Защо много мъже са темерути?

Nikita, права си , но явно авторката не може да поеме нещата в свои ръце, докато не завърши и не се стабилизира финансово поне малко. Поне аз така разбирам нещата. 

Да, аз също ги разбрах така и дано само това да е причината  Но имам чувството, че вече става въпрос за навик, за вече изграден начин на живот, за една инерция, от която с годините все по-трудно можеш да се освободиш.Искрено се надявам да не е такъв случаят 

Казваш, че като дете са те възпитавали, че си "смотана" и трябва да си скромна... Ако безпрекословно търпиш учиш на това и децата си! И аз имам същия проблем като теб по отношение на "скромността" и "търпенето" и сега се опитвам да се преборя с това! Не заради себе си, а заради детето си! За да може то по-смело и по-категорично от мен да отстоява себе си!

Моят е темерут понякога. Темерутството му аз откривам в това, че когато нещо му тежи, се налага с ченгел да му вадя думите от устата. Затваря се в себе и мълчи като гъз. Хванала съм му цаката за толкова години, но все пак...

canadianmom, много тъжно ми стана за теб като ти прочетох постинга! 
Като дете на разведени родители искам да ти кажа, че за децата ти е по-лошо да живеят в такава атмосфера, отколкото да имат разделени родители  !
Щом не иска да ти помага, си намери чистачка и детегледачка и той нека да плаща. Няма такъв вариант в живота, където нито правиш, нито си плащаш!
Иначе като завършиш и се стабилизираш финансово, си вдигай гълабите и си оправи живота! Ясно ми е, че е трудно, когато имаш деца, но децата ти нямат нужда от невротизирана майка, в каквато ще се превърнеш, ако не се успокоиш и не се почувстваш щастлива!
На мен майка ми веднъж ми каза, че мъжете правят децата, но жените са тези, които после цял живот имат деца. Сигурно е права, все пак е отгледала 2 деца сама...
Стискам ти палци скоро да се разреши проблема ти! Успех!   

Това не е живот. Трябва да го промениш. Живота се живее веднъж и трябва да се чувстваш щастлива във всеки миг от него, където и да си. Иначе всичко губи смисъл.
Трябва да споделиш с някой много близък, който да ти бъде опора.

Аз си знам, че основната спънка е в психонагласата ми. Трудно е да се вземе решение, като се вземе,  начини за реализация има. Мислех, че съм се преборила с чувството ми на вина, ама се оказа, че не е баш така. Наистина от може би 2 - 3 години живея ден за ден, с малките ми битки, с ежедневието. Аз доста рано се сблъсках със смъртта и това коренно промени начина ми на мислене, може би затова сам вечно ухилена, с 32 предни заба, защото знам, че човек е ВНЕЗАПНО смъртен, както казват братя Стругатски. Та радвам се на всичко, което ми е пред очите, сега на зеленото, цветята, тлъстите морави, после басейна, усмивките и лудориите на децата ми, те растат като габи, и утре не са същите като днес, та всеки миг си заслужава.Големите неща се правят от дребни частици.
Вярно е също, че аз съм допуснала такова отношение, но винаги сам мислела, че като се държиш естествено и открито, ти отговарят със същото. Е, излагала сам се явно, наблюдавала съм мой познати, малко полигавяне, малко мяукане, и всичко е на 6.
А аз, бюначката, си мислех, че с искреност всичко се постига.Най-вероятно и аз съм тъпкана с комплекси, поне от дете все срокове, успехи, себедоказване някакво гоня. Всъщност, в цялата работа мисля, че съм виновна само аз, че съм допуснала това да се случва, както и че съм била достатъчно лабилна психически, за да се връзвам на родителски изцепки, имама предвид възрастта след 15-16 години, когато все пак едно дете е способно на анализ на реплики, изисквания, поведение.

Аиде стига бе!!!!!! Сякаш не е във всяко семеиство същата картинка! Я си признаите!!!!!!.......Колко пъти мъжете ви помогнаха за миенето на 4иниите, или направиха следобедната разходка на детето,или пуснаха прахосмука4ка,може би са сготвили...........100% съм сигурна,4е и дрехи за след баня им подготвяте, ами хаиде,4е дори и тапети лепите,пък и някоя с4упена игра4ка ремонтирате....И аз съм в това 4исло-в4ера ми хвърли пицата на пода,4е не съм му сервирала до компютъра да си хапне докато играе белот! Но според мен-вси4ки мъже са еднакви, както и вси4ки жени са еднакви! Няма смисъл да бяга6,КЪДЕ  ЩЕ ОТИДЕШ?!........

Как къде ще отидеш бе, я стига с това пораженческо мислене!!!!

Много вярно, и много точно казано. Но мъжете станаха такива, защото жените ги научиха. Горчиво, но истина.

Така,ама друго е когато зависиш финансово от мъжът си.Едва ли тогава ще му сервираш когато Ти искаш и когато на Теб ти е приятно.Освен ако не е някой балъмурник...