За това кой какво може, колко голям талант е и кой преценява това?

Абсолютно съм съгласна с теб! Афинитет и някакво вътрешно усещане - усет. Едно време рисувах. Бях добра. Казваха че имам талант. После се отвях в друга посока и престанах да рисувам. Умението постепено си отиде - просто вече не го използвах и "закърня" Сигурна съм, че ако се напъна и положа някакво усилие сега, ще успея да си възвърна часто от усета, но наистина си трябва страшно много работа, за да наваксам пропуснатите години. Предпочетах да намеря други средства за себеизява

Та така и така сме се разфилософствали да ви разкажа и още нещо. Започнах да се занимавам с фотография от няма и година. Хората ми казваха че имам усет и ме насърчаваха. Та си харесах аз една снимка, която доста хвалеха, обработих си я и я пуснах в един от фото форумите. Никаква реакция - дори не я забелязаха. Пуснах втора, трета, четвърта но нещата не се промениха особено. А да кажеш че не бях чела и не не бях подготвено теоритично ....  Почнах да се самооправдавам как по тези форуми се забелязват само обработени снимки, как се гласува само за автори, а не за работи, как били едно затворено непробиваемо общество и трудно допускали други членове, как не понасяли критика и като им кажеш нещо те изяждат с парцалите и още какво ли не. Даже в един момент престанах изобщо да влизам там. Щом гроздето е високо, значи е кисело Обаче колкото повече снимах и гледах, толкова повече почнах да разбирам онова, което правят. Сега съм все още много назад от повечето там, но поне стигнах до извода че изобщо не съм била права, че има още много какво да науча и най- важното - това че на мен нещо не ми допада, съвсем не означава че обезателно трябва да е лошо, безвкусно или каквото и да било от сорта. Това просто означава, че не е моя стил или моя вкус - нищо повече Другото, което научих е че между критика и категоризация има много тънка преграда, която обаче не трябва да се преминава  

Все едно за мен пишеш.
Аз все още се имам за жабата дето искала да стане ковач. Но сега самочувствието ми е друго.
Осъзнато. За нивото, което имам. А не някакво измислено, с което тръгнах в началото.
Сега даже се срамувам от мислите си

И с други хора съм говорила и да ти кажа изглежда не откриваме топлата вода с теб Повечето, от вече големите имена, с които съм имала възможност да си контактувам разказваха същото и за себе си. И между другото човека, при който ходих на курс ми беше казал, че всички минават през това, но успяват само тези, които превъзмогват егото си. Останалите продължават вечно да си снимат залези и да си мислят че това което правят е върха, а другите нищо не разбират

Абе жени, отварям темата, понеже въпросът е много интересен, а чета лични нападки и оправяне на сметки. Първа страница я прочетох, втора я минах по диагонал, трета хич не съм я поглеждала, че докато свърша с четенето ще си забравя идеята 

Интересно си поставила въпроса, Дамаянти. Талантът е нещо абстрактно, изкуството - също. Дали имам таланти - незнам. Не мога да рисувам, но учих изкуство със специалност живопис. Паралелно с това учих и театър. Имам две години стаж на сцена. Но до края останах изключително критична към себе си и никога досега не съм произнасяла следните думи - "това е моята дарба". Учителите ми в гимназията ме насърчаваха да пиша. Имам няколко публикации в местни вестници, както и тънка стихосбирка с много смешни писания, която се продаде в 560 екземпляра  Незнам доколко имам талант ( не обичам тази дума ) да пиша, но определено имам ентусиазъм, любопитство, хумор и самоирония.
Не обичам хора, които се изтъкват. Тях директно ги каталогирам и слагам в една категория, за която сега няма да говоря. Не участвам в многото теми в този подфорум, защото самоизтъкващият фактор е извънредно висок, смятам дори, че някои само и само заради едното възхищение правят колажи, снимки, че и стихове пишат. С други думи - те нито се интересуват от изкуство, нито имат кой знае какви страсти. Хобито им е да се реализират тук във форума. Моля, никой да не се чувства визиран. НЕ визирам специално никоя от вас, мое мнение е, че повечето хора и в реалния живот функционират на този показен принцип.
И не, не мисля, че споделянето на творбите ни, ни прави по-добри.

Лично аз имам таланта да правя гафове ( и то много ), да пия 10 бири една след друга без да да се напия и да попълвам кръстословица на 3 езика  Ако това не са дарби, здраве му кажи 

Много съм благодарна на моя баща, че е избрал семейството, но и до ден днешен някъде дълбоко в него дреме онази потребност от изкуство. На моменти успявам да забележа пламъка й в погледа му, въпреки, че той е доста хладнокръвен човек и умело се прикрива.  Следя го с интерес и наблюдавам накъде ще избие:mrgreen:


