Представете си, че няма памперси.
- Публикувана: 17 май 2007, 13:52 ч.
- Последно мнение: 21 май 2007, 11:24 ч.
Изпускам момента...
Айде бе, не били се напикавали едно време 
напикавали са се и бой са яли, горе долу някакъв резултат се е постигал с дресиривка, което по-късно води до нощно напикаване, до 5-6 годишни са спали с найлони под дюшека.
Пък и какво значение има в крайна сметка
защо трябва едно дете да бъде заставяно да прави нещо, при положение, че след 1-2 години ще го направи самО, все едно от раждането да ги учим да ходят не разбирам какъв е проблемът детето да се откаже от памперса? Срам ви е, че "какво ще кажат другите" ли 
напикавали са се и бой са яли, горе долу някакъв резултат се е постигал с дресиривка, което по-късно води до нощно напикаване, до 5-6 годишни са спали с найлони под дюшека.Пък и какво значение има в крайна сметка
защо трябва едно дете да бъде заставяно да прави нещо, при положение, че след 1-2 години ще го направи самО, все едно от раждането да ги учим да ходят не разбирам какъв е проблемът детето да се откаже от памперса? Срам ви е, че "какво ще кажат другите" ли ani69, за колко големи деца говориш? За 6-7 месечни или са такива на по 1г. и 6-7 м. Първите не виждам как ще си кажат, че им се ходи до тоалетна, освен, ако под команда не се слагат на гърнето през определено време, но това за мен не значи, че са се научили да не се изпускат ...
Памперси купувах от най-скъпите "Либеро", бяха по 0.31 лв., но има и от 0.20 лв.- 24 лв. на месец не са напосилна сума като се сравни с разходите по прането от изпускането. Ако това обаче е причината- хубаво, въпреки, че при повечето не е.
Мадам Гоца, София още не можеше да ходи, когато майка ми я държеше известно време над леген ефект=0.
Иначе да, детето ми на 1г. и 8м. можеше да прави всичко, но не можеше да си казва. Беше топло, пуснах я с гащи, не спираше да пикае и ака навсякъде, ами отказах се, защото не можех да се обърна от пране на килими и смрад у нас
оставяла съм я по сума ти време омазана и не й правеше никакво впечатление, играе си все едно нищо не е станало трябваше ли да продължавам, само, за да й докажа, че ще стане моето, при положение, че 1 година след това започна да ходи, все едно винаги до сега е ходела в тоалетната.
Аз не съм против това детето да ходи на гърне, против съм, когато не го осъзнава и след повече от 1-2 дена не започне да го прави по негово желание. В една друга тема майка беше писала, че е започнала да слага детето си на 8 месеца, сега е на 1г. и 8м. и още не си казва, 1 година- ето, тя не е мързелива майка, ама какво от това?
Памперси купувах от най-скъпите "Либеро", бяха по 0.31 лв., но има и от 0.20 лв.- 24 лв. на месец не са напосилна сума като се сравни с разходите по прането от изпускането. Ако това обаче е причината- хубаво, въпреки, че при повечето не е.
Мадам Гоца, София още не можеше да ходи, когато майка ми я държеше известно време над леген
ефект=0. Иначе да, детето ми на 1г. и 8м. можеше да прави всичко, но не можеше да си казва. Беше топло, пуснах я с гащи, не спираше да пикае и ака навсякъде, ами отказах се, защото не можех да се обърна от пране на килими и смрад у нас
оставяла съм я по сума ти време омазана и не й правеше никакво впечатление, играе си все едно нищо не е станало трябваше ли да продължавам, само, за да й докажа, че ще стане моето, при положение, че 1 година след това започна да ходи, все едно винаги до сега е ходела в тоалетната.Аз не съм против това детето да ходи на гърне, против съм, когато не го осъзнава и след повече от 1-2 дена не започне да го прави по негово желание. В една друга тема майка беше писала, че е започнала да слага детето си на 8 месеца, сега е на 1г. и 8м. и още не си казва, 1 година- ето, тя не е мързелива майка, ама какво от това?
