Peace
Разшири си кръгозора, прави неща за себе си и ще се почустваш по-добре. Наистина не всеки човек може да е душата на компанията, никой и не го иска от теб, но поне се опитай като излизате да си изкарваш и ти добре. Все ще се намери някой на масата, с когото да се разприказвате.

# 33
  • Мнения: 656
Не съм съгласна, че трбва да криеш от него чувствта си. Дори мисля, че трябва да споделиш с него, да говорите.
Трябва да внимаваш обаче това да не окаже влияние на поведението ти.
А пък и да ти изневерява - можеш ли да го спреш?
Така че приеми това, което е написала Белинда, ще ти е по-леко.

# 34
  • Мнения: 223
При мен е обратното,аз съм веселячката,а той е ревнивия и знаеш ли тази ревност убива всички чувства,казвам го от опит.Щом той е с теб значи те обича и държи на теб,не му прави забележки,а се стегни...той е харесал теб и се е омъжил за теб,но си спомни преди каква си била и сега какво е положението.Облечи се направи си прическа..той харесва онази жена,а не тази в която си се превърнала(непотдържана и унила)горе главата и си дай малко време за теб самата,не се превръщай в пепеляшка,а бъди принцесата,в която той се е влюбил.Не се затваряй в себе си,ако можеш остави бебето на някоя баба за няколко часа и отиди на фризьор или на пазар,поглези се и ще се почувстваш по добре..успех  bouquet

# 35
  • Свиленград
  • Мнения: 269
От личен опит ще кажа,че това е типично за жени родили скоро дете. Тази следродилна депресия до някъде избива в ревност. Аз моя мъж го побърках през този период. Никъде неможеше да мръдне без мен. НЕпрекъснато се съмнявах в него, ревнувах, правех сцени. С времето обаче тези положения отминаха. Относно външния вид...Мисля,че изглеждам доста привлекателно,но не съм чак такава веселячка като мъжа ми и все пак се чувствам подтисната по някога. На мнение съм обаче,че жената трябва да се поддържа, да ходи на козметик,на кола, да се гримира и да обръща повече внимание на себе си. Към авторката на темата...успокой се и приеми факта,ч емъжа ти е такъв,нали ти за това си го харесала?  Защото е веселяк,нали? А сега страдаш за това му качество...споко като влезеш малко във форма и като поотрасне детето нещата ще се оправят, повярвай ми!  newsm51 newsm10

# 36
Ох, и аз боледувам от тази "болест"! Ама аз с основание, разбрах разни неща, когато вече нямах избор, бях бременна. И досега го тормозя за това, че е нямал смелостта да е докрай искрен с мен, преди да си направим прекрасното бебче. А веднъж като знаеш нещо съмненията винаги ги има. Ужасно е наистина да живееш постоянно в съмнения какво ли прави сега, с коя ли говори, ама какво точно говори. И моят мъж е от тези винаги намиращи общ език с всички, особено с жените. При него до някаква степен е генетично заложено - и свекър ми е такъв. Чак понякога се чудя свекърва ми как го изтърпява. Аз не бих могла. Ама евала на жената, научила се е да не му обръща внимание и си живее в мир и спокойствие и въобще не и пука. Като питам за "формулата", тя все ми отговаря "с времето ще се научиш". LEI[/b] я кажи ти как се научи? Отначало много се дразних като излизаше без мен, не му говорех, сърдех се, заяждах се. Сега съм предприела друга тактика- като каже, че ше излиза му казвам "добре",без никакви сърдити физиономии, даже вече не го карам да чака да изкъпем детето, ами си го къпя сама. Посвещавам вечерта на себе си, занимавам се с любимите си неща, чета, пия по чаша вино. И се започва едно звънене по телефона през половин час, включително и предложения да извикам някоя от приятелките си да стои при малкия, че да мога да изляза и аз. Затова моят съвет е не забравяй за собственото си съществуване и желания. Не бива животът ти да преминава само в грижи за детето и мъжът ти, оставяй понякога детето на него вечер и излизай с приятели, аз започах да го правя, а и на всичкото отгоре всеки път, когато отида в офиса му, показвам на всичките му колежки(  те са все разведени или неженени), че не мога да ги търпя. Това последното не знам защо го правя, но ми идва отвътре някакси Laughing

# 37
  • Мнения: 494
Никак, просто не ревнувам .Дали сме си свобода и лично време .Когато му се излиза, излиза без да му правя физиономии и проблеми .И разбира се и на мене ми се отвръща със същото  .
Никога не съм го изпитвала това чувство .

