Публикувана: 27 май 2007, 13:31 ч.
Последно мнение: 5 юни 2007, 09:21 ч.

Как изтърпявате бебешкия плач?

3 116
72
1

# 60 30 май 2007, 14:15 ч.

Мнения: 600

моето дете плака невъзможно силно три месеца. денонощно. когато сспря, реших, че нещо й се е случило, проверих дали диша и дали й бие сърцето. толкова беше ужасно първите три месеца.

нищо не правех, докато плаче, освен да я нося. давахме, естествено, всичко за колики и не помагаше. носех докато припадна от умора. и понеже бях недоспала и уморена, като че ли не ми пречеше шума, просто изключвах и не ме дразнеше. спомням си, че мъжът ми беше полудял и си запушваше ушите, но аз, повярвай, не я чувах. само носех и чаках да се свърши. издържа се. Wink

# 61 30 май 2007, 14:31 ч.

София
Мнения: 5 758

Цитат на: Asya_ в вт, 29 май 2007, 13:42

Не се свиква с това.Природата го е измислила плачът на бебето да дразни майката.Защото това е единствения начин по който то може да покаже, че има нужда от нещо.Майката пък раздразнена от плачът ще се опита да намери причината за него възможно най-бързо и да угоди на бебчо за да спре да я дразни Mr. Green

Незнам колко е вярно това което написах, но до този извод стигнах аз newsm62

абсолютно вярно!

# 62 30 май 2007, 14:35 ч.

Мнения: 1 328

Цитат на: Tatalina в ср, 30 май 2007, 12:23

С този начин на мислене бебето ти ще плаче още повече. Те са страшно чувствителни и усещат настроението и емоционалното състояние на майката.
По логичният въпрос е "Как да помогна на бебето си да не плаче?", а не ~~"Как да изтърпя писъците му?"~~
Една майка не може да "слуша невъзмутимо писъците" на бебето си. Или поне аз не мога. А и през акъла не ми е минало да мисля в този момент как да се изключа и да не слушам. Вместо да се вайкам, предпочитам да търся начин да облекча страданието на бебето си, доколкото мога.

# 63 30 май 2007, 17:03 ч.

Мнения: 545

Тежко понасям бебешкия рев, в края на деня особено тежко. И моето дете има колики и то доста силни, срещу които нищо не помага. И мен ме избива на агресия и понякога й викам като ненормална. До гуша ми идва от носене, пеене и правене на маймуна. Последните две седмици положението е по-търпимо - тя започна да се ослушва и да се заглежда и по-лесно мога да я утеша или коликите са почнали да понамаляват. Гледай да си почиваш, когато можеш. Аз чакам мъжа ми и му я хвърлям от вратата, директно отивам да спя и те се справят без мен за час-два. . Излизам от време на време сама за час, пък било то и до магазина. Освен това, казвай си, че това е един период, който няма да трае дълго и че всеки кошмарен, ревлив ден те приближава до края му Истината е, че с плачът не можеш да свикнеш, въпреки че на моменти нищо не правя, за да й помогна. Оставям я да пореве на воля и да се приспи. До гуша са ми дошли тези приказки за бебето, дето не плачело без причина, за гушкането до откат, щото видиш ли сега ако не ги гушкаме то кога по-късно като пораснат.

Цитат на: Marleen в ср, 30 май 2007, 00:15

теб щом отсега те избива на агресия от двуседмично бебе, прави му сметка като поотрасне ooooh!

търпение му е майката, с децата не всичко е по мед и масло, както в книгите Naughty

Агресията е нормална реакция на нормален човек, който 24 часа е роб на малко, безпомощно същество, което реве за щяло и не щяло. Нормално е да бъдеш агресивен, важното е да се сдържаш и да не даваш израз на агресията. Когато моето бебе реве, това на моменти ме вбесява, което не значи, че си изливам гнева върху нея.

# 64 30 май 2007, 17:32 ч.

София
Мнения: 1 750

Ига, проблемът е, че се чувстваш като "роб" на детето си. Ние сме просто Майки, не роби!
И да, винаги има причина за бебешкия плач. Нали не си мислиш, че бебетата просто много се кефят на това да реват?! ooooh!