Много добре казано! Това егото е голяма работа 
 Почти същото, което описваш за фотографския форум, го установих и аз с "Графила"-та. Дори не съм и опитвала да показвам нещо там, но наблюдавах други упорито решени да пробият затвореното им общество. Вярно е, че някои персони там съвсем са се самозабравили, но не може да се отрече, че като цяло стандарта е висок. Е, след като преминах етапа на киселото грозде, амбицирана съм някой ден да постигна нещо на по-високо ниво от моето в момента, и дай боже да имам и смелостта да го покажа 

dujdets може би аз не съм се изразила правилно. Когато казах, че истинските таланти нямат нужда да работят много, под работят имах предвид по отношение на уменията си, а не работа в истинския смисъл на думата. Което разбира се не означава, че не трябва да развиват таланта си. Това, което исках да кажа е, че дарбата е нещо, с което се раждаш, а не което можеш да  придобиеш в следствие на труд и учение. Не искам да налагам на никой тезите си, но аз съм убедена в тях защото имам достатъчно много примери, които го доказват. Моят баща също е художник, двамата ми чичовци и те са художници, някои от братовчедите ми също, самата аз съм завършила художествено училище. Но, не продължих по този път защото смятам, че нямам достатъчно талант, а всичко което мога е заучено. Защото баща ми заставаше и за 30 секунди ми правеше една скица, почти не виждах движенията на ръката му. А да го скицирам него на мен ми отнемаше 10 минути. Ето това е разликата между самородния, истински талант и заучените умения. И пак казвам, това не означава, че който има талант не трябва да го развива-напротив! А примерът, който ми даваш с Микеланджело и Рафаело го примемам, защото той по никакъв начин не противоречи на моето виждане за нещата. Освен това обожавам ренесанса, макар и по малко от Микеланджело, страшно много харесвам и Рафаело ...

Ама аз пък точно за работа върху уменията говорех (т.е. писах), то другото е ясно.  Както и да е, не ми се иска да се повтарям, явно сме на различно мнение, в което няма нищо лошо, разбира се. 

.



Извинявам се ... написах нещо,което не трябваше,ама не можах да се сдържа 

всичко изтървах, ама вече сме на село, трева, басейн, как да се занимавам с такива работи, не че ви дразня, ама ние във Варна, вече сме в сезон

поздрави на всички таланти!!!
темата е прекалено сериозна за мен. Щом и Мекеланджело е намесен - не ми е тук мястото

Момичета, изчетох на етапи цялата тема и нямах намерение да се включвам, но в един момент, и слава Богу,нещата придобиха по-общ смисъл.Та, моето мнение, съгласна съм с Дъждец по отношение на таланта и придобитите умения.Свмятам, че второто е много важно и именно затова по-опитният художник прави скица за три минути, а неопитният, но може би също талантлив- за 10.И мисля, че авторът, какъвто и да е той, трябва в един момент да се престраши и да покаже нещата си.Изкуството, само по себе си е своеобразен ексхибиционизъм, простете за връзката, но ти показваш и следиш реакциите на публиката- едни се радват, други се шокират, възмущават, ругаят...Но, това е, оставиш ли нещата непоказани,за какво и за кого ги правиш, за спорта?Пиша това, защото аз самата се сблъсках с този проблем-комплекси, страх от мнението на хората, на професионалистите.

Много точно казано 

писали сме едновремено с дъждец... и аз нямах намерение да се включвам, но тази изчерпателност на софт ме провокира да я подкрепя.

Ее, не съм очаквала, че такава тема може да съществува извън клюкарника..камо ли тук!

Момичета, вземете се в ръце! Приемете, че сте различни - по характер, по начин на изразяване,по светоусещане..
Просто различни! Ако не го направите хубавите идеи и творения ще отидат на вятъра..

В университета ни караха да се самоопределяме като част от социална група (по социална психология) - аз бях критИка, например, а моята приятелка - автора. И се разбирахме, макар и трудни и хапливо понякога.
Всеки играе определена роля (волно или неволно) и допринася за екипната работа..

А БГмаДАмите тук са екип, нали?     

Понеже явно съм била изтрита заради несъществения си пост- темата не ми излиза, а ми е интересна по принцип.
Да се изкажа по същество!

Участвах в един конкурс до сега, без да съм влизала и практикувала в коя да е тема до тогава. Резултатът не беше смайващ- имах по няколко гласа за работите си. Поради липса на време и хъс не участвах в последните 2. Но оттогава започнах редовно да посещавам фотографската тема и съм все по- доволна и горда от себе си. Итова е точно защото показвам работите си, за да ме критикуват другите. Освен това там се съдържат много ценни съвети. Нали знаете- чужд език може и да можеш да научиш сам, но друго си е някой да те учи.
Не знам какъв талант съм, но ме преценяват съфорумките там и ценя мнението им, поне защото са видели повече от мен и видимо могат много.
Опитах се да вляза в темата с рамките, но нещо не ме влече. Може би е въпрос на виждане...
Мисля си, че винаги когато реша във времето мога да направя рамка на добре направена снимка на децата си. Но сега ако правя рамки, а не хубави снимки...след време няма да мога да направя по- хубави снимки на децата си на тази възраст. Не знам дали ме разбрахте...просто искам да уловя моментите сега. А после ще правя с уловените моменти каквото пожелая.

Този ми пост си беше по темата, та се надявам вече да ми излиза...