И аз искам либеро от 30ст
Представете си, че няма памперси.
Няма какво да си представям, виждала съм как леля ми си гледа децата- нощем в локва, ставаше непрекъснато да го преоблича, после да чисти пода, леглото и то се съмнало ... Майка ми пък разправяше, че като тръгнела на разходка с мен, тъкмо извлече количката по стълбите и хайде обратно
общо взето вместо да се занимават майките с децата си или да ги изведат навън са седели и са прали 
Да е жив и здрав пмаперса
ani69, така кажи
за какво се пъна 
за тази възраст съм съгласна за проба 
"Либеро" ги вземах от Метро по толкова, размер "Maxi".
Но после мисля, че вдигнаха цената и беше 31 лв. за около 90 бр., не съм проверявала скоро.
И аз си мислех като авторката
Сина ми още с биба,памперс и АЗ не му давам да яде сам
С биба е защото така е по-спокоен- пробвах като си ги ядеше да ги махна- че защо? Не ми пречат,дори спя по -спокойно-той си намира бибата през ноща и се успокоява...или аз му я давам и пак заспивам
С памперс е - защото както каза Никол- малък е още,не разбира.Наакан е стоял и по 3 часа- нищо не му прави впечатление.Напикава се -нищо мокро му е а той си играе и по-спокойно дете в този момент не съм виждалаСлагам го на гърне- не го притеснява дори му е приятно-но не осъзнава точно защо да ака и пишка там...
АЗ го храня- иначе ...много се цапа и да си призная нямам търпение да го чакам да се омаже и ...после да го преобличамПонякога му давам да яде сам докато ние се храним -мисля че се справя много добре ,но и за това си има време
Има време за всичко- отказах се да насилвам нещата- дори се успокоявам с това ,че в яслата ще са по-търпеливи и те ще го научат
Не искам да отнемам от времето да съм с детето си ,де си играем и забавляваме,за да го уча на неща ,които изглежда не е сега момента да учи...
Сина ми още с биба,памперс и АЗ не му давам да яде сам
С биба е защото така е по-спокоен- пробвах като си ги ядеше да ги махна- че защо? Не ми пречат,дори спя по -спокойно-той си намира бибата през ноща и се успокоява...или аз му я давам и пак заспивам
С памперс е - защото както каза Никол- малък е още,не разбира.Наакан е стоял и по 3 часа- нищо не му прави впечатление.Напикава се -нищо мокро му е а той си играе и по-спокойно дете в този момент не съм виждала
Слагам го на гърне- не го притеснява дори му е приятно-но не осъзнава точно защо да ака и пишка там...АЗ го храня- иначе ...много се цапа и да си призная нямам търпение да го чакам да се омаже и ...после да го преобличам
Понякога му давам да яде сам докато ние се храним -мисля че се справя много добре ,но и за това си има времеИма време за всичко- отказах се да насилвам нещата- дори се успокоявам с това ,че в яслата ще са по-търпеливи и те ще го научат
Не искам да отнемам от времето да съм с детето си ,де си играем и забавляваме,за да го уча на неща ,които изглежда не е сега момента да учи...
Говоря за това, когато не правите нещата на време(махане на памперс, биберон, самостоятелно хранене, достатъчно добре измислени игри, повечко телевизия от разрешеното). Как наваксвате? Със зор не става.
Кои точно неща не правиШ на време?
И как разбра кога му е времето? По какво точно се ориентираш? А като си изтървала момента/ако изобщо си го изтървала/ какво ще се случи? Ще тръгне на училище с памперс и биберон в устата ли?
Аз не съм против това детето да ходи на гърне, против съм, когато не го осъзнава и след повече от 1-2 дена не започне да го прави по негово желание. В една друга тема майка беше писала, че е започнала да слага детето си на 8 месеца, сега е на 1г. и 8м. и още не си казва, 1 година- ето, тя не е мързелива майка, ама какво от това?
Аз пък не съм за този модел. И не става въпрос за пари, а за хигиена. За мен цената на памперсите не е никакъв проблем, но искам детето ми да ги свали колкото се може по-рано. В момента то вече си казва, за акането винаги когато сме си вкъщи, за пишкането понякога. Щастлива съм че от месеци наред не и се е налагало да ходи с наакан памперс и за мен това е въпрос на хигиена. Не и се налагаше да ходи наакана още когато не си казваше. Дори ако детето не си казва и продължава да ходи с памперс, слагането на гърне никак не е лошо. И тази майка, която е слагала според теб безрезултатно детето си 1 година на гърне, според мен е постигнала голям резултат. А именно, детето и е било по-малко напикано и наакано. За мен не е важно кой ще се наложи и не подхождам по този начин. Може би и затова детето ми сяда на гърнето с удоволствие. Никога не съм я учила да си казва, така че колкото и странно да ти се вижда има случаи когато малки деца си казват и без да са дресирани. За мен е дресировка да оставя детето да ака в памперс, когато на него очевидно това му е неприятно. А пък да не го слагам изобщо на гърне с оправданието че било още малко и само ще си покаже кога му е дошло времето, бих нарекла мързел...
С първото си дете опитах с гърнето още на 8 месеца. Видях, че въобще не вдява конците и скрих уреда. След два месеца го извадих отново- същия резултат, детето въобще не пожела да седне, само си играеше. Пак го прибрах. Точно на рождения му ден вечерта го сложих да трети път на гърне. Този път се застоя- гледахме книжки с картинки и се забавлявахме, а то не се и сети да играе с гърнето. Свърши си работата тихо и кротко и от този ден нататък нямахме проблеми, повече не го прибрах, а си го ползвахме цели две години, докато не дойде време за голямата тоалетна с новото приспособление. Още тогава разбрах, че насилването и прибързването са много лоши съветници. Детето само си показа, кога е станало готово. Памперса го махнахме още преди да навърши две години /дневния/, а на три години бяхме и без нощен памперс. Какво като започнахме на годинка? Нищо не сме изтървали, въпреки,че около мен бебетата редовно бяха поставяни на гърнета още преди да могат да стоят седнали и преди да могат да осъзнават къде свършват те и от къде започва майка им. Аз също твърдо съм на мнение, че обучението и възпитанието на детето следва да започнат когато то започне да има осъзнати движения и реакции.
С второто дете купих гърне направо когато навърши годинка, т.е. преди две седмици. Запознахме се с това гърне, но детето сядаше и ставаше свободно, вече ходи самостоятелно, може да сглобява и разглобява елементи от строителче, разглежда книжка, имитира животните, изпълнява прости задачи, т.е. вече е частично осъзната личност. Още с първото поставяне на гърнето се изпиша и когато усети това веднага даде знак, че иска да става. Така вече тези няколко дни след всяко поставяне на гърне има резултати и смятам, че това се дължи именно на факта, че нито сме избързвали, нито сме насилвали нещата.
Самостоятелното хранене смятам да започна чак след половин година, когато видя, че поне чашката /и то без накрайник/ бъде усвоена добре. Също не мисля да бързам и да се равнявам по други деца /за които, между другото, нямам преки наблюдения, а информация по преразказ, даже смея да кажа и свободни съчинения/.
С второто дете купих гърне направо когато навърши годинка, т.е. преди две седмици. Запознахме се с това гърне, но детето сядаше и ставаше свободно, вече ходи самостоятелно, може да сглобява и разглобява елементи от строителче, разглежда книжка, имитира животните, изпълнява прости задачи, т.е. вече е частично осъзната личност. Още с първото поставяне на гърнето се изпиша и когато усети това веднага даде знак, че иска да става. Така вече тези няколко дни след всяко поставяне на гърне има резултати и смятам, че това се дължи именно на факта, че нито сме избързвали, нито сме насилвали нещата.