# 65 31 май 2007, 11:57 ч.

Sofia
Мнения: 4 036

Цитат на: Tatalina в ср, 30 май 2007, 17:32

понякога и аз съм се чувствала като роб на детето си
да, майки сме, но не сме от желязо, нали?
причината за бебешкия плач може да е просто нервност, умора, лошо настроение
но бебето само с рев може да покаже в началото, когато усеща дискомфорт
според мен нашата роля далеч не се свежда до това да премахнем дискомфорта, това понякога просто е невъзможно, а и не е необходимо, нито полезно... мое мнение
важното е да не го оставим самотно да се дере, а да се опитваме да му помогнем
да го утешим
но запазвайки себе си и вътрешния си мир Peace

# 66 31 май 2007, 18:15 ч.

Някъде на път....
Мнения: 10 351

Трудно изтърпявам, но не е невъзможно, все пак.....

# 67 31 май 2007, 18:41 ч.

Мнения: 2 622

Моите деца слава богу минаха периода на коликите,но все още се разплакват по няколко пъти на ден...Винаги ми се къса сърцето,когато плачат,независимо каква е причината-някой казал нещо на голямата,или пък за 100-тен път връщам малката от стълбите, а тя сяда на земята и се разплаква,но всеки път ги гушкам и успокоявам

# 68 5 юни 2007, 06:33 ч.

Мнения: 1 531

трудно и мнооого тъжно Cry

побърквам се от дилеми да не я науча на ръце, да не я прехраня, ако нон стоп суче, и т.н. / и се нервя, че нищо не мога да планирам да свърша Rolling Eyes

вече реших Peace

- оставям всякакава друга работа, освен да прихапна, и си я гушкам и храня, когато поиска, ако ще по цял ден: важното е да е спокойна Heart Eyes

ако й вреди, аз ще забележа Heart Eyes

тези ЛЕФАКС с какъв състав са?

# 69 5 юни 2007, 08:14 ч.

София
Мнения: 958

Трудно е да си майка, но има и много радости и незабравими моменти.

Продължителният бебешки плач често провокира майката да се чувства безпомощна и неспособна майка, която не успява да се справи, а това може да я направи агресивна.

Важното е да разбираме, че като майки, колкото и да се стараем и да полагаме грижи, ще има моменти, когато не всичко зависи от нас, да не забравяме, че ние не сме Вездесъщи и Всеможещи. И ние се учим, често действаме по изпитани рецепти, друг път експериментираме и търсим това, което е полезно за нашето дете според неговия темперамент.

Един път имаме успех, друг път се проваляме. Ако разбираме ролята си правилно и не очакваме чудеса от себе си, си мисля, че ще сме по спокойни и уверени. А това е важно за малките ни създания!

Simple Smile

# 70 5 юни 2007, 08:34 ч.

Мнения: 669

Нормално е понякога да "изпушиш", но по-добре излез за малко, разведри се, ако имаш възможност, поплачи си, но не си го изкарвай на бебето! То е по-уплашено от теб. Нещо не е наред, гладно е, боли го, вече не е защитено в мама, осъзнава, че е отделен индивид...И за всичко рев, рев, рев! С гушкане, пеене, галене, понякога се подобряват нещата, а понякога и това не помага. Но всичко минава, важното е да са живи и здрави Praynig

Може да се каже, че в този живот , винаги сме роби- на работата си, на амбициите си, на парите, на желанието. Докато за децата-
Дай Боже всеки му такова робство!!

# 71 5 юни 2007, 09:01 ч.

Мнения: 6 461

Големия ми син беше идно спящо и спокойно бебче.
Но за сметка на това малкия ми ...нито спеше като бебе,а само ревеше.
Денонощно на ръце...посред нощ ...разходки от едната стая в другата,през деня разходки на вън,като не спираше да плаче в количката Направо чудо се бях видяла.
Ами определено се свиква...а то до като свикнеш и детето се успокоило.
Успех и не се нервирай

# 72 5 юни 2007, 09:21 ч.

Варна
Мнения: 2 942

Трудно, а с възрастта дицибелите се повишават, ужас пълен Mr. Green

Препоръчани теми

За бебета и деца от 0+ месеца. Бързи въпроси, отговори и съвети. Тема 110

Запек

Преминаване към дълга следобедна дрямка

Носене на бебето в слинг и ергономична раница - 11

Причина:

Причина: