Първото ви готвене?!

Торта.

Бях на 10-11 години. Нищо не стана, но нашите ме излъгаха, че като за първи опит е идеална. После ги чух какво си говорят двамата и се убедих, че нищо не съм направила.
До ден днешен тортите не са ми сила.

никога няма да забравя  първото си НЕтворение,бях на 7 години.връщам се аз от училищe и гледам мама е болна и легнала да си почива .аз като дъщеря за пример решавам да я изненадам като сготвя нещо....
отивам в кухнята и вземам тефтера с рецепти,първата рецепта беше озаглавена с непонятното за мен  тогава заглавие :"курабии"
запрятам ръкави , чета и изпълнявам в този ред -яйца,брашно,мляко....всичко върху един шкаф се изсипва и естествено започват да се стичат продуктите по пода.решавам,че трябва да спра този процес и започвам с две ръце да бъркам и връщам продуктите където ги бях поставила първоначално.......добре,че баща ми си дойде скоро и ме спаси от безизходица .до този ден не съм понечила да пробвам да направя курабии

Първия ми опит са яйца на очи, но забравих да сложа масло или олио. По едно време се сетих и го сложих от горе, е всичко загоря както се сещате яйцата отидоха в кофата, но това не ме отказа от готвенето   .

Малееееееееееее не мога да си спомня какво съм правила за първи път . Само си спомням, че много обичах да седя при мама в кухнята и да й помагам или само да я гледам, а тя само ми повтаряше "Отивай да си учиш".    

Моят първи опит беше във втори клас със комшийката която е колкото мен решеваме да се съберем и да приготвим изненада на майките ни, които са приятелки . Опекохме блата за тортата някак, май биваше, но после така яко го сиропирахме (че да е по-сочна) че блата плуваше из табличката.беше ужасно, обаче майките и бащите ни + брат й и сестра ми я изядоха. А то си беше направо каша   И като се замисля май от тогава торта не съм правила  

Оооооо много добре си спомям!  
Бях в 4- ти клас и реших да изненадам семейството с кекс!
Отворих готварската книга и забърках чинно всички продукти както си трябва......но в легена за пране  
Тогава се сетих, че не знам как се включва фурната и звъннах на една съседка да ме светне, тя на бързо охлади ентусиазма ми като изтъкваше доводи като "пожар" и други страхотии. Но аз бях твърдо амбицирана да спечеля малко червени точки пред родителското тяло и сложих вълшебната смес с легена на котлона....
Явно баща ми е имал силно развито шесто чувство, защото точно този ден като никога се върна вкъщи да обядва, да, дойде и то навреме...
Не знам тогава как не ми нахлупи легена на главата...

Майка ми бе в болницата,сестра ми на у-ще и аз реших да направя картофена супа.Нарязах всико каквото съм срещала из чинията си,обаче нещо започна да ми мирише на загоряло ,естествено без вода и мазнина!Обадих се на една съседка да ми каже какво да сложа,че да прилича на супа,а тя категорично ми каза:"вода!"Е да,ама не!Мама си спомням ,че слагаше нещо на котлона да заври и тогава го слагаше към супата-явно си спомням застойката!И сложих една купа с вода да заври и я люснах после в тенджерата.Всичко бе опекано до тъмно кафяв цвят и с тая вряла вода-беше ужасна гледка,а камо ли да ставаше за ядене!Но баща ми ме похвали за старанието,даже се престраши  да я опита!

Хи-хи ,Ерика!Уби ме!
Що пък точно в легена за пране?    

Нинка, ами причината е доста прозаична.....съдовете ни седяха много на високо и дори качена на стол не можех да ги стигна!  

Това бях аз!

Не помня

първия си опит за готвене не го помня много ,много - просто защото със сестрами доста 4есто след у4илище си правехме всевъзможни "сладки" - кога ставаха , кога не кога пушеци и дим имаше ....
спомням си веднъж  сестра ми беше скрила даже една загоряла тенджерка под леглото понеже баща ми се върна по никое време    
това което съзнателно помня като неуспешен (първи ) опит беше в  студденското общежитие Варна блок 13 стая 701 - още умирам  от смях - зна4и живеехме си ние там ,но по сте4ение на обстоятелствата апартамента смесен беше (1стая с мом4етия и в другата ние 2 моми) . слагам аз едни спагети  да се сварят  - колко му е ,ама в този момен ми звънкат  - аиде на купон - и аз вси4ко зарязвам - гледам спагетите сварени , изклю4их ги... и бегом на купона ...... след няколко 4аса .....естествено прибирам се гладна .. поглеждам в тенджерата - то спагети не останали ,а само една такава гадна лигава вода -  спагетите отдавна се разварили ,ама нали много бързах за купона кои да се сети да им излее водата ....хубаво ,оба4е...... като ме 4ул  да се връщам в подобието на кухня връхлита "съквартиранта "   (засукано бургазлии4е дето се опитваше да ме сваля  ). аз крия тенджерата , той не може да разбере за какво става дума
.супееер ама супер ме беше срам , е мом4ето май си помисли 4е не мога да готвя или нещо такова . е аз не 4е съм виртуоз но уме я да готвя що годе добре .. или поне когато се налага   . това е - това не се забравя цял живот - като първата целувка хехе

Бъркани яйца, гордо украсени с листа от моркови (баща ми ми беше показвал предишния ден как се прави и си беше накичил творбата с магданоз). Забравих да кажа, че яйцата ги бях направила рано сутринта за вечеря.

Ох, как се посмях само. И моя първи опит в готварството беше трагичен. Не знам в кой клас съм била, най-вероятно 5-ти, бях на гости у една съученичка и решихме да си правим торта. Четохме ние по тетрадката на майка и рецептата и си сложихме всичко каквото си пише. Преди печенето изглеждаше не зле, сложихме я да се пече и аз си тръгнах с идеята да направя същата тази торта у нас, като преди това чинно си преписах рецептата. Обаче  какво сме чели, какво не, ама написаната  1 л. сода сме прочели на 1п.(пакет) сода. ...Оттук нататък ви е ясно какво излезе от тортите ни       ... Гледам доста хора са имали същите премеждия със содата.  

И моето първо готвене бяха бъркани яйца- също приготвени преди обед за вечеря на нашите. Баба ми дълго се чуди как съм успяла да събера 12 яйца в едно мъничко тиганче...
Имаше и едни курабии, в които бухнах цяло пакетче кокосово брашно, та после не се ядяха от горчивина.
А веднъж реших да сготвя  картофена яхния. Нашите като я видаха на вид и опитаха на вкус предложиха да кръстя  творението си "картофена супо-манджа" или "картофена манджо-супа".

Забравих да кажа за първото готвене на мъжо   .Той е любител на яйцата във всякаква форма, та като бил малък решил да си сготви сам яйчица. И понеже когато майка му му правила бъркани яйца му ги сервирала в една синя пластмасова чинийка човека решил че съда за приготвяне на яйцата е точно това чинийче. Разбъркал си каквото трябва и турил чинийката на котлона. Добре че свеки се е прибрала навреме, преди да се е запалила къщата  

Чак сега си давам сметка , че за първи път съм сготвила когато се събрахме да живеем заедно с мъжа ми . Тогава бях на 23 и сготвих естествено ЯЙЦА

