как да постъпя?

В подобен род отношения боли само когато имаш някакви очаквания. Когато не чакаш одобрение, могат да те наранят с упреци и обиди. И често се случва. Явно колкото и да си прекрасна, няма начин да се оцени от предубедени и ограничени хора. Дистанцирай се и опитай да не се връзваш...ако можеш.

благодаря, че ме окуражавате, то наистина човек трябва да има вяра в себе си, да не чака да го похвалят, ама наистина те за жената на братовчеда на мъжа ми такива суперлативи непрестанно ръсят и ми я дават за пример, че ми кипна. А тя с какво е по-различна от мен - с това, че има две деца, които никога не е гледала, понеже свекърва й живее с тях и е кротка и работлива женица, която 15 години им върти къщата и се грижи за домакинство и деца, а въпросната дама само ходи на работа, връща се, ходи по магазините, на фризьор и козметик и всичко и е наредено - от свекърва й разбира се.

благодаря, че ме окуражавате, то наистина човек трябва да има вяра в себе си, да не чака да го похвалят, ама наистина те за жената на братовчеда на мъжа ми такива суперлативи непрестанно ръсят и ми я дават за пример, че ми кипна. А тя с какво е по-различна от мен - с това, че има две деца, които никога не е гледала, понеже свекърва й живее с тях и е кротка и работлива женица, която 15 години им върти къщата и се грижи за домакинство и деца, а въпросната дама само ходи на работа, връща се, ходи по магазините, на фризьор и козметик и всичко и е наредено - от свекърва й разбира се.

Тежи ми, че не съм чула досега една добра дума за себе си от свекър ми и свекърва ми. Те сякаш не виждат това което правя - добра съм в кариерата си, постигнах на 30г. максимума в професията си, сега с голямо старание съм се посветила на дъщеричката ни, в майчинство съм и и се радвам с цяло сърце, справям се и с пране, и с чистене и с готвене. Е, не съм кулинарен майстор - по принцип мразя да готвя, но криво ляво го раздавам някак. Всичко гладя не бебо, чиста много редовно. Мойта майка помага 3 пъти в седмицата, за да може да почистя и домакинска работа да свърша. Миналата седмица дори успях да реализирам един дългогодишен проект - издадох първата си книга. Как тия хора не казаха една добра дума - постоянно намират кусур я на облеклото ни, я на това кое как е вкъщи я на нещо друго. Слава Богу живеем отделно, самички. Разбираме се чудесно, но свикърва ми все иска да ходим у тях на гости - живеят в къща, до София. На мен не ми се ходи да оставам със спане ама заради мъжа ми ще трябва. Та аз не издържах и им казах всичко това и сега те са като попикани мушката. Тя наистина не е мн.добре със здравето, живее далеч ама е такъв хипохондрик, че аз само като я слушам да съм умряла досега. Не знам, правилно ли постъпих като избухнах и им казах? По принцип не обичам караници, но не мога повече да страдам от това им отношение към мен. На мойта майка й е мъчно, упреква ме като че съм постъпила така, после ме разбира, не знам..... Мъжа ми мълчи, нищо не кезве, боли го, на мен ми е мъчно за него, виждам че държи на тях, нали са му родители.... Какво да правя, да се съглася ли да отидем на гости през лятото за две седмици? Извинявайте, че ви досадих, но хората от форума чувствам като мое семейство

Не чакай тяхното одобрение! Според мен си постъпила съвсем правилно, че си им го казала. Хората не са телепати - разбират какво чувстват и мислят другите чрез комуникация. Дано само не си била прекалено рязка Ако са хора ще разберат. Постарай се да им покажеш че ги уважаваш, защото са родители на мъжа ти, опитай се да намираш някакъв общ език с тях, без да позволяваш вмешателство в личния ви живот.  На теб не ти е нужно тяхното одобрение - ти си постигнала достатъчно, за да имаш самочувствие, което не се базира на чуждото да или не