понеже обичам нова бг проза, се засилих да чета една книга на Тошо Тошев - `Страх`. не знам колко става за вестникар тоя, ама книгата е уникално тъпа 
- Публикувана: 22 май 2007, 13:27 ч.
- Последно мнение: 17 юни 2007, 19:23 ч.
А непоносими книги?
"Захир" на Коелю (Куелю ? ) ми вървеше трудно, не успя да ме грабне и въобще този автор хич не ми допада.
А, сега се сетих и за "Клетниците"...Стигнах до 20-30 стр. и я оставих.
"Захир" е най-нескопосаната книга на Коелю, която съм чела /недочела всъщност/.
Преди години четох "Алхимикът", "Петата планина", "Вероника..." и др. - те стават, дори в някои случаи могат да подействат мотивиращо на човек. Но "Захир"...
Даже ме е яд, че я купих, подведена от красивата корица
И аз имам професионална деформация да изчитам всичко до край, но си има някои граници 
С прискърбие ще си призная, че на 50 стр. от Параграфа се озъбих и реших, че ще я боря в по-късни години.
След маниакално обсебване от Властелинът на ринговете я започнах, но ме обезкуражиха обемът и топонимите (мноу бре...)
И третата е "Война и мир" не можах да се справя с това чудовище...
За "Одисей" съм чела много коментари, но самата книга не, още не.
На Паулу Кельо съм чела "Алхимикът", да хареса ми, но осъзнах че претенциите, които тази книга има не се покриват с ефекта от изчитането и... Не ми харесва този мазник и това си е...
Всички миски и манекенки са чели УМБЕРТО ЕКО, КУЕЛЮ и понякога ФРОЙД/ЮНГ... любимата им книга обикновено е "Махалото на Фуко" кой знае какво ли си представят, че пише в нея...
Оф топик: Най-любими са ми руските постмодернисти, МАРКЕС и ДИМИТЪР ДИМОВ от наш'те (за прозаици де)
С прискърбие ще си призная, че на 50 стр. от Параграфа се озъбих и реших, че ще я боря в по-късни години.
След маниакално обсебване от Властелинът на ринговете я започнах, но ме обезкуражиха обемът и топонимите (мноу бре...)
И третата е "Война и мир" не можах да се справя с това чудовище...
За "Одисей" съм чела много коментари, но самата книга не, още не.
На Паулу Кельо съм чела "Алхимикът", да хареса ми, но осъзнах че претенциите, които тази книга има не се покриват с ефекта от изчитането и... Не ми харесва този мазник и това си е...
Всички миски и манекенки са чели УМБЕРТО ЕКО, КУЕЛЮ и понякога ФРОЙД/ЮНГ... любимата им книга обикновено е "Махалото на Фуко" кой знае какво ли си представят, че пише в нея...
Оф топик: Най-любими са ми руските постмодернисти, МАРКЕС и ДИМИТЪР ДИМОВ от наш'те (за прозаици де)
Лени и Василиса,
какво не ви харесва в Милан Кундера?
От него съм чела само "Непосилната лекота на битието" и "Изкуството и романа".
какво не ви харесва в Милан Кундера?
От него съм чела само "Непосилната лекота на битието" и "Изкуството и романа".
Аз само "Шегата" и определено ми хареса ...
"Захир" е най-нескопосаната книга на Коелю, която съм чела /недочела всъщност/.
Ако прочетеш Вещицата от Портобело, ще видиш, че Захир не е най-нескопосаното му произведение. 
Eдинствената книга, която три пъти започвах и не можах да дочета е "Тъй завърши нашата нощ", даже автора не помня.Не претендирам да съм чела всичко, но което съм започнала съм го прочела от начало до край на един дъх. Повечето съм ги чела по няколко пъти. Не обичам да спирам по средата.
Ааа и да добавя :Алиса в страната на чудесата" никога не можах да прочета, хващаха ме панически пристъпи. За разлика от нея Стивън Кинг го чета с удоволствие и без страх.
Ааа и да добавя :Алиса в страната на чудесата" никога не можах да прочета, хващаха ме панически пристъпи. За разлика от нея Стивън Кинг го чета с удоволствие и без страх.
Сещам се за три книжки, от четенето на които винаги се чувствам ужасно, разболявам се от всяка страница, всеки път мазохистично ги довършвам и всеки път се надявам на жизнерадостно чувство на надежда в края, оставам винаги прецакана и после бавно се възстановявам.