Самостоятелното хранене смятам да започна чак след половин година, когато видя, че поне чашката /и то без накрайник/ бъде усвоена добре. Също не мисля да бързам и да се равнявам по други деца /за които, между другото, нямам преки наблюдения, а информация по преразказ, даже смея да кажа и свободни съчинения/.
А за къде бързаш?
С някой състезаваш ли се?
Любимите ми разкази в градинките между майките и как си мерят "пишките" / с извинение/ коя по-първа е махнала памперса, бибата, детето се храни само, заспива само, спи цяла нощ, не пие вода нощем, решава квадратни уравнения и рецитира Ботев
С някой състезаваш ли се?
Любимите ми разкази в градинките между майките и как си мерят "пишките" / с извинение/ коя по-първа е махнала памперса, бибата, детето се храни само, заспива само, спи цяла нощ, не пие вода нощем, решава квадратни уравнения и рецитира Ботев
Абсолютно подкрепям!
Какъв момент? С такова мъничко детенце...
От моя скромен опит със засега единственото ми дете разбрах, че не може и не трябва да се прави нищо насила.
Колкото и да се мъчих с отказването на памперса (бабите ме подлудиха от 1 годинка нататък - махай, та махай...) - само моите нерви се отровиха, а на 2 годинки детето се отказа съвсем самичко, без никакъв зор и то когато вече бях вдигнала ръце - ако ще и на училище с памперс да иде...
Биберона - спяхме с по 3-4 в леглото, за да има винаги под ръка. Видях, че не ги използва вече - на около 2 и половина и една по една ги махнах.
Пасирах храната от детската кухня поне до 2 годишна възраст, и му я давах през биберон с голяма дупка(!!!), а връстничетата му по градинките ръфаха сандвичи... Чувсвах се като най-неуспялата майка... тогава.
Сега се чудя на акъла си - за къде съм бързала? Вече ходя на работа, той на градина - може би сега пропускам повече.
Но знам, че детето ми е единствено и неповторимо и ще му дам колкото време му е нужно за да разбере света около нас. А пък аз ще си седя и ще му се радвам!
От моя скромен опит със засега единственото ми дете разбрах, че не може и не трябва да се прави нищо насила.
Колкото и да се мъчих с отказването на памперса (бабите ме подлудиха от 1 годинка нататък - махай, та махай...) - само моите нерви се отровиха, а на 2 годинки детето се отказа съвсем самичко, без никакъв зор и то когато вече бях вдигнала ръце - ако ще и на училище с памперс да иде...
Биберона - спяхме с по 3-4 в леглото, за да има винаги под ръка. Видях, че не ги използва вече - на около 2 и половина и една по една ги махнах.
Пасирах храната от детската кухня поне до 2 годишна възраст, и му я давах през биберон с голяма дупка(!!!), а връстничетата му по градинките ръфаха сандвичи... Чувсвах се като най-неуспялата майка... тогава.
Сега се чудя на акъла си - за къде съм бързала? Вече ходя на работа, той на градина - може би сега пропускам повече.
Но знам, че детето ми е единствено и неповторимо и ще му дам колкото време му е нужно за да разбере света около нас. А пък аз ще си седя и ще му се радвам!
И аз да се включа...С никой не се състезавам много ясно. Даже избягвам да сравнявам.
Няколко неща знам със сигурност. Първо детето не се насилва да върши това или онова. Второ детето само ще покаже когато е готово. Трето наистина няма големи хора с биберони или памперси по улиците. (Но това не значи, че късното им махане не е оказало въздействие). Четвърто по-добре е да отделяме повече време за игра и забавления, отколкото в грижи и мисли кога е времето.
