Късно виждам темата,но няма и какво да ти кажа.
Аз съм в много подобна ситуация в сащ обаче, и без деца(една грешка по-малко,
за щастие).С този човек аз не мога да се видя в бъдещето си въобще(вече),
но засега съм зависима,макар и не с деца.
Мен само надеждата за бъдещето ме крепи,така като гледам ти
и надежда си изгубила.
Знам само че винаги има надежда,и не очаквай другите да те правят
щастлива.Когато аз истински осъзнах това се освободих от моя темерут,
макар и само ментално,но това е всичко за мен.Разчитам на психическа
подкрепа от роднини и приятели и не очаквам от него нищо.
Трудно е но,по-леко от преди,когато всяка вечер плачех, а той заспиваше обърнат
на другата страна.И аз се чудех как така се промениха нещата,
вече не,вече гледам да се "забавлявам" сама и се чувствам добре.
Е някой и друг флирт ми помагат също,но аз съм щастлива и от малките неща.
Приемам положението си за временно,мотивирана съм да остана,докато завърша
и така,когато знаеш защо правиш компромиси е по-лесно,мисля си.