"Мементо" на Радек Йон
"Тенекиеният барабан" на Гюнтер Грас
"Погнусата" на Сартр
"Мементо" на Радек Йон
"Тенекиеният барабан" на Гюнтер Грас
"Погнусата" на Сартр
А какво ще кажете за Вирджиния Улф? Мен първо ме заинтригува биографията й и ислед това усилено-неистово започнах да търся в нета "Мисис Далауей". Така и не я намерих. После започнах да търся каквото и да е, писано от В. Улф. Попаднах на "Към фара". Стигнах да 20 стр. и я оставих. Може би не съм дорасла за тая книга.
Ще подновя щурмуването, обаче.
Ще подновя щурмуването, обаче.
Като ви гледам половината, добре че не сте записали френска филология...
Червено и Черно, Погнусата, Парижката Света Богородица, Жерминал - все задължителни
- но аз тях си ги харесвам. Нищо, че специално на тоя изпит не съм и стъпила още.
Някой беше споменал братя Стругацки и Рей Бредбъри - е, това е нещо, което мога да чета по 24 часа. Повече от Толкин и Пратчетт
Червено и Черно, Погнусата, Парижката Света Богородица, Жерминал - все задължителни
- но аз тях си ги харесвам. Нищо, че специално на тоя изпит не съм и стъпила още.Някой беше споменал братя Стругацки и Рей Бредбъри - е, това е нещо, което мога да чета по 24 часа. Повече от Толкин и Пратчетт
Някой беше споменал Малкият принц.
Когато беше в задължителния списък за училище, много ми беше трудно да я преглътна.
После, някъде на 25г., открих колко мъдрост има в нея.
Сега, преди няколко месеца, пак си я прочетох. Любима книга.
Когато беше в задължителния списък за училище, много ми беше трудно да я преглътна.
После, някъде на 25г., открих колко мъдрост има в нея.
Сега, преди няколко месеца, пак си я прочетох. Любима книга.
Малкият принц и Алиса изобщо не са детски книги. Защо ги бутат - да отвратят децата. Както и много други. Престъпление и наказание и изобщо Достоевски ми бяха смърт в у-ще. Минаха много години докато ги разбера.
Много хубава тема!
Още по-хубаво е, че забелязах размяна на книги м/у ценители
Аз..нямам чак непоносими книги, само такива, които не съм дочела по някаква причина, най- често отегчение.
Класацията ми водят 'Голият обяд' и 'Записките'.
'Параграф 22' и 'На изток от Рая ' ми харесват, за разлика от повечето потребителки.
Има книги на Коелю, които също ме радват, както неведнъж съм казвала. '11 минути' е една от тях - имам нужда от това четиво понякога.
Още по-хубаво е, че забелязах размяна на книги м/у ценители
Аз..нямам чак непоносими книги, само такива, които не съм дочела по някаква причина, най- често отегчение.
Класацията ми водят 'Голият обяд' и 'Записките'.
'Параграф 22' и 'На изток от Рая ' ми харесват, за разлика от повечето потребителки.
Има книги на Коелю, които също ме радват, както неведнъж съм казвала. '11 минути' е една от тях - имам нужда от това четиво понякога.
Една хипер номинирана преди няколко години книга, Beloved на една американска негърка (не помня авторката) - нищо не схванах от нея и не можах да я дочета, нищо че карах по диагонал. Сетих се за нея, защото наскоро докато пътувах в маршрутката, съседката ми по седалка я четеше на английски 
Иначе книга, която никога няма да хвана да препрочета отново, е Принцът на приливите - имам кошмари от тази книга и е на първо място в класацията ми за книги, които никога няма да погледна, дори да нямам нищо за четене.
Дон Кихот и Швейк също не са ми в кръвната група, особено първият (вторият съм го чела).
Не харесвам и Граф Монте Кристо.
И твърдо не харесвам Виктор Юго като цяло (макар че най-известните му неща съм ги чела) - и изобщо френската литература ми е много мъчна.
Иначе книга, която никога няма да хвана да препрочета отново, е Принцът на приливите - имам кошмари от тази книга и е на първо място в класацията ми за книги, които никога няма да погледна, дори да нямам нищо за четене.
Дон Кихот и Швейк също не са ми в кръвната група, особено първият (вторият съм го чела).
Не харесвам и Граф Монте Кристо.
И твърдо не харесвам Виктор Юго като цяло (макар че най-известните му неща съм ги чела) - и изобщо френската литература ми е много мъчна.