Но мисля, че за всички неща, които искаме да научим децата си има моменти и можем да разберем кога е дошъл само ако започнем да го правим. По-скоро темата ми беше затова дали майката трябва да започне от определен момент да въздейства. То е ясно, че всяко дете е различно и нещата стават в различно време. Притеснението ми е по-скоро, че аз закъснявам. А не, че малкият не е готов.
Няколко неща знам със сигурност. Първо детето не се насилва да върши това или онова. Второ детето само ще покаже когато е готово. Трето наистина няма големи хора с биберони или памперси по улиците. (Но това не значи, че късното им махане не е оказало въздействие). Четвърто по-добре е да отделяме повече време за игра и забавления, отколкото в грижи и мисли кога е времето.
Но мисля, че за всички неща, които искаме да научим децата си има моменти и можем да разберем кога е дошъл само ако започнем да го правим. По-скоро темата ми беше затова дали майката трябва да започне от определен момент да въздейства. То е ясно, че всяко дете е различно и нещата стават в различно време. Притеснението ми е по-скоро, че аз закъснявам. А не, че малкият не е готов.
... И не става въпрос за пари, а за хигиена ...
Въпрос на гледна точка- за мен хигиенната с памперс е перфектна
(когато се сменя естествено )
И аз да се включа...С никой не се състезавам много ясно. Даже избягвам да сравнявам.
Няколко неща знам със сигурност. Първо детето не се насилва да върши това или онова. Второ детето само ще покаже когато е готово. Трето наистина няма големи хора с биберони или памперси по улиците. (Но това не значи, че късното им махане не е оказало въздействие). Четвърто по-добре е да отделяме повече време за игра и забавления, отколкото в грижи и мисли кога е времето.
Но мисля, че за всички неща, които искаме да научим децата си има моменти и можем да разберем кога е дошъл само ако започнем да го правим. По-скоро темата ми беше затова дали майката трябва да започне от определен момент да въздейства. То е ясно, че всяко дете е различно и нещата стават в различно време. Притеснението ми е по-скоро, че аз закъснявам. А не, че малкият не е готов.
Няколко неща знам със сигурност. Първо детето не се насилва да върши това или онова. Второ детето само ще покаже когато е готово. Трето наистина няма големи хора с биберони или памперси по улиците. (Но това не значи, че късното им махане не е оказало въздействие). Четвърто по-добре е да отделяме повече време за игра и забавления, отколкото в грижи и мисли кога е времето.
Но мисля, че за всички неща, които искаме да научим децата си има моменти и можем да разберем кога е дошъл само ако започнем да го правим. По-скоро темата ми беше затова дали майката трябва да започне от определен момент да въздейства. То е ясно, че всяко дете е различно и нещата стават в различно време. Притеснението ми е по-скоро, че аз закъснявам. А не, че малкият не е готов.
Виж, за началните опити напълно споделям това становище. Аз самата също пробвам, видно от преразказаното накратко от моя опит и ако не стане само така разбирам дошло ли му е времето или не. Без да се опита никой не може да знае.
Значи така поставен въпросът ме кара да отговоря- 1г. и 9 м. не е голямо закъснение за начало на опитите, но според мен, лично, си е закъснение. Може да се опита от по- рано и ако детето схване нещата няма нищо по- добро от това. Че разбира се, че е по- добре на 2 г. без памперс /даже и за майката/, отколкото на 3-4. Разбира се, че е по- добре на 2 г. да се храни само и да е без биба /и за майката/, отколкото това да стане на 3-4.
Лично за себе си съм определила начален момент за започване и ако не стане, както вече писах, отлагам момента за по- късно. Във всички книги, които съм чела по темата пише така. Аз от книги основно съм се учила, а не от близки, така се случи у нас просто, но пък не съжалявам. Книгите са писани от професионалисти, чиито опит не се заключава до наблюдения до 1-2 деца.