Вие направо ме върнахте в детството
Никога няма да забравя първото ми готвене и първото ми варене на яйце
За варенето на яйце: бях на 6г. и бях решила да си сваря яйце. Предният ден бях чула дядо да обяснява на баба, че той варял яйцето точно 5 минути. Реших да почерпя опит от дядо си, сложих водата на котлона, включих котлона, сложи яйцето в студената вода, засякох 5 минути по часовник. И.... извадих яйцето от все още студената вода, чукнах го с лъжицата от горе, а то се изсипа (добре, че се изсипа в чинията под него). И "одисеята" ми не стигна до тук. За да не се усъмни мама, реших да го изхвърля през терасата. Леле колко ме е срам сега като си спомня как се прицелих и го изсипах точно върху главата на една комшийка от по-долните етажи  
А що се отнася до първото ми готвене - бях на 7г. мама ми обесни как да направя миш-маш (най-лесното). Аз нарязах чушките (но вместо всичките, които ми беше оставила, аз нарязах 3), опитах се да ги запържа, но като видях, че неприличат на маминия миш-маш ги изхвърлих (но този път в тоалетната). Отворих един гоооооолям буркан с домашна лютеница, затоплих го, прибавих сирене и яйце и миш-маша стана бързо, бързо
Поздрави

Аz пък не мога да се сетя, какво ми беше конкретно първото готвене  Но от малка помагах на баба ми с удоволствие, особено ако правеше сладкиши, zа да ям от суровото слдко тесто

И аз май съм направила сефтето с бъркани яйца някъде около 2 _ 3 клас ( ако не ме лъже паметта). След което имаШе един период около 5 ти клас когато правехме с една моя съу4ени4ка и съседка торта ДобуШ и за у4удване на вси4ки ставаШе доста вкусна, след който период настанаха тъмни времена ....та до наШи дни    
Хубаво ме разсмяхте с ваШите кулинарни проЩъпулници..

Пържен кашкавал ( пържен подчертавам, не паниран) Не помня на колко години съм била обаче  Спомням си много ясно чинийката, в която го "пържих", понеже после я търках до припадък, за да не ме хванат нашите ( и защо съм се притеснявала?!? ). Въпросният кашкавал си го бях нарязала на много тънко и помня, че много се разочаровах когато се разтече в чинията и реших да го оставя за стане кафевичък, че разтечен ми изглеждаше несготвен Мдааа, за състоянието на нещастната чинийка може да се досетите

първото ми готвене, което помня, беше във втори клас, палачинки. точно докато ги правех дойде на проверка др. пенчева - учителката ми. тогава имаше режим - между 2 и 4 следобед не трябваше да излизаме и да играем, а да стоим в къщи и да си учим уроците и учителите обикаляха по домовете да проверяват спазваме ли режима. та почерпих др. пенчева с една от първите си палачинки и тя я изяде цялата => стигам до извода, че поне не са били сурови.

Първото готвене не помня, но покрай питките се сетих за първото ми месенен и точене. След като умесих тестото, трябваше да го разточа леко. Та намазах си масата с   олио и накрая никаква питка не стана, а пържихме мекици. Ама  кой да каже, че се ръсило с брашно. Тогава бях млада булка и нямах още точилка и точих с една бутилка от бира.    

Супичка! Бях на 8-9 години. Проявих голяма съобразителност и специално търсех някоя по-лесничка рецепта. Хванах една от дебелите книги на майка ми и сготвих някаква картофена супа за вечеря на нашите. Щеше да е много вкусна ако не й бях сложила 5 супени лъжици сол ... на около литър вода.

Яйчена супа от "Готварска книга за мъже" на баща ми. На 6 години. Реших да изненадам нашите (като всички, още повече, че се съревновавах с 5 години по-голямата ми сестра, която, разбира се, на 11 години вече умееше доста неща) и да сготвя супа. Порових в тази книга (рецептите в нея по принцип са по-лесни...като за мъже   ) и си харесах тази супа. Много старателно забърках всички продукти... Единственият пропуск се оказа, че 1л. вода съм го разбрала като 1 лъжица вода... Бях викнала съседа да го питам, чичо Славчо, това прилича ли ти на супа?... Човекът не знаеше как да излезне от положението... После направих втори опит за същата супа, след нужните разяснения за съкращенията в готварските книги. Сварих единия литър вода с каквото там, накрая - бум! 2 шепи фиде и я свалих от огъня... фидето жилаво, ама жилаво... Ама дъвкаха нашите, де. На тази страница от книгата с рецепти още стои следа от яйчен белтък от онзи ден.

Лелееее, много мило и сладко това.

Ако нашите се бяха разминали само с тези 12 яйца добре щеше да е. Горките, само като ме видеха с готварска книга в ръка изтръпваха. Защото по това време все се получаваше "По рецепта готвя, без рецепта хвърлям сготвеното по рецепта на боклука."

Бях 10-на годишна и реших да изненадам мама със сладки. Отворих голямата книга и май с меденки се захванах. Тестото обаче много ми лепнеше и аз сипвах брашно, сипвах, сипвах, сипвах... после натисках и точих и излязоха някакви питчици.....а мама си счупи зъб...  

Първият ми опит за готвене беше едни курабии, на които ни учиха в часа по Трудово обучение. Трябва да съм била 5-6 клас. До печене въобще не се стигна, защото тестото стана като камък и не можах да оформя курабиите. Пък и майка ми нещо кипна и ме изгони от кухнята. И досега не са ми сила сладките неща. Това кексове, курабии, сладкиши - хич не ги умея.
Обаче си спомням и как сготвих първата мусака за моят мъж. Първо готвих я по книга, второ посредата на готвенето си изгорих дясната длан (хванах една гореща дръжка) и тъй като бях сама трябваше да довърша само с лявата ръка. На всичкото отгоре в рецептата пишеше, че картофите трябва да се нарежат на филии и да се запържат леко, а мусаката да се реди един пласт картофи, един пласт кайма.   Втори път никога не съм готвила по тази рецепта.

Първото ми готвене беше супа от трева и глухарета
На малко по-късен етап, някъде към 9-10 годиншна си бях измислила, че имам имен ден и бях направила торта от варен ориз и настърган кашкавал, майонеза, с една маслина отгоре.
Спомням си , че се изяде, но дали е била вкусна... нямам представа
 

Първия ми опит беше в най-мизерното време ,когато всичко беше с купони.Реших да правя целувки,защото майка ми правеше страхотни целувки.Сложих 30 яйца и 2 кг захар и се опитах да разбия всичко на сняг с миксера,но нищо не стана и тихомълком излях всичко в тоалетната.Но после трябваше да си призная къде са изчезнали яйцата и захарта и майка побесня: "Трябваше да ги оставиш,щях да направя няколко кекса с тях,защо ги изхвърли и т.н. и т.н....."

В първи клас... с една приятлека решихме да си приготвим пържени яйца за обяд... Сложих тиганчето на котлона, счупих яйцата и чакаме да се опържат... ама кой да се сети да сложи олио? Яйцата залепнаха.. а аз незнайно защо реших, че и ще ги обръщам, за да се изпържат и от другата страна... ръчках с една лъжица там, те се късат, ама как да е успях да ги "обърна". В крайна сметка стана някаква странна загоряла джурканица, ама ние си я изядохме
А във втори клас реших да правя пица. Забърках си аз тесто (от брашно и вода само), което беше станало супер лепкаво и странно, ама аз реших, че така трябва да бъде и като се опече ще се оправи. Сложих отгоре каквото ми падна и бам в печката на най-силните градуси... получи се нещо изгоряло и толкова твърдо, че можеше да се забиват гвоздеи с него...

хехеееееееееее, коте, признавам те първа си по прахосничество
отдавна не съм се смяла така
чета и препрочитам тази тема и се смея, та се заливам.
ох, заболя ме корема, не мога да се спра, честно ви казвам
       

аз готвих супа с някакви зеленчуци на 5 и нещо. не карах по рецепта, че още не можех да чета, ами по спомени, какво е слагала майка ми като съм я гледала.
реших да сложа и ориз, колко килограма няма да казвам
оризът още не се беше сварил, тенджерата беше голяма и манджата не ми изглеждаше достатъчно гъстичка...
така че подхванах с брашънцето. и откъде да знам, че се разбива със студена водица или се запържва
така го сипвах от плика...
стана една манджа, да не разправям топчета от брашно...
но я опитаха и беше ВИСОКО оценена, това ми даде крила   и аз продължавах с творчеството.
като вече можех да чета, бърках тесто за кексове, ама си ми харесваше така да си го ям и реших, че няма нужда да се пече  
или пък ми харесваше крем карамел, заради самия карамел. с братовчедката сложихме една тава със захар да се пече и легнахме да спим. събуди ни гъст бял пушек, идващ от печката
още толкова истории...
или пък как реших да посрещна нашите с чаша кафе. отиде ми цялото пакетче, да не казвам за колко чаши  /абе не е ли правилно да се задържа лъжичката права кат я боднеш в чашата с кафе /
друга братовчедка пък хич не се натискаше да се пробва да готви. беше решила да става певица.
да, ама влизаше в банята с готварска книга и обръщаше рецептите на песни
кеееееееееееееекс, а сегааааааааааа - четири яйцаааааааааааааааа
един ден звънна съседа и вика
-Намалете го малко това радио, де!!! Не ви е срам!
   

Помня ли вече...   Май за пръв път сготвих бял боб, майка ми беше написала на едно листче подробно как се прави.
А когато пък за пръв път правих някакъв кекс, помня, че трябваше бакпулвер, а той беше в една кутийка 2 пакетчета - едно със сода, едно с лимонтузу, и се смесват. Ама аз откъде да знам, мислех, че и двете пакетчета са си просто с бакпулвер, взех едното и го изсипах в тестото. Явно съм имала късмет, че съм улучила содата, щото иначе не знам какво щеше да се получи...

Признавам си! И аз съм готвила в леген. Била съм на около 4 годинки. Тогава имаше от разноцветната тоалетна хартия и мама беше заредила всички налични цветове. Та излиза тя на пазар и аз решавам да и сготвя. Рецептата е (записвате ли?) накъсват се няколко ролки ТХ в един лилав леген, пълен с вода, после добавяте пакет захар, пакет сол, брашно, олио, оцет, най- важното- ВЕРО, за да се пени яко, всякакви малки пакетчета, вкючително ванилия... Бъркате яко, с дървена лъжица, до прималяване, докато се получи една хомогенна бълбукаща и миризлива смес. Ами това е. След това сипвате малко от гозбата в една паница, слагате дори и лъжица и чакате мама да се прибере, да я нагостите.
Ами не припадна, миличката, взе ме за ръка и се върна в магазина да попълни липсите.
Друг случай - бях във трети клас и въпреки сготвеното и оставено на масата ядене, аз решавам, че ще си пържа пелети. Слагам олио, буфкам пелетите, олиото запръска, аз се стреснах, тръгнах да местя тигана, резултата беше следния: прогорен от горещата мазнина мокет, изгаряне 2 степен на единия пръст и 3 степен на другия, търчане до поликлиниката, оттам извикаха майка ми "на пожар" от работата, и сума ти време посещения на хирурга и скука в часовете, защото си бях поляла точно дясната ръка и не можах да пиша. Оттогава мразя да пържа каквото и да било.

Първи опит с сладкиш - Дамски каприз. Стана като подметка, но дядо ми го взе за кафето - щом имало захара, можело да се яде
Първи опит с манджа - боб-чорба. 4 пъти го слагах да ври и 4 те пъти загоря, защото аз отивах при моята приятелка от входа и се сещах да погледна през прозореца когато почва да дими. Да съм била 3-4 клас..

Мързелива баница, която стана като подметка   . Сега обаче съм фен на тестото и мога да меся страшни неща .

За първи път си стоплих млякото на котлона в порцеланова чаша при което дъното на чашата се отлепи, а чуденката ми беше голяма
След това сипах пакет кус-кус в една купа без вода без нищо и пак на котлона, стана малко черен, но аз го бърках старателно с тайната надежда да поомекне.
После опитите ми се свеждаха до това, че готвих на фамилията пържени филии, отгоре със забулено яйце, плуващи в много оцет. Това беше по идея на майка ми всеки ден да се редуваме да готвим. На втората седмица обаче самата тя отмени нововъведенията, защото с мойта гощавка си оставаха гладни