# 38
  • Мнения: 72
Не ми се е налагало да "се справям", защото това чувство ми е непознато. Съвсем сериозно винаги съм смятала, че ако случайно се замисли моя някога за замяна, губещия ще е само той. Няма друга толкова проста да го търпи. Joy Joy

 Peace
Мислиш ли че простотата би задържала някого при себе си, или така си избрала да се дистанцираш от главоболията на ревноста. Защото когата ревноста я няма под никаква форма, това е равно на безразличие.

# 39
  • Мнения: 2 039
Ох, и аз боледувам от тази "болест"! Ама аз с основание, разбрах разни неща, когато вече нямах избор, бях бременна. И досега го тормозя за това, че е нямал смелостта да е докрай искрен с мен, преди да си направим прекрасното бебче. А веднъж като знаеш нещо съмненията винаги ги има. Ужасно е наистина да живееш постоянно в съмнения какво ли прави сега, с коя ли говори, ама какво точно говори. И моят мъж е от тези винаги намиращи общ език с всички, особено с жените. При него до някаква степен е генетично заложено - и свекър ми е такъв. Чак понякога се чудя свекърва ми как го изтърпява. Аз не бих могла. Ама евала на жената, научила се е да не му обръща внимание и си живее в мир и спокойствие и въобще не и пука. Като питам за "формулата", тя все ми отговаря "с времето ще се научиш". LEI[/b] я кажи ти как се научи? Отначало много се дразних като излизаше без мен, не му говорех, сърдех се, заяждах се. Сега съм предприела друга тактика- като каже, че ше излиза му казвам "добре",без никакви сърдити физиономии, даже вече не го карам да чака да изкъпем детето, ами си го къпя сама. Посвещавам вечерта на себе си, занимавам се с любимите си неща, чета, пия по чаша вино. И се започва едно звънене по телефона през половин час, включително и предложения да извикам някоя от приятелките си да стои при малкия, че да мога да изляза и аз. Затова моят съвет е не забравяй за собственото си съществуване и желания. Не бива животът ти да преминава само в грижи за детето и мъжът ти, оставяй понякога детето на него вечер и излизай с приятели, аз започах да го правя, а и на всичкото отгоре всеки път, когато отида в офиса му, показвам на всичките му колежки(  те са все разведени или неженени), че не мога да ги търпя. Това последното не знам защо го правя, но ми идва отвътре някакси Laughing
Просто приемаш факта,че ако той поиска да ти изневери,може да го направи във всяка една секунда  Peace След като е така,какъв е смисълът да му тамъниш постоянно?Ами ти така само го насочваш,като му говориш за други жени Wink Освен всичко мъжете мразят да бъдат ограничавани,това ги кара да искат да се откопчат още повече!Най-важното е ти да го пускаш навсякъде,а той самият да не иска да излиза без теб  Wink    bouquet

# 40
  • Мнения: 1 426
Разни хора - разни реакции. Аз пък се надувах като някоя се загледаше в мъжа ми: готин е, значи! А и той е веселяк и чаровен в компания, а и работи в болница - знаете ли какви хубавки сестрички го обикалят! А пък аз, обратното, работя сред мъже. И съм доста често в командировки. Но и мъжът ми не ме ревнува. Някак си такива сме се събрали, уверени в себе си, може би. Но ако ми изневери и разбера - сигурно ще ми стане кофти...

# 41
  • Видин
  • Мнения: 961
babche имаш много умно бабче
newsm10 smile3521

# 42
  • Мнения: 1 817
Все още нямам бебе, за съжаление!
Обаче искам да ти кажа няколко неща!
Първо - започни да ангажираш мъжа ти в отглеждането на бебето! Нищо не му пречи вечер за два часа да гледа бебока. Ти в това време можеш да поспиш и да се окъпеш, парфюмираш и облечеш хубаво. Кой знае след това как ще си прекарате вечерта  Wink ?
Освен това си мисля, че можеш да се сприятелиш с няколко други мами по площадките и с тях да си споделяш и говориш през деня.  Peace
А в събота и/или неделя можеш спокойно да оставиш тати с бебо и ти да отидеш на кафе с приятелка или да ги пратиш на разходка, докато спиш следобед.
Ако включиш мъжа ти в отглеждането на бебо, ти ще имаш повече време за себе си. Так ще можеш да си по-отпочинала, ще ти се прави отново секс и ще имаш по-голямо самочувствие!
А пък тази колежка дори да го е сваляла, какво от това? Ти си тази, която има дете от него и живее с него. Тя да си търси друг! Аз дори бих я поканила на гости (с приятеля й), за да й покажа, че моят мъж си е мой  Mr. Green ! Не забравяй, че той иска теб, а не нея!  bouquet

# 43
  • Мнения: 261
Нормално е да го харесват. И
моя го харесват. Ревността ти
само може да ви обтегне живота.
Флиртувай с него, гъделичкай го.
Колежката е колежка, ти си жена му.
Обичай се повече, бре, жена.
Точно!
 Peace

# 44
Здрасти на всички!

Предполагам, че тук се подвизават и други ревнивки, освен мен Wink
При нас ситуацията е такава, че мъжът ми е голям симпатяга и веселяк, много се разбира с хората и пасва на всяка компания, а аз съм доста затворен човек, освен това с по-ниско самочувствие /не че съм грозна или глупава, това, убедила съм се, няма връзка със самочувствието!/ и честно казано много се дразня, когато отидем някъде и той веднага започне да се весели, а аз някакси оставам изолирана. Ще кажете, грешката си е в теб. Да, ама не успявам да се променя и много страдам като виждам как той общува без притеснение и жените му се кефят, а аз си стоя тихо в ъгълчето и гледам да не ревна...
Конкретния повод да пиша тук, е че той отскоро е на нова работа, вече два пъти ходи в командировка в чужбина като веднъж беше сам с една негова колежка /не ми казва, но предполагам, че го сваля/, а аз си седя вкъщи с бебето, нямам време да се изкъпя, омазана съм с пюре /нищо че се преобличам три пъти на ден/, уморена съм, без настроение, за желание за секс да не говорим. Приятелките ми са на работа и нямам как да се виждам с тях, изобщо самотно ми е, скучно и гадно.
Понякога се мразя, че едва ли не завиждам на мъжа ми, но съм безсилна да го преодолея...
Вие как се справяте с тези чувства и най-вече с ревността?

Радвай се на това, което имаш, то никак не е малко Simple Smile Винаги ми е било странно, как може здрава права жена, със здраво дете и супер мъж да е нещастна. Ти явно повече си мислиш за нещата, които нямаш.

# 45
  • Мнения: 423
И аз съм много ревнива по-принцип и особено след като родих. Знам, че не съм грозна жена хващам око, но все пак сутрин оставам с детето, а той отива на работа, вечер се прибира уморен вечеря и си ляга в повечето случаи и аз го разбирам, тъй-като работата му е доста отговорна и си зависи единствено от него. Много момичета ходят при него на интервю, от което полудявам направо, но какво мога да направя? Затова смятам, че да ревнуваш е напълно излишно само можеш да си навредиш от цялата работа. Въпреки, че си с бебе трябва да намираш време за себе си. Аз сама си гледам дъщеря ми която е на 1г. и 3м., но вечер винаги изглеждам добре и винаги съм гримирана и усмихната, колкото и да ми коства. И сега като се замисля май не го правя само заради мъжа ми а просто обичам да изглеждам добре дори в къщи. Направи нещо за себе си и резултат ще има!!!! Когато ти се харесваш и се чувстваш добре в своята кожа по-малко ще ревнуваш повярвай ми! А мъжа ти няма да отдели очи от теб, все пак ти си неговата жена, а колежката си е колежка!!!!

# 46
  • СОФИЯ
  • Мнения: 4 144
Старая се да не съм ревнива или поне да не го показвам Живея с мисълта , че винаги ще има по млада и по хубава от мен
Това са преходни неща и дано и половинката го е разбрал  Rolling Eyes

# 47
  • Мнения: 750
Ами как....не го ревнувам! Mr. Green
От какво да го ревнувам....винаги сме си заедно,като сме на клуб или ресторант(някъде на вън)...мен си гушка,мен целува,не поглежда друга!Как да го ревнувам,не ми дава повод!В къщи,не спира да ми показва какво зна4а за него!
 Оби4ам дяволски много! Heart Eyes
И ако един ден спре да ме гушка и да се гордее с мен...Ми,пак няма го ревнувам!
Ако спре да ме харесва,зна4и вкус няма! Mr. Green

# 48
  • Мнения: 3 634
Грижа се за себе си. Винаги ще има по-млади, по-слаби и по-красиви. Това обаче важи и за него. И когато му го напомня, уж на шега, позеленява  Sick.

Общи условия

Активация